The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Събота, 12 Януари 2008
ХорАта: 19 декември - десети урок
01:55Упражнявахме главно Граовското. Много детайлно и с отработване на връзките. После поиграхме и други хорА.
Не бях доволна, че не взехме нищо ново, но по-нататък усилената работа с Граовското даде плод. Всъщност аз си бях виновна, че не взехме нищо ново - нали вече бях ходила в понеделник на новото :D И нарочно отидох и в двата дни, за да съм наясно с Граовското.
Преподавателят каза, че за след Нова Година са ни приготвили малка изненада - нещо ново сме щели да правим и сме щели да имаме малко състезанийце.
ХорАта: 7 януари - единадесети урок
Бяхме малко. Затова преподавателите ни оставиха състезанието за следващия път. Трябваше да сме разделени на отбори.
Пак упражнявахме Граовското и си припомняхме стари работи. Също така научихме и за лека разновидност на Бранковската ръченица.
И най-важното!: новото, голямото ново, не някаква си малка изненадка, бяха променените загряващите упражнения. Уж нямаше много промени, но музиката беше друга - БЪРЗА! И бяха измислили добавки и комбинации. Голямата играчка беше накрая - с ръчениците - редуваха се определен брой тактове от всичките :D И това трябва да се помни :))))))
Тези новости така ме шокираха, че ми се сториха по-сложни от Граовското :))))
ХорАта: 9 януари - дванадесети урок
Без малко пак да нямаме състезание, въпреки че бяхме повече (цели 8). Е, липсваха важни лица (приятели на преподавателите ми), ама какво да ги правя?! И понеже повечето дошли не бяха миналия път, отново се позанимавахме с Граовското след състезанието.
Но нека за състезанието:
Преподавателите разделиха двойките и се опитаха да уравновесят силите. Оформиха се два отбора. Учителят рече на нашата група (по-късно започналите) да пускат да познаваме и съответно заиграваме по познати мелодии, не нови, ама аз се възмутих (засегнах :)))) и разгорещено поисках нови с аргумента, че имаме състезание. Той обаче не ме разбра добре и отвърна, че целта не е съперничеството, а да можем да се оправяме. А аз си мислех, че имаме СЪ-СТЕ-ЗА-НИ-Е, а не да се преструваме, че се състезаваме. И той рече: "Добре, като искаш нова музика, ти ще водиш!" Не мога да отрека, че дълбоко в себе си точно това исках. Ама за съжаление ги нямаше едни от групата на "напредналите", та да видим кой е напреднал }:)))))
Преди събитието вкъщи се опитах сама да открия логиката на ръцете в РЪка и май успях, въпреки че не бях уверена. Също и поупражнявах ръцете на Дунавско, защото бях забелязала, че уж напредналите моми бързат на едно място }:)))))
Опитвах да си представя как щеше се проведе състезанието - дали отборите щяха да се виждат едни-други. За жалост така не си представях да можеше да се получава състезаване. И от тук тръгна лошо с моя отбор. Регламентът беше да чуем - усетим, да се посъветваме кое е хорото и да заиграем. И важно бе кой отбор ще почне първи.
Пуснаха първата мелодия. Стори ми се, че е Право. Затуткахме се, някои от моите подхвърлиха: "Ето как го играят другите" и подхванаха и те - РЪка. ЕЙ, ТАЯ РЪКА ми изяде главата за пореден път! Аз понеже не бях на мнение че е РЪка, отказах да водя. Още повече, че моите се поведоха по другия отбор. Хич не обичам преписване! Но преподавателът ме придума да си водя отбора и РЪката. Направих го, въпреки че я посбърквах. Моят отбор получи една точка - за това, че сме успели да изиграем. Другите получиха още една заради първенството си.
Преди следващите хорА обявих, че се обръщам с гръб към другия отбор и това беше великолепно решение, основано на отдавнашното ми вътрешно усещане за състезанието. Хич не ме интересуваше дали ще гледат от нас! Важното беше, че аз нямаше да се смущавам с играта им.
Второто хоро не помня какво беше, но го усетих и заиграх. Нямах време много-много да давам обяснения на моите кое е пък и не исках другите да чуят названието. Моите ме гледаха в краката, което трябва да е така, но само в началото - за ориентир, ама май нямах силен отбор. И лошо беше, че постоянно ме гледаха в краката, защото и аз се оплитам понякога и отиде цялата работа...
Едно хоро не разбрах кое е. Моите казаха, че било Дунавско. Вярно, че мелодията ми беше позната и въпреки неубедеността си поведох Дунавско и се опитах по-скоро да почна, за да сме преди другите. Май на това хоро двата отбора едновременно сме стартирали. Мъчех се да движа с ръцете но това ми се получаваше само със свободната, момичето до мен бе неуверено. По едно време и аз се обърках.
По-нататък, смея да твърдя, беше успехът. Аз се съсредоточих много. Хуб'о, де, ама не мога да позная това хоро! Не мога и не мога! Господинът ни насърчи: "Не се притеснявайте, изпляскайте си го с ръце". Ама нямам време да пляскам, затова си го изплясках наум и ДАЙЧОВО! ДА-А! Започнах със съмнение, но вървеше и се обърнах към преподавателите дали дългия или късия вариант да направим. Късия, но да бъде не на едно място, ами надясно. Аз по навик на едно място, защото мно-о-ого отвадна така съм го заучила. Добре - направихме го надясно без проблем.
После беше Ширтото. Познавах бързо. Странно защо двете едно след друго, защото в късия вариант на Дайчовото са напълно еднакви. Само дето Ширтото е бавно. Но заиграх. Казах на моите, че е македонското. Попитаха дали "Елено моме" (това не е македонско), а аз недочула припряно отвърнах утвърдително и бързо опитах да се поправя, че е "Лиляно моме", но едната жена ме улесни, като попита дали е Ширтото. И с това се оправихме, въпреки че бях позабравила ръцете. С периферното си зрение мернах, че в другия отбор всички си движат хармонично ръцете. А пък в моя хич не беше тъй.
После имаше Еленино. И не се обърках по време на него! Движехме ръцете! Вече дори не губех време да казвам на моите кое е хорото, въпреки че знам, че понякога човек реагира на името. И с мен се е случвало така. Но бяха важни секундите.
Появи се и Чичовото. Понеже трудно се намира, само на една мелодия сме го учили. Познах го от третия-четвъртия акорд и господинът отбеляза, че почти веднага съм го заиграла. Е как няма! Това е феноменално хоро. Слушала съм само три Чичови, но съм сигурна, че всичките такива са много сходни като мелодия.
Към края дойде Право. Ама нали на уроците го играем като Тракийско, та Тракийско подхванах и хем по-бавния вариант. Ама жената пак си плетеше краката, та се наложи господинът да помага тъкмо като имах намерение да я питам дали с обикновеното Право ще се справи. Той ни посъветва да се насочим към обикновеното. Добре. После помогна на жената да се ориентира в Тракийското. Не забелязах дали тя успя. Успокоих се, че обикновеното Право си е универсално. Не сме му отделяли внимание на уроците просто защото "трябва да ви е вродено" :))))
А-А! По-рано имаше и Пайдушко! Сама си се чудя как бързо и безпроблемно го започнах, та и с ръцете! И тук бяхме пред другия отбор.
По-нататък пак стана нещо. Още по-непонятно от Дайчовото. Не можех да измисля какво трябва да е това хоро. Накрая ми проблесна, че не сме играли Ганкино и го пробвах с голямо съмнение. Голямо, защото мелодията беше бавна. И стана! СТАНА! УА! Не разбрах какво подхвърли едно момиче - другите дали вече са започнали или не. Упорито се обръщах с гръб във всяко начало.
Абе истината е, че в другия отбор силното момиче (от напредналата група) не го сложиха да води. Сложиха едно, което преди урока твърдеше, че е позабравило неща (например Граовското, но пък си спомняше и умееше добре усилено упражняван момент от него).
Друго не се сещам да имаше на състезанието. Ние спечелихме.
Господинът каза, че като понаучим още 5 хорА, пак ще има. ЧАКАМ! :)))))
Възможно е и идният понеделник да има състезание, ако се съберат много хора, но е добре да не съм там - това ще значи, че съм отишла на испански поне на последния час за семестъра. Пък нали ходя на хорА през един път, за да поспестя пари също. А и навярно не биха ме сложили да водя повторно, въпреки че не се знае дали успехът ми не беше плод на случайна концентрация и вдъхновение.
Изводът на нашите преподаватели беше, че се справяме с хорАта и на празници ще можем да се включваме нормално.
След затвърждаването на Граовското си изиграхме Родопското и други. Бях го позабравила. После Гръцкото изтанцувахме. Ех, ТРЯБВА да измисля начин да не залитам на него!
Бях много доволна, че спечелихме. Че аз за себе си пред всички се справих забележително. До вкъщи се чувствах много добре, но навярно защото нямаше как бързо да разглася, съм се изнервила и с майка ми се скарахме. Преди това й разказах. Ама за мен е важно не на нея да споделям. Нека не я освобождавам от вина! Такива ми ги разправяше - такава позиция поддържаше, че, както често става, беше влудяващо!
С нетърпение очаквам да учим Влашкото и Варненското! Не издържа ли, може, ако сметна за уместно, да питам дали Влашкото е тъй, както помня да съм го видяла.
А! Съществено е да вмъкна, че преподавателката ни вече ни каза да не гледаме надолу, а главата да е нагоре. Никога не ни се карат, а говорят много хубаво с нас. Радвам се, че са много търпеливи.
Аз знам, че не е добре да гледам надолу. На празници не си гледам в краката. (Това не е съвсем вярно за тази Нова Година ;)) Но може би на сватбите досега не гледах надолу, защото бях отегчена от Правото хоро.
Досега не можех да намеря РЪка, но отпреди малко имам и скоро ще пусна списък с връзки. Или май няма да го направя за всички учени хорА, защото много прослушване, търсене и избиране ще падне.
Като слушам РЪка и Сборенка, имам чувството, че РЪка може да се играе на мелодията на Сборенка. Сборенката все още не сме я учили, ако ще я учим. За РЪка става и едно нещо, наречено Добруджанска тропанка ;))) Не знам дали името е измислица на изпълнителите (Аксаковската група).
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005