The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Вторник, 8 Август 2006
Интересно ще се получи - един след друг два разказа за
Пътуване към Добрич
21:51В събота (29 Август) лелини ми ме взеха с колата към 17ч и нещо. За чичо ми се знае, че кара много бързо. А само от мен се знае, че, от карането му ли, от самото поддържане на всяка тяхна кола ли, ми става нещо като лошо, а на мен в превозно средство трудно ми прилошава. Някак-си въздухът в тяхната кола става неприятно замайващ, колкото и да е проветрявано. И може би има резки движения. Затова се приготвих за изпитание, което трябваше да бъде към 5-6 чАса.
Наместих се на задната седалка и до към отсечката Търново-Шумен краката ми изобщо не бяха зле, както обичат да стават. Изобщо не ме хвана никакъв съклет! Такова спокойствие. (Съклет на краката хваща само при седене затова по време на предколедното пътуване бе невъзможно :)) Бях се отпуснала и вегетирах. Вода пих само веднъж, а като огладнях рискувах да изям две вафли с шоколадов крем (без поливка). Риск си беше, защото от такива неща може на човек или да му прилошее или просто да му стане некомфортно от жажда и в комбинация с жега. Когато не се чувствах особено добре си повтарях наум "Спокойно!... Дишай!...". Това се отнасяше и до неприятни мисли. В последствие думите (не)съзнателно се промениха: "Спокойно! Добрич!". По едно време към или след средата на пътя спряхме на Shell и леля ми предложи да купи нещо подхранващо. Май имах нужда от сладко. Плодово мляко. Ама... течно не. Не исках да пия, за да не ми се ходи до тоалетната. Ама за гъсто мляко нямах лъжичка. И защо не айрян. Да де, ама тази сол вътре... Айрян пък каквото ще да става. Противно на глупавите ми мисли айрянът ми се отрази много добре още с първата глътка. Ама и плодовото мляко щеше да е добре :)))))
Видях познати имена на селища. Ново за мен беше "Градище". По пътя към Шабла има "Селце"... Пейзажът беше много хубав особено в близост до София. Зеленината по релефната повърхност беше като горски мъх, като кадифе. И много гъста. Просто като много голям плътен мъх.
Излязох от колата едва при пристигането ни. А то бе към 22ч и нещо.
Като цяло пътят беше неочаквано лек за мен. Обикновено се налага да спираме по няколко пъти да се разведряваме.
Пак се ядосах. И няма! НЯМА да махна тази част от написаното в дневника! Не мога все да тая какво ми причиняват!!!...
Когато се успокоя, ще допиша за някои неща из Добрич, но сега всичко забравих.
След това излияние няма да се получи интересно...
Не можах да заспя спокойно. В гърлото ми имаше тягостна болка, дишах дълбоко, въртях се в леглото, но не успях да се успокоя преди да заспя. Разглеждането на вестник за квартири също ми подейства.
В Добрич времето беше МНОГО горещо. Според баща ми поне в единия от дните температурата е била 35 градуса. И наистина, от (преди) обяд докато се стъмни беше топло. Ходехме по най-оскъдни дрехи. Ако през деня имахме неблагоразумието да оставим прозорците отворени, беше такъв задух, че трябва отвреме-навреме да се излиза от стаята. А навън като се разхождах дори да не бях изморена от дълго ходене, жегата ме караше да се тътря.
Но си беше много хубаво. Много спокойно и въздухът беше чист. От терасата ми се виждаха вдъхновяващите залези, а при нощното пътуване към Добрич и от самия град звездите се виждаха хубаво. Щях да си припомням от мои енциклопедии за някои съзвездия и да ги потърся на небето, но забравих. И беше слънчево, зелено. А пък за нивите да не споменавам, че няколко пъти съм казвала.
Веднъж се появи много силен вятър, както печеше, не знам дали пред дъжд, ама май не валя после. И преди е ставало така. За минути целият град потъна в прах - и това се виждаше добре от терасата ми. А много се радвам, когато въздухът се проясни, и от стаята ми виждам чак зеленото след отсрещния край на града. И не искам... не искам да продадат този апартамент, колкото и да е лош понякога - особено зимата.
Не успях да се видя с всички, с които възнамерявах. Но се срещнах с преподавателката ми по Английски от осми клас. От нея научих, че има още един последовател на Английската филология в СУ - от паралелката, в която бях аз, но от по-малките ученици, едно момиче щяло да се присъединява към нас - учителката ми още преди да започна учебната година в СУ ме нарече "колежка". Знаех за кое момиче става дума въпреки че не се познавахме лично - само се бяхме поздравявали по коридорите. Преподавателката ми й даде моя номер и момичето позвъни да ми каже, че ще пътува вечерта, в която и аз - уговорка за среща на гарата. Видяхме се и беше много приятно.
Връщане
Имахме билети за кушет, а не за истинско спално място. Кушет струва двойно по-малко и има защо. Шест вместо трима човека в кабина със същите размери. Легла от двете страни без мивка. Това за мивката го преживях вътреки че сутринта много исках да си измия очите. Но това, че срещу мен имаше човек, не ми хареса. В спален вагон никой не стои срещу мен и мога да си стоя по бельо. Да не пропусна: леглата ни не бяха постлани. Трябваше сами да си вземем чаршафи от шафнерката. И при нас не се беше случило, но по начало е възможно в кушет да е смесено - мъже и жени, не разделно, както в спален вагон. Изобщо... преживяване. Пак се мятках в леглото си, защото беше шумно - вратата не се затваря плътно, а само се приплъзва. Няколко чАса след полунощ се установи прилична тишина. (Пътуване от ~ 22:05 до ~ 7:30.) Пак като друг път реших да не си гледам часовника "през 5 минути", за да не ми изглежда пътуването много дълго. 22ч, 0ч, 3ч, 4ч, 5, 6:30. Преди 7ч бях успяла да заспя по-стабилно. Помня, че сънувах, че влакът щял да пристигне към 9ч поне :D Тарикатка.
Разделихме се с момичето след като слязохме на гарата и я посрещнаха. Тръгнаха с маршрутка. Чудя се как хората дават по толкова пари за смотания градски транспорт в София. След увеличението, та дори и преди него едвам се навивах да си купя билет, съвсем нямам желание да плащам. Имах тежка раница. Торба с храна... (въздишка). Торба с малко обувки и дрехи. Тръгнах, като смятах в движение да преценя дали да дам 70ст. или да докретам пеша. И установих, че се справям не много тежко. Отначало рядко си почивах, после все повече. До СУ вече бях достатъчно намръщена, но си повтарях, че има още малко. Върнах се към 9 часа. Измих си ръцете. Седнах да похапвам. А! Много важно е, че след като в кушет има някой срещу мен, не би ми било приятно да ме гледат, че ям през нощта или когато и да е било, затова не можах да ям, и, реално погледнато, не бях яла от миналия следобяд! Погледнах какво сте писали, пописах малко и аз. Към 10ч се проснах да спя, като оставих един post недописан. После го довърших. Спах до към 14ч. И пак ядох.
Бях се ужасила колко хубава питка е направила баба ми... Просто страшно хубава. Ама наистина страховито, защото ядях ненаситно в огромни количества, а друг път не се беше случвало чак така. И в деня на връщането ми изядох почти всичките парчета, които донесох. Много беше притеснително, но тази питка беше неустоима. Не обичам да става така. Цял ден ядох тесто - нея - и праскови. И те бяха много хубави, ама не страшни. За днес остана едно парче питка и го хапнах към 15-16ч с две краставички. Толкова много да ме смушава храната, която ме кара да я поглъщам неистово. Това не е никак хубаво. Тук си постигнах някаква уравновесеност, ама като дойде баща ми и ми донесе разни лакомства, дори да не са тежки, направо се тревожа и гледам да не изяждам всичко сама. Ако ми се дава по малко всеки ден, добре, но когато една камаричка се намери наведнъж в стаята ми... лошо!
Тази моя баба е от двойката, която неимоверно ме нервира. И тя готви по-вредно, по-мазно. Още една причина да ме отвращават и да не искам да ходя при тях. Бр-р-р!!! Действително потръпвах след като дядо ми при това мое посещение на Добрич каза пред баща ми с гадна усмивка да съм останела повечко при тях, та да ме понагушели!!! СВИНЕ ДЪРТИ!!! ЩЕ СЕ ИЗПОВРЪЩАМ!!! МНОГО Е ГАДНО!!! СКОТОВЕ!!! МНОГО МЕ БОЛИ!!! КАК МОЖЕ ДА ПРОИЗХОЖДАМ ОТ ТАКИВА СЪЩЕСТВА!!! Плаче ми се. Тези гадняри да ме докосват и да искат да ме целуват по шията!!! МРРРРРРРР!!! При такива мисли се свивам в тикогърчове и гледам отровено. "Хубъв`ту ми мумичи-и-ий!..." 
Да ви споделя една тайна, която установих току-що:
Когато въвеждам текст на реда веднага след заглавие, параграфът се получава без подравняване отдясно ;) И, ъм, сигурно забелязвате и друга странност във връзка с това.[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005