The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Вторник, 11 Април 2006
"На оня свят"
22:46Вчера се събудих към обяд. Помня, че се бях мятала и гърчила в леглото си, защото коремът ме болеше много. Щяхме да имаме час от 18:15 до към 20:15ч затова си позволих успиване. То не че бе свястно спане, както отбелязах. Сметнах, че просто сигурно не съм ходила до тоалетна вечерта и затова ми е тежко. Когато най-после се събудих съвсем и я посетих, установих, че имам разстройство. Замислих се на какво от храната от неделя може да се дължи. След 16ч бях яла дюнер (който не бе чак толкова хубав, колкото дюнерът няколко дни преди това), след няколко часа - русенско варено (свинско, от Монтана, позамислих се, когато го купувах, защото хем исках да го опитам, но пък и преди няколко месеца лелини ми бяха купили някакво и не било с добри вкусови качества. Моето варено ме разочарова също...) и вечерта - 2 консерви скумрия в доматен сос (беше вкусна въпреки че не си личеше сосът да е доматен, а по-скоро нейн си). Вареното и рибата бяха в срок на годност. В неделя преди дюнера може би само чай съм консумирала. А вечерта пих от новия ми чай - шипков.
И. Събудих се в понеделник. Установих стомашно-чревното си нещастие, ама преди него друго усетих - бях много, ама много отпаднала, трудно можех да седя, не че не можех, ама предпочитах да лежа. И се чувствах необикновено топла. Исках нещо разхладително/освежаващо и ненатоварващо и изпих ~ 2 чаши мляко с какао. Ама някак си беше ясно, че няма да ме бъде права или седнала затова се тръшнах на леглото. Като се събудих - без положителна промяна - все още ми беше тежко, гадно и жежко и усещах как сърцето ми бие, а това освен след физическо или емоционално натоварване не е добре. С мъка прочетох една от статиите, които трябваше да сме прочели за часа. Тръгнах повече от половин час по-рано от началото, за да не трябва да бързам. А аз се влачех. Стигнах до аптеката, която ми е по път, и си купих термометър. Измерих си температурата към 18ч -> 38 градуса, 4 десети и пловина. Опа-а... Значи правилно съм усетила, че жегата не е от понякога срещаните странни краткокрайни състояния. Някак си щях да изтърпя урока стига да не се налагаше да тичам да тоалетната. Не се наложи. (Тя дори не е на същия етаж, ами на долния...) Добре, че преподавателката сама предпочете да свършим по-рано - към 19:45ч, че бях започнала да не издържам заради себе си. По едно време ми се прищя да ида до прозореца на чист въздух. Пих от водата ми за разхлаждане. Ъ.-ъ. Съвсем краткотраен ефект. Един приятел щеше да бъде на театър в училище. Свърши часът и бързо се придвижих до залата. Почаках да приключи представлението. Слязох при него и момичето, което беше с него, и им казах, че трябва да ме спасят.
От СУ до Орлов мост ме съветваха какво да правя. Доста неща изброиха. Бегло получих представа какво да купя. Разделихме се. Отидох в същата аптека и взех 1 ампула течен аналгин, Лопедиум за разстройството и 1 пакетче Fervex. Предполагаха, че може да ме хваща грип, но аз казах, че няма да се оставим на грип. Заради подозрението си ми препоръчаха витамин С и парацетамол. Във Fervex ги имало и двете. Не вярвах да ме хваща грип затова избрах тази по-малко радикална мярка срещу него. Казаха ми какво да ям - препечен хляб или...
Върнах се вкъщи. До никакво ядене не ми беше. (До днес към обяд бях на двете чаши мляко.) Към 21ч температурата ми беше 38гр. и 7дес. Взех таблетки Лопедиум, колкото пишеше в указанието. Пишеше, че лекарството не трябва да се приема при висока темпетатура, но трябваше да направя нещо и за самото разстройство. После отидох да си взема горещо-студен душ за смъкване на температурата. Към 22ч температурата ми беше 37гр. и 9дес. Изпих аналгина (не знаех, че е горчив :D ама не пийнах вода след това, после започна да сладни :D), сложих още 2 одеaла, за да станат 3, легнах си с пижамата ми, чорапи и голяма жилетка (трябваше да се потя). Помня, че по някое време се посъбудих, и усещах, че съм изпотена, но не чак толкова, че да сменям бельо. След време пък в просъница си смъкнах чорапите, защото знаете колко е непоносимо краката да горят.
Днес се събудих към 8:50ч и температурата ми беше 36гр. и 5 дес. ;)
Чувствах се по-добре, но все още не бях нормално жизнена. До 10ч се помотах - измих 1-2 неща. В 10ч изпих Fervexa и се проснах да спя, защото пак ме влечеше само това. Към 11:30 се събудих и се ухилих, защото се чувствах здрава.
!!! :)) Спасиха ме!!! :))
Пуснах си Let Me Entertain You на Robbie Williams и песни на БулгАра. От малко повече от една седмица са любимото ми средство за задържане на добро настроение.
Тази вечер нямах възможност да благодаря на спасителите ми, но и това ще стане при първа появила се.
Аз не съм боледувала от много време. Наистина много. Поне втора зима никакви дълги боледувания - само малко гърло, но веднага вземам мерки. И това, че толкова неочаквано се затръшках в понеделник, ми беше особено неприятно, защото... смятам, че добре се грижа за себе си! Дори майка ми и сестричката ми са боледували тази зима пък аз не съм! Вчера като си легнах след първото събуждане за деня си повтарях, че няма да позволя да се разболея в следваща фаза. Каквато и да беше причината за състоянието ми.
Снощи като си вземах душ, не исках да се занимавам с косата си - не я мих, пък й може би нямаше да е добра идея да си лягам с мокра глава, колкото и да бе съществена водата за смъкването на температурата ми. Косата си я измих днес преди училище и тръгнах към СУ като нова - ухилена, с бодра стъпка. Може дори да съм си тананикала.
През целия ден наблюдавах как се държи коремът ми. А той... много странно... беше толкова спокоен... Не бях се хранила от ден и половина, а не ме болеше от глад. Пък и... сякаш не усещах глад. Не бе подут. И в понеделник не беше. Почти не се чуваха революции в него. Изобщо - подозрително добре. Толкова спокоен не е бил от... не знам от кога. От отдавна. Преди да си измия косата ядох препечени филийки. Много исках да им сложа маргарин, ама предположих, че няма да е добре въпреки че организмът ми не даваше признаци на останало разстройство. Реших да се въздържа от маргарина и да не давам поводи. Пък и... хлябът беше вкусен и без нищо, което да го придружава. Не знаех дали да пия чай. А аз го пия с мед, та нямах представа дали сега беше уместно да консумирам мед.
Сега като си идвах към къщи, си мислех какво ще вечерям. Преди около седмица бях купила разтворими супи, но реших все още да не избързвам с нещата, различни от хляб и сирене. Хляб имах. Купих си сирене. И се сетих, че може да заменя хляба с някакви солени бисквити, които са по-обикновени - без разни подправки или добавки, които биха могли да бъдат дразнещи. В магазина мернах едни симпатяги - бях яла от тях преди много време и си спомних, че са хубави. На всичкото отгоре пишеше, че са диетични :D Hogarenas ("n" с този знак отгоре -> ~ <- ) - крекери с фибри. Надписите са главно на гръцки. Бисквитите са тънки, но големи квадрати. Има картинка, че могат да се счупят на 2 триъгълника и са надупчени за тази цел :)))) Да. - вкусни са. Много бързо засищат. Най-късно към петата бисквита се появи мисълта да спра, но доколкото виждам съм изяла към 10, защото са много вкусни.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005