The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Събота, 10 Ноември 2007
ХорАта: 7 ноември - четвърти урок
02:22Вече сме си в малкия салон! И съблекалня не ни е учителска стая! Да - има сериозна връзка с една стачка, нали. И добре, че новата основна настилка на салончето е успяла да изсъхне. Ето защо вече е крайно време да си изпера белите платненки и да ги използвам, а не да се мъча с есенно-зимни обувки.
Този път докато чаках групата преди мен да приключи, упражняваха Ганкино... Мали-и... Тях ги води мъжът. При нас главно е жената. Той как го играе това Ганкино :| На едно място, дето нормално се оправям с един прескок ли как му се вика, ама не, той прави някакви допълнителни бързи работи и... ужас. Чух едно момиче да коментира, че и според нея го играе по различен начин :D Ама не ми харесва така. То може да има сума ти интерпретации. Ама важното е, че са в реда на един и същ ритъм.
Увеличихме загряващите упражнения с едно весело за раменете и друго за главата.
В началото набързо си припомнихме Дунавското без специално участие на ръцете, не знам дали са го учили с това. Както отбелязаха ръководителите ни, задобряваме. И аз така видях - един човек, който в началото изглеждаше тромавичко непохватен или непохватно тромавичък (сега не мога да преценя на кое да се наблегне), сега е прибран.
Обаче повече няма да се хващам до жена му! Упражнявахме Еленино с ръце. За първи път ми беше и както каза гореспоменатото момиче, като включи ръцете, оплита краката. Дето толкоз много си обичам Еленино, бърках го! После опитах самичка да схвана как се включват ръцете и разбрах. А вкъщи затвърдих. Сега чакам да дойде срядата, та да бетонирам. А жената - тя на Еленино е по-тромава от мъжа си (на нея повечко време й отне да се оправи с това хоро без ръцете), и таки си държи ръцете, че ме завлича.
Като повтаряхме Родопското, ръцете си ги движех, както трябваше, ама тя внимаваше за кратака си и главно аз трябваше да движа, а е изморително. И когато мога, ще се хващам до ръководителката ни. Поне нейната ръка да не се налага да вдигам и свалям.
В нашата група има само двама мъже. И до двамата не обичам да се хващам, защото единият намирисва на пот, а на тромавия е ясно какво му е. Пък и... на мъжете ръцете им са по-груби и такива лапи как ли трябва да ги държа, че да не ми се изплъзват при няколкоминутно хоро.
А на едно момиче като му видях маникюра, ми се отщя да съм до него, ама нямаше как - нелакирани дълги нокти. Не бяха чак мръсни, ама не бяха и като след скорошно пране.
Съвсем друго момиче и ръководителката ни така хващат за ръката, че нито дланите се изпотяват много - нито се стискаме, нито се изпускаме.
Ново нещо - Пайдушко. Това и Дайчово уж ги бяхме учили между 5. и 6. клас, ама почти нищо не помнех. Бързо го схванах, но ми е странно, защото поне сега първия път не усетих някаква завършеност, ами е циклично. Не че всичи останали не могат да се играят до безкрай, ама поне в рамките на повтаряемия мотив накрая има нещо като миниатюрна пауза. При Пайдушко не откривам такава.
После - Бранковска ръченица. Забавна. Това е хоро. Някой попита от кой регион е - било от северозападна България. Друг подхвърли от следващия път да имаме карта и да отбелязваме. Оттам пък ръководителят припомни, че ще започваме да обръщаме внимание на размера и да пишем по дъската. Това за дъската не знам дали беше сериозно. Поясни, че ще пляскаме с ръце като в детската градина. Аз не съм убедена, че това ми е нужно, защото става и с тананикане. Нима на сватбите ще пляскаме с ръце... За няколко хорА знам размера, ама за други сигурно ще ми е нужно първо за мелодия да се сетя и оттам да измъдря какъв е размерът. Просто не смятам, че е необходимо да помня всичките. И без това имам любими мелодии за някои хорА.
Между другото подочух какъв е мотивът на тромавите семейни да започнат да учат хорА - като се заженел синът им, да можели да играят - жената тъй каза. Брех! Аз имам малко по-различни мотиви.
Това, което ме зарадва, беше нещо за което си бях мислела преди урока - да ни пускат "непознати" хорА и да познаваме кои са. Естествено си представях как се справям изпъкващо добре, но това е някакъв вид комплекс. И ръководителят каза за това упражняване, без да съм го питала.
Също така си припомнихме Правото Тракийско. Редувахме три варианта.
Изобщо много съм доволна особено от този път, въпреки че се притесних на Елениното, но поне го играем май всеки път, а това е чудесно.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005