The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Вторник, 1 Януари 2008
Отпразнуване на настъпването на Новата година
19:28В чест ва неколкократно споменаваното отпразнуване пак в Козлодуй преди 2 години.
Ще направя пряка съпоставка с тогава:
Към 21ч с лелини ми бяхме в ресторанта. Отидохме с колата, въпреки че се оказа съвсем близо, почти в правя линия. Не закъснявахме. Докато се насочвахме към сградата, на няколко стъпки от нас горе на площадката след стълбите гръмна пиратка. Беше ужасно, защото наблизо не се виждаше никой, а трябваше да минем почти оттам. Танцувалната вечер не беше в разгара си, дори все още не беше започнала. Имаше жива музика и една група танцьори до 12ч. За мое щастие след шампанското в конусовидни чаши със захар по ръба пуснаха редовния запис на Дунавско. След това продължихме с Ганкино хоро ("Бяла роза" на Славка Калчева). За мое нещастие, обаче, то преобладаваше през цялата вечер. Тук връзката между двата текста няма да стане особено сполучлива.
Упътиха ни към нашата маса и се оказа, че има празнична томбола само за възрастните. Аз ококорих очи, че съм на 22 години. Седнахме и скоро ни донесоха салатите. Аз не бях яла кой знае какво през деня, но и не бях особено гладна, затова се заех със салатата чак след като видях, че другите си боцкат в чиниите. Разликата с преди две години беше, че менюто бе предварително определено, което по-късно ме възмути доста. Салатата беше странна. Имаше домати, краставици, 1-2 стръка магданоз, маслина, сирене, печен пипер и някакви резени месо, за които познах, че са език, въпреки че през живота си не съм виждала много готвени езици. Също така в чиниите с мезета имаше нещо непознато. Опиталите го го описваха като от масло или крема сирене. Каквото и да беше, щеше да е интересно, защото беше поръсено с парченца сушени/захаросани плодове. И аз си взех едно такова нещо. Не знам как да го определя, но имаше и от двата вкуса. Доматите не бяха читави. (Нямахме свежи салатки.) А, и маруля имаше. Тя беше на дълги, едри ленти и трябваше да я правя на плътни купчинки, за да мога да я набучвам. Лелини ми опитаха да оправдаят това състояние на салатата със стремеж към модерност - нали за запазване на вкусовите й качества марулята се къса. Е, аз съм убедена, че тази не беше накъсана. Просто й личеше. И като се къса, се прави на парченца, а не на ленти. Изобщо салатата трудно я изядох.
Основното ястие на нашата маса първа го получих, защото първа си излапах тъпата салатка. И дойде чиния с 3 продълговати парчета тъмно месо в тъмен сос, отстрани 2 цели варени картофа, едно голямо задушено броколи и цилиндърче варен ориз в лозов лист. Месото не можех да определя какво е, предполагах, че е свинско, защото имаше тлъстинка от едната страна. По-късно споменаха, че е пуешко. Знам ли. Само бяло пуешко съм виждала. А може това да е било от кълка. Изядох и това ястие, въпреки разграничеността на продуктите. Поне картофите бяха хубави и сосът оправяше всичко.
До всеки човек имаше фанта портокал и кола. Аз вече кола не обичам заради сладостта й. А фантата беше разгазирана.
Отново първа получих десерта. В началото ми се причу на съседната маса дя обясняват, че щял да бъде черешови търкалета. Много се кисках по този повод, но разсеяха идилията със земното тарталети. Още от предната нощ ми се ядеше сладолед и торта, та се бях надявала да има десерт. Нещото представляваше прост блат с диаметър ~ 10см, а върху него изсипани много компотени черешовишни, поляти с желе. От пръв поглед на едно от плодчетата се мъдреше застинало червейче. Нямаше как да се погнуся от него, а се учудих. Блатът без плодове на вкус беше осезаемо стар, но хапнах всичко. Почнах да си мисля как ще се чувствам да подскачам с толкова много храна.
И голямото ми хранително възмущение: лелинчо ми хапна своята салата и му донесоха не като моето, а РИБА!, беше леко оранжева, т.е. вероятно сьомга и аз ГЛАСНО ОКОКОРИХ ОЧИ отново. Той предложи да менкаме, а аз отвърнах, че вече съм хапнала доста. Значи не само ни деляха на деца и възрастни с томболата, относно местата, а и с храната! Леля ми успокоително ми рече, че като дойде и нейната риба, ще отдели за мен и братовчедка ми. Опитах я и не беше кой знае какво. Не беше солена. Но ето, че пак отпразнувах Никулден на патерици.
Музиката преди 12ч ме отчая, защото имах чувството, че явно това е вечер на блусове и pop, но в някакъв момент леля ми намекна, че ще има хорА.
Никой да не ми казва, че не се храня достатъчно! Всичко си изяждам с желание! А където липсва силно изразено желание, има... навик? Това не е вярно. Гадните неща не ги ям.
Нямаше как след всяко хоро или група хорА да се връщам на масата и да си почивам и хапвам, защото не остана кой знае какво да се яде освен плодове. Резвах си по малко банан, вземах си грозде. То беше тъпо. Обясниха ми, че в новогодишната нощ човек трябвало да изяде 12 зърна. Е ми аз съм сигурна, че при мен бяха повече. Според леля ми това било добре. Почти не пропуснах хоро. Само в двете Македонски не участвах, защото ги играха по мързеливия приспивен начин.
С хорАта, както и с храната, разочарованието беше голямо. Но храната се прежалва.
Много неприятно ми беше, че още след първото Ганкино лепнаха още едно. ТЪПО-О! Едно от всичките беше на дебилен музикален фон, както единия за Чичово, с който преди време имах нещастието да се запозная. Имаше две Чичови. 2.5, защото едно Дунавско премина в Чичово. В залата на едно място се прехрърляхме върху килим и беше трудно движението по него. Еленино нямаше. Безобразие! Но имаше Гръцко! и бяхме малко можещите. Леля ми не го знаеше и после я учих. Почти безпроблемно се справя, въпреки че е на мнение, че сама не би могла да го подхване. Имаше едно Влашко. Не знам в България колко Влашки се играят, нямам представа това ли е отпреди 2 години, но го заиграх. Като си ида вкъщи, ще го упражнявам и един тънък момент, за да стане по-красиво. И Дайчово се появи. Чудех се как ще го заиграят. Ми много-много не разбрах, ама поддържах ритъма. Водещият обяви, че било за майсторите на дайчовата стъпка...
Вече не съм на мнение, че Правото е универсалното за България, защото на уроците не му обръщаме внимание, никога не сме го играли тъй, както аз го знам, може би защото е твърде лесно.
Към 2-3ч братовчедка ми и баща й си отидоха вкъщи. Към 4ч на братовчед ми много му се приспа, но леля ми го придума да поостанем заради мен. Никакво хоро не пускаха. Накрая отидох да питам водещия ще има ли Еленино. Той отвърна "Ми може" и след като свърши "Everything I Do" ми изпълни желанието. Добре, ЗАЩО цяла вечер нямаше Еленино?! Подхванах го, леля ми беше до мен, но никой друг не дойде. Хората се бяха разотишли, имаше далеч в единия край на залата, но ние си го изтропахме и реших повече да не издевателствам върху братовчед ми - тръгнахме си.
Гръцкото е в равноделен размер и може да се играе на доста неща, например на "Diskoteka Boom" на Adrian Copilul Minune. Преди това пуснаха и "Wild Dances" на Руслана, но аз бях принудена да си седя на мястото, защото никой не се сети, че може да се играе като Право или Дунавско, например, ами възрастните продължиха индивидуално да се мърдат по смешен начин. Ако в такива случаи отивах и казвах на водещия като какво могат да се играят нефолклорните песни, щеше да ме гледа умно. "Съжалявам", че разбиранията ми за празник, включващ танци, се различават от общоприетите.
Като цяло беше много бедно откъм хорА в сравнение с преди 2 години. Какъв беше афинитетът към Ганкино не знам! Вероятно заради некадърността и непукизма на водещия.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
ЕЙ! Днес се сетих, че нямаше нито една ръченица! Аз така бях искала да се пробвам с видовете, дето зная.
Написа mariner на 04-Jan-2008 23:41