<- Дневника

Добавяне на коментар

Сряда, 2 Януари 2008

Китка

02:32

Снощи, като се разхождахме с леля ми в снеговалежната и снегонатрупала вечер, по едно време минавахме надолу по баирче. Говорехме си. Изобщо не се сещах, че обувките ми отдолу са почти гладки. Паднах по дупе. Тялото не ме заболя, но инстинктивно се подпрях на лявата си ръка. Ужас. Така си набих китката, че леля ми като посегна да ме вдигне, нямах никакво желание да ставам преди да успея да размърдам, а ми се щеше да се просна назад със стиснати очи, докато не ми мине. Не беше изтръпнала, но се беше обездвижила, което би ме притеснило. Но аз хич не се паникьосах, ами като се изправих, веднага продължих мисълта си и разговора. Размърдах си китката и по пътя продължих да я разтръсквам лекичко надолу, но ме боли. Надявам се да не съм й направила нещо. Засега няма никакви външни белези и почти никакви на опипване в сравнение с другата. Не знам дали са дотолкова еднакви. И не знам дали изобщо е добре да я пипам. Ама ако не си движа ръката, се изстудява още повече.

Знам, че не бива да се подпирам на ръце, ама просто така се получи.

Нетърпелива съм и искам знак дали ръката ми се оправя или е наранена! Дори няма синьо. Нито оток. Нищо няма.

Пак добре, че е лявата, ама все си е моя!

[ Коментари: 5 / Добави коментар ]
Коментари

Не е задължително да има отток или нещо друго, за да е наранена. В повечето случай при такава ситуация е препоръчителен лекарския контрол. А изчакването не е добра идея!

Написа mause (email) (www) на 02-Jan-2008 06:01

Mause, днес отидох на консултация в университета. Лекарката ми хвана и огледа ръката и каза, че няма счупено - няма оток - нищо ново. Добави, че само ще ме боли известно време като реакция от падането. Интересна формулировка. Много пъти съм се питала какво точно е болката на клетъчно ниво. Всъщност и преди клетъчно, защото след напрежение/блокиране на връзки друго по-конкретно не ми е ясно.
Първата сутрин като се събудих, в ръката ми поне нямаше туптене (преди това се чудех туптенето само от сърцето ли е), ама на втората сутрин - днес, ми се стори, че няма подобрение, но реших, че може да съм спала накриво. К'во няма да е накриво, като станах в 6ч! И двете ми китки пукат. Здравата дори повече. През деня болната не я жалех - не вдигах тежки неща, но не се ограничавах в ежедневните си движения. И сега мъничко е останало от болката.

Написа mariner (email) на 03-Jan-2008 21:41

Може да се каже, че от вчера официално не ме боли ръката. Лекарката не позна, че ще ме боли дълго. Аз за колко време се подготвих... И мисля, че като потвърди, че нищо ми няма на сърцето, въпреки че трябва да се направи кръвно изследване, и като каза, че нищо ми няма на ръката, за това ми мина бързо.

Написа mariner на 06-Jan-2008 18:08

Абе ръката ми ми припомня за падането. Когато се облягам на нея така, както беше при падането - когато си лягам или се намествам да чета в леглото. Също когато мърдам пръстите и китката напрегнати. Пример за пръстите - ... когато си издухвам носа над мивката... Нали трябва да го хвана с два пръста. С кърпичка го хващам с пръсти от двете ръце. Не знам докога ще продължи това. Надявам се в близко време да свърши. Самото напомняне за падането не ми пречи. Пречи ми, че го има.

Написа mariner на 12-Jan-2008 05:25

Мисля ръката ми е добре вече. Все пак се чувствам по-комфортно, когато се облягам на другата.

Написа mariner на 19-Jan-2008 00:56


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път