The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Вторник, 18 Март 2008
ХорАта: 10 март - урок 20
Две седмици прекъсване, за което единствено можех да съжалявам.
За свое учудване открих, че доста добре си спомням Лявата... Но това не значеше, че можех да го играя добре. И все още не мога. Във въпросния понеделник видях, че кипи усилена подготовка за състезанието. Беше организирано кой ще е водачът и упражненията се провеждаха конкретно съобразно плана за представянето ни през голямата събота. Само че ми липсваше колан за Лявата.
Нехармонично го играя...
ХорАта: 12 март - урок 21
Носех 2 кожени колана, 1 смотан, но единственият ми най-удобен, 1 от плат, но здрав, и едно платнено коланче за халат, което страшно харесвам. Нямах представа за силата, с която се опъва коланът, и по-късно сама се уверих в правотата на думите на преподавателката ни - че трябва да е кожен най-добре.
Ходих при обущар да направи няколко дупки на двата кожени колана.
Пробвахме и Копаницата да я играем на колан, но беше гадно и последва облекчаващото решение ръцете ни да са хванати надолу. Почувствах се като отвързана и толкова по-леко/гладко се играеше така.
ХорАта: 17 март - урок 22
Бяхме в голям салон. Какво усещане, когато влязохме в него... А когато се наредихме няколкото десетки човека... А КОГАТО направихме кръг!, извиках от въодушевление.
Мислехме си, че е много яко в тази зала, ама не беше-е... Едвам, не, изобщо не можех да разбера какво излиза от касетофона! Пълен ужас. А как ще е в спортна зала?... Но нека не си натрупвам притеснение още отсега.
Бяхме с най-напредналите - групата от 2006г. Интересно е с тях, но малко се дразня, защото някои хора много дават акъл. Аз мисля, че двамата ни преподаватели си имат достатъчно. Репетирахме как водачът ще ни кимва с глава. Също и общите за всички участници хорА.
Но за двете, които преподавателите са избрали за нашата група, се тревожа. По-скоро само за Лявата, не за Ръката. На Ръката ръцете ни се движат.
На Лявата записът нещо прескача, и то вече няколко вечери. Силно се надявам да не прави така в събота. Преподавателите ни ни успокояваха/съветваха при такава случка да спрем и водачът наново да даде знак. Обаче в еуфорията някой, АЗ, може да не схване достатъчно бързо!
Малко ми е притеснено, защото от ~ 7,5 години не съм участвала в подобна изява. Последно беше като пяхме.
И... сложното е, че е изключително важно човек между какви хора ще се падне. По едно време се чувствах съвсем не в хармония с тези до мен. Направо резонантно. Може би не е точно казано, но аз така го усещам и правя връзка с рушенето на мостове. Дърпаха ме. Или аз се дърпах.
Но си е вярно, че доста си петлах краката на Лявата. Бях изтощена и положението се влошаваше. Утехата ми е, че на състезанието между групата общи хорА и двете лично наши ще има чакане. Въпреки това пак остава безпокойство, защото на самото Лявата дори да го играя със свежи сили много скоро се изморявам и краката ми натежават - записът е бърз.
Надявам се до събота мускулната ми треска да отмине безследно. В неделя пусках тъпата прахосмукачка (мно-ого ги ненавиждам тези боклуци. В света съществува една-единствена машина за истинско и безболезнено почистване - СИСТЕМА, Rainbow точка И тя е в Добрич точка). Бързах да не наближи 22ч - съседите отдолу да не вдигнат врява, ама, пусто, загледах се във "Войната на световете". Няколко минути гледах филма, няколко - мъчех се с прахосмукачката. А то си беше бая терзание с пътеката в коридора. В банята исках да почистя едни неща и при маневрите с прахоглупачката си ударих странично кокалче на лакътя... Много мило. И това само защото бързах.
Ама истината е, че с миенето (посреднощ) си докарах мускулната треска, защото мих с парцал и на ръка. Имам чувството, че краката ми ще се измъкнат от тялото ми. Мих докато не си разбих колената. Не съвсем буквално - не съм ги удряла. Повече не можех да клеча. И к'во... Изкарах до сутринта. Ама нали ми беше ясно че АЗ ще бъда парцал на хорАта вечерта, легнах, както вече не знам колко пъти става, за половин-един час и... откъртих.
На грандиозната тренировка на еди-кое си омаломощаващо повтаряне на Лявата направо се вкопчих в коланите на хората до мен, защото много си петлах краката. Не можех повече да ги вдигам достатъчно високо и върховете на платненките ми се "закачаха" в пода. Каква ли е настилката в залата...
Намислила съм да нося платненките, но също и може би скокливите обувки. От това се присетих, че сега в сряда имах идея да пробвам с едни други обувки. Важното е да има някаква височина на петата. Платненките нямат. Пък и усещането с обувка е по-друго.
За облеклото също много мислих - за нагоре. Ама няма какво толкоз да умувам освен да измисля два варианта за под тениската. Щото е ясно, че може би на всеки от двата "рунда" ще се изпотя. Във всеки от тях няма да има почивка вежду хорАта. А цял ден ще сме там и трябва да ми е комфортно постоянно. Може би ще има още танцуване. Може би ще ми е треперливо и ще ме избива студена пот.
За вечерта господинът каза, че (сигурно) ще се съберем в същия ресторант. Малко ми е далечно това. Да мине състезанието. А аз колкото се вълнувам за самото него, толкова не мога да чакам да вземем първото ново нещо след него. Кое ли ще е то. Мисля, че е крайно време за ДЖАМБУРИЦАТА.
И нека най-после да отговоря на включването на Ива. Изненада ме. Извинявам се, че не откликнах преди понеделник.
Ива, струва ми се, че си от групата от 2006г. Ако е така, нямам нищо против нея освен чешитлъка, да не звучи грубо. За хорАта - гоним ви. На мен не ми харесва сравняването ни с "напредналата" група. Те са от началото на октомври 2007, а ние - от към края. Аз щях още в началото да бъда, с тях, но нарочно изчаках учебната ми програма да се намести. И това ме забави. Впоследствие двете групи от 2007г. се изравнихме, но все още има разделение, клонящо към неприятно.
Нямам търпение да си получа тениската :))))
Забравих да кажа, че репетирахме и поклон. Е това наистина беше ужас. По-голям и от Лявата с колани. На един от репетираните варианти човекът отдясно щеше да ме изхвърли напред или аз не съм се държала достатъчно здраво на... нозете си.
Както започнах - мога само да съжалявам, че две седмици не сполучих да идвам, защото така не си изгладих Лявата, за да ми е безупречна с колан. Сега в сряда сметнах, че отново ще жертвам часа в Центъра по източни езици и култури (от 17 до 20ч) в името на събота, но се сетих, че може да бъда от 17 до поне 19ч и после да се отправя към хорАта. Това е решение на проблема, но означава, че до вечерта ми предстои учене наред с чистене и подреждане.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Здравей отново,
само да ти кажа, че аз така или иначе не успях да дойда в понеделник на голямата репетиция, така че ще се видим в събота и вечерта също;Р
Иначе да ти кажа, че сега двете групи от 2006та и 2007ма са слети, играем заедно, а аз съм в групата от по-скоро и от теб, започнах този ноември, но с тези, които са започнали в началото на октомври и после ни събраха с тези по-старите, да ти кажа честно и при нас се усеща, това че мислят, че са много по-добри, но както си забелязала в понеделник не е чак толкова страшно положението, само спокойно и не се вързвай :))))
До събота и успех!!!!
Написа Ива на 19-Mar-2008 12:02