The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Петък, 23 Декември 2005
"Да бъде светлина!"
00:13Най-после след 2 вечери мъчение си оправих осветлението. Едната крушка изгоря - 100W. Остана 40W - прекалено недостатъчна. За подкрепа й включвах една нейна идентична нощна другарка, но така не можеше да се продължава. Тази вечер взех нова крушка и още едничка от 40W, но мъничка - за новата ми нощна лампа, много симпатична. Направо се радвах, че имам нормална светлина. През миналите вечери от недостига й ме боляха очите и компютърът нямаше пръст в това.
Онази вечер бях при вуйчо ми и вуйна ми. Преди да тръгна прочетох приказка на едната ми братовчедка - книжката беше от поредица на издателство "Фют" - "Франклин има лош ден". Много хубава идея имаше в нея и реших, че ще подаря книжката на една моя бивша съученичка, но небивша приятелка. Днес в Internet проверих за адреса на издателството. Може ли да съм толкова недосетлива - ул. "Николай Ракитин" 2 :)))))) Голям смях. Бързо след железарския магазин отпраших към вкъщи (Полиграфията) :))))))) За първи път щях да оглеждам терена, ама трябваше да бързам, та да не затворят - беше към 18ч. Минах покрай изложбената зала на "Хеликон" - на едно място имаше поне 50-ина "Хари Потър VI" :))) Забавно. Много хубаво зелено. Продължих нататък. Стигнах до главния вход. Някакви явно служителки излизаха. Наистина край на работното време. Огледах се - имаше табло със списъка на издателствата - на кой етаж са борсите им, дъра-бъра. Видях, че борсата на "Фют" била на първия етаж. Някакъв мъж, приличащ на охранител, излезе от входа небрежно и разсеяно. Не знаех дали може да се влиза, още повече имайки предвид часа, но нищо не ми пречеше да опитам. Влязох. Никой не ме спря. "Фют" беше наблизо. Врата - отворена. Влизам - светеше само при входа - вътрешността на помещението вече бе с изгасени светлини. Чувах някаква жена да говори сигурно на друга, но не се виждаха. Огледах се, пристъпих напред и ги изчаках да се появят. Сигурно много щяха да се изненадат.
Втората жена се появи и като ме видя, направи много учудена физиономия тип "Ти пък откъде се появи точно сега?!". Беше толкова учудена, че чак явно й стана смешно и бе леко усмихната. Не помня дали каза "Добра вечер" или "Кажете", но аз изтърсих "Може ли да попитам за една книга :)" - "Питайте... ама..." с интонация тип "Е ми какво да Ви правим, дошла сте късно, ама какво пък толкова" - "Питайте, ама по-бързо". "Има една поредица за едно костенурче..." Бях му забравила името. Тя се усмихна тип "В края на работното време ни занимават с точно това?!" и отвърна "Фханклин" със забавно "р", леко непълноценно; интонация тип "Така. И?". Попита "Коя точно?" и все още ме гледаше със същата усмивка на учудване и невярване. "Франклин има лош ден". И каза: "А сега ми дайте 2 лева, за да нямаме и ние лош ден". Другата прибави: "Борсата работи до 16:30ч. Кой ви е пуснал?!" Е ми кой - никой }:))) Сама си влязох! Дадох им точно 2лв. И бях много щастлива, че успях да купя книжката. А жената ми я бе дала толкова бързо, все едно не е сред купища най-разноцветни и разнообразни книжки, а само тази ме чака на бюрото :)) Започнах да я слагам в торбичката при крушките, но жената ми каза "Там няма да се събере, ето ви голямо пликче - имаме големи пликчета" - все със същата усмивка. Не търпеше възражение ;)))) Взех си партакешите и се изнесох да не ги бавя повече. Не забравих "Приятни празници!" - "И на вас" :)))))))
Колко скучно щеше да е да отида утре в работното им време. Не че днес знаех кога им е работното време :))))))
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005