The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Четвъртък, 17 Януари 2008
ХорАта: 16 януари - тринадесети урок
01:01Доста съм доволна от този път.
"Сега ще ви припомня ръцете на РЪка." ЙЕ-Е! Присъствах на това! Най-сетне! Видях принципа - логиката (едно момиче също използва този израз). Заиграхме, ама аз пак имах проблеми. Не чак колкото преди, но си беше далеч от гладко. Само трябва да се поупражнявам тихо вкъщи.
Взехме Каракачанско хоро. И то една завъртулка! Не е сложно - плетеница, ами просто човек тръгва с гръб в посока на хорото, после се обръща с лице и пак отначало. Интересно е. Но мелодията, на която го играхме, беше убийствена. Направо изумително, когато я чух. Бях я чула предната група като приключваше. Беше нещо ориенталско, ама много биещо на кючек. Аз така си бях помислила пак в подобна ситуация като бях чула песен за Гръцко хоро - и двете бяха на гръцки, но нивото на кючека в мелодията на Каракачанското хоро ме втрещи :D Страшна работа. Но тъй де - обяснението беше, че си имаме работа с гръцки каракачани :D Това са мои думи. Господинът друго каза.
Упражнявахме Еленино с ръце.
Дайчово с ръце. Малко се бърках, за свое голямо съжаление.
Играхме още работи, а накрая дойде Чичовото с ръце. Пу! И на това се бърках заради ръцете. Но ще работя по въпроса.
02:24Така-а... Поупражнявах се в коридора. Достигнах до много важни изводи. :) Първо - ако този път бяхме играли и Дунавско, май щяхме да изчерпим знайните ни хора, които са с многократно люшкане на ръцете:
При Еленино е еднообразно - ръцете тръгват отдолу и се прегъват при лактите.
При РЪка ръцете тръгват отгоре.
При Дайчово и Чичово люшкането пак е еднообразно, но различно от Еленино - ръцете не се вдигат догоре.
А пък при Дунавско ръцете тръгват отгоре и такова люшкане пада долу........
При Ганкино ръцете не се движат - скоро научихме, че стоят на поясите на хората наоколо. Но също съм виждала кръстосани ръкохватки, които да вършат същата работа. А колко време е нужно да се подготви такова захващане... Хорото ще мине :D
Имам поводи за гордост. Вече преподавателите ми, особено преподавателката, защото тя е на нашата група, знаят, че се справям много добре. И отбелязват това. Например след като изиграхме Еленино, едно момиче обясняваше на учителката, че му е трудно с ръцете. А тя го успокои, че аз ще й помагам за тази, която е откъм мен (тогава бяхме една до друга). Но ето, че на Дайчово се бърках и в критичния момент просто спирах да си движа ръцете, докато не започне разбираемият. За да не оплитам себе си и момичето.
Не съм сигурна, но в началото май освен лек намек за главите нагоре имаше и Усмивки! :)))
Нека отбележа, че този път не гледах надолу. И беше много разсейващо погледът ми да е към хората! Така по-трудно внимавах какво става със стъпките ми.
А да - да продължа разнищването на проблема коя група е по-напреднала: Някой от нас изкоментира, докато чакахме предната група да приключат, че са големи шемети - че при тях не се чува преподавателите да им отмерват времето. Да, вярно, но се досетих защо - защото на тях им преподава господинът, а той като играе (сред тях), много-много не бърбори. В нашата група, докато преподавателката е сред нас, той е седнал при музиката и оттам "съветва" :D Просто не се сдържа. Не че трябва да се сдържа. И е много забавно, защото го виждаме как се заиграва на стола си - не го свърта от ритъма, тактува, пляска, тананика, подвиква.
Едно момиче ни беше разказвало за състезанието при напредналата група - имало много веселие, артистични изпълнения. Да, там са много хора, но не смятам, че артистизмът бе особено уместен. Или поне не преди да се познае кое е хорото и да се заиграе. Просто не биваше да се разсейваме с излишни работи. Поне аз така виждах нещата. Да - другата група е по-шумна от нас, но това не значи, че ние не сме весели. Там просто са по-възрастни хора, които са свикнали/не се стесняват да подвикват.
При нас се появи нов човек - да се информира и да погледа. Седеше на стол. Както казах, накрая бе Чичовото. Заразно хоро. Човекът досега не бе мръднал особено, но на това затактува :D не можа да му устои. Да, много закачливо хоро, граничи с кючек. Леля ми беше казала, че мелодиите за него са баш кючек. Има разлика с онези песни на гръцки! В тях инструментите и характерни извивки в звученето са ориенталски, а при Чичовото с каквито и да е инструменти подсъзнателно влече на югоизток :D Точно на това хоро господинът най-много е подсвирквал. Танцьорите трудно седят мирно и кротко :D Преподавателката ни повече успява, но също започва да тактува с пляскане.
Радвам се, че вече наистина се поздравяваме не плахо. Дори в съблекалнята и докато чакаме си говорим, не плахо. Хубаво е така.
О, ама как щях за пореден път да забравя нещо важно!
uaH, докато търсех Каракачанско хоро, попаднах на Червенобрежка Копаница ;))
Само дето на сайта продаваха диск в евро :D . О, има и в долари...
В него друго любопитно ми се стори Сръбско хоро.
Дайчовото, дето го играхме тоя път, бе на "... Руме, моме, /х2
малкай моме,
низ гора зелена..." - много игриво.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005