The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Събота, 11 Март 2006
Простотия до шия!!!
15:09Тъпня! Тъпня! Тъпня!
Хазяйката ми я нямаше от понеделник по някое време до преди малко. Не бе казала къде отива. С всеки ден все повече се притеснявах за нея - възрастна жена е все пак. Чехлите й не бяха до входната врата, както ги оставя, когато излиза. Значи или е вкъщи, или е заминала някъде, където е щяла да нощува, та си е взела и тях. Можеше да е в болница. Една тъпа мисъл, но не невъзможна - да й се е случило нещо, докато е била вкъщи. Тя заключва своите врати, когато излиза, но мисех да опитвам да отворя вратата на кухнята, примерно, да видя дали не е там. Но се страхувах от това, което мога да видя вътре. Снощи една нова познайница ме успокои, че ако има нещо вътре, досега да съм го подушила. Значи хазяйката ми е някъде. В понеделник, като че ли, идва племенникът й. Нещо се разправяха за ключове и това бе някакво обяснение - може би тя заминаваше някъде и той трябваше да наглежда апартамента. Добре... Но не спрях да се притеснявам. Не знаех къде е хазяйката ми! Смятах да попитам някоя от съседките на етажа. Дори майка ми се беше притеснила. Всъщност точните й думи бяха, че е тъжно.
През седмицата, не знам кога точно, може би към средата й, веднъж, като излизах от апартамента, видях, че старата й неизползваема пералня, която почти блокира изхода на дома, защото е в коридора пред него, я няма. И си казах: Най после хазяйката ми и роднините й са махнали тази пущина оттук, та да не пречи. Видях, че се бе появила някаква торбичка, вероятно с хляб, закачена до вратата отвън. Не я и докоснах, защото на хазяйата ми сигурно й трябваше. Не че знам откъде се бе появила. Сигурно някоя съседка я е сложила, защото знае, че хазяйката ми събира хляб за нечии кокошки...
Преди най-много половин час хазяйката ми се върна. Повика ме по цялото ми първо име. Много сериозно прозвуча. Така, сякаш съм извършила нещо лошо. Не ми подаде телефона, както прави, когато баща ми, майка му или майка ми ми се обаждат. Повика ме в стаята си да го взема сама. Изглеждаше омаломощена. Бях готова да говоря с баща ми в нейно присъствие, но тя ми помогна да изнеса телефона в коридора. Бързо приключих разговора и отворих вратата на кухнята да й подам телефона. Влязох и тя ме попита със същия изтощен глас и вид: "Христина, кой открадна пералнята пред вратата? ... Ако беше взела хляба нямаше да помислят, че е открадната..."
Бях останала безмълвна от този обсурден въпрос. Може би от объркване се бях понамръщила. Все още държах телефона в ръцете си. От старите е - тези, които дрънчат, а не звънят. Иззвъня в ръцете ми и леко подскочих. Тя каза: "Чакай, че се стресна..." Дадох й го. Заговори се. Излязох да не й преча, не ме задържа да обсъдим за пералнята. Пff! ... Нима имаше какво да се обсъжда?! Каза на човека отсреща, че току-що се връща от болница и не може да мърда.
А бе ти чуваш ли се какво приказваш?! "... нямаше да си помислят, че е открадната..." !!! ДА! Личи си, че си била в болница! Думите си не можеш да подредиш! И защо не ми е казала, че отива някъде за дълго. Дори да не бе казвала конкретно за болница, поне да бе казала, че ще отсъства и да наглеждам работите наоколо. Ама тя - НЕ! И сега аз съм била виновна за пералнята! МНОГО МИ ПУКА!!! И без това хазяйката ми не си използва пералнята, която е ВЪТРЕ в апартамента. Аз отговарям само за нещата ВЪТРЕ!!! Дори не съм задължена и за тях да отговарям. Аз използвам само една стая, минавам през коридорчето, ходя до банята и тоалетната. Извън входната врата каквото ще да става след като не съм предупредена, че тя ще отсъства!
И много интересно! През цялото време докато я нямаше, а аз съм била в апартамента, телефонът ни веднъж не иззвъня - явно нейните хора перфектно са знаели, че няма да я има до еди-кога си. Също така почти никой не е звънял и на входната врата. Само веднъж. Не помня кога точно беше. Не бе съвсем скоро, но не и отдавна. И не помня по кое време на деня. Изобщо не се занимавам със звъненето на вратата. Сигурно и това би прибавило към неоснователната ми вина! А може би и това, че когато погледнех торбичката с хляба, си припомнях, че пред апартамента на лелини ми са оставяли празня цигарена кутия за проба дали някой ще я прибере. Дали крадците са звъннали, за да проверят дали има някой. Ако ще и те да са били! НЕ МИ ПУКА!!! Толкова неща търпя тук, та сега и това! Да се оправят! Интересно ми е дали хазяйката ми отново ще повдигне въпроса за пералнята... !!! ...
13 Март - Малко подробности, които за пореден път научавам, пребивавайки на най-топлото място от апартамента - WC-то...
22:52Какво да направя, когато тя говори толкова силно, че я чувам при затворени врати, когато съм там?!
Този път обясняваше (разбира се по телефона), че три дни я нямало и откраднали пералнята. (Само дето поне 5 бяха дните... E... вярно, че някъде в средата им е станала "белята".) Други хора от входа с години държели неща извън домовете си, а ето, че нейната пералня изчезнала само след няколко месеца...
Е... и хазяйката ми си била помислила, че някой най-после е свалил пералнята, където й е мястото - "Тошко". Но като позвънила вероятно на "Тошко", станало ясно, че не се е занимавал с тази вещ. хЪ! Хазяйката ми прибави, че пералнята била работеща...
Е ми... }:))) К`во да се прави, "мила"...
[ Коментари: 3 / Добави коментар ]Коментари
Ти нямаш никаква вина за въпросната пералня. Тя сама си е виновна, както и аз съм си виновен сам, че си оставях колелото отвън, докато не го откраднаха. Ако толкова й е била присърце тази пералня, да си я е пазила повече!
В общото пространство на входа моето семейство никога нищо не е държало. (А... може би допреди десетина година разни работи в междуетажната стаичка.) Само тук зимно време поради липса на място и по настояване на лелите ми две големи саксии с цветя стоят от двете страни на вратата. Ако зависеше от мен, и цветята си нямаше да слагам отвън, защото де да знам какво им се случва докато ме няма и не ги гледам. Не вървят добре и сигурно не им е хубаво.
Я аз да се оплача - тези две тежки саксии бях ги измила отвън, за да ги настаня вкъщи. И изключително много се зарадвах на горещото желание на лелите ми да изкарам цветята на мръсната площадка.Написа mariner на 13-Dec-2007 05:27
Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Тъ-ъ-ъй... Хазяйката ми пак се запиля в някоя болница, сигурно. Мисля, че от Сряда не съм усещала присъствието й. И пак не ме предупреди...
Днес следобяд нейна съседка позвъня на вратата, но се престорих, че вкъщи няма никой - тази съседка не я познавам. После, като излизах, видях пред вратата торбичка с хляб. Сетих се, че съседката може да го е оставила, но си припомних и за пералнята. Наведох се и с псувни вкарах торбичката вкъщи ;))))))) "Смотан хляб..." :))))))))))
Написа mariner на 10-Apr-2006 01:40