The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Понеделник, 25 Февруари 2008
ХорАта: 13 февруари - урок 17
От много време забравям да кажа за Пайдушкото. Веднъж разменихме двете му части, за да не почва наляво, а надясно.Бях пропуснала 2 пъти и със сигурно щяха да са взели нови работи! Кой знае какви!
Вече не помня подробности, но се бъхтихме над Тракийската ръченица... Ле-ле, това чудо-о... Много ме измъчи, защото на сравнително бавна музика трябваше да се уравновесяват подскоци.
Интересно ми е как с въвеждане на ново движение е нужно да се упражнява нова техника.
Също така ме шокираха с продължение(то) на Варненското хоро! Наистина трябва да поработя сама!
Друго много странно беше с Каракачанското хоро. Не обявиха промяната, която явно са въвели мен докато ме е нямало, та човек трябваше да се взира отвреме-навреме в краката на водача, за да улови изменението.
Отново от някакво време се каня да попитам защо в загрявката при ръчениците вече не включваме двойната врабчова.
Някъде на този или на следващия урок преподавателката в крачка ни обясни, че хората не се хващат пред водача. Това не попречи на едно момиче да се хване пред мен, когато се бях оказала първа. Също през този или следващия урок зазвуча Чичово хоро и някой трябваше да поведе. Момичето, дето се оказа най-отпред, не можеше да почне. Леко изгубих търпение, но вече знам как човек може да попадне на челното място, без много-много да иска. Господинът обяви, който може да подхване това хоро, да го направи. Отзовах се с готовност.
ХорАта: 18 февруари - урок 18
Сериозно забравям вече и не ми е приятно. Мога само да кажа за състезанието на 22 март. Ще има отбори от много места. Ще имаме специални тениски. И имам пропуски за шлайфане. Мъничко ми е притеснено. Не прозвуча кой знае колко тържествено.
На Ганкино хоро се случих до преподавателката ни. Добре, че стана така, за да види една нередност в изпълнението ми. Само че ще ми е нужно време да я поправя, защото навикът си е навик.
ХорАта: урок 19
Този път само господинът ни преподава, защото преподавателката ни била болна. Аз още преди около 2 пъти я видях по-пледа от обикновено, а на следния беше споделила с приятелка, че е болна.
Ами какво да кажа. Взехме Лявата - северняшко хоро. Интересно е, но не можах да присъствам на шлайфането. А и ръце щяха да прибавят.
Преди урока се говореше, че взели бързото Граовско хоро. Лошо. Много лошо.
Не се занимавахме с него. След Лявата играхме други работи - за единия кръг на състезанието. РЪката все по-уверено, но трябва да потренирам тропането, приземяването на краката на някои места.
А с Лявата - зле. Един момент го бъркам със Сиртаки и става фатално.
То изобщо на тоя урок голям резил беше. Нали преподавателката я нямаше - като имаше неувереност със започването на хоро, тя не беше при нас да ни поведе. Не че господинът не ни помага, напротив, но неговият метод е друг. Поведох две хора едно след друго. Ама какво ми ставаше. Едното беше Ганкино, но един момент го бърках. Срамота! Второто не помня кое, но или на него или на следващото се изложих, та момиче от "напредналата" група поведе - поне 5 хорА едно след друго, до края.
Трябва да се стегна. До 22 март нямам много уроци. Тея дни пропускам... Затегна се положението. А бях се заканвала едни неща.
От концерта на Рoси Кирилова открих, че хорАта, които се играят за пояса или с кръстосани ръце, могат да се играят и за раменете.
Да можехме да играем навън, а не в някакво си салонче.
ОПА-А... ТЕЯ дни... Защо не е ТИЯ дни?!
А. И вече и да искам, не мога да ходя и в двата дни от седмицата.
Други подробности като че ли тънат в забрава.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005