The Diary
Дневникът на Христина
Добавяне на коментар
Четвъртък, 20 Март 2008
ХорАта: 19 март - изпуснат урок 23
01:32Понеже съм супер зле станах късно, не учих, не отидох на училище, измих си косата набързо, не подреждах, почнах, но се спрях, защото не му беше времето, но поне минах с прахосмукачката през стаята при мен. С килима беше по-лесно отколкото с коридорната пътека, но имаше много маневри под и около мебели и предмети...
И каква стана тя - докато си изсуша косата и тръгна - 19:47... Определено нямаше да стигна поне до 20:15 и да има смисъл да остана за половин час. Но не се отчаях - поне щях да си взема тениската да не са я носили напразно и да питам за последни уточнения. Стоварих се пред салончето в 20:33 - пълен провал. Но тъкмо тогава излезе господинът и набързо изкомандва весело да влизам, без да се сменям обувките. Ами чудесно! Пристъпих вътре, поздравих леко неуверено, но ми се усмихнаха, погледнах зад себе си дали оставям стъпки и предадох на преподавателката какво е казал господинът. Щяха да играят Лявата и водачът извика "Ама ела ти да водиш", господинът възрази "Ами ти досега хубаво си водеше". Набързо си сложих колана.
Поозорих се, защото не си бях издухала носа, а при влизане от студено на закътано знаем, че камбите се активизират. Косата ми се навираше в лицето. Ама поне не си петлах краката. Започнах несигурно.
Гледам тук един кашон от Chipicao и си мисля как трябва да излезе извън полезрението ми.
Пак ми беше изморително. Не го играя това хоро... елегантно. И това ме дразни, защото от бързото темпо не ми остава възможност да редя правилно.
После ни попитаха за край кое хоро да изиграем - кое го чувстваме проблемно, въпреки че с всичките се справяме. Помислих си за Ганкиното хоро, защото Правото тракийско, Еленино и Ширто не биха могли да създадат някакъв проблем. То и Ганкиното е ясно. Хайде щели да ни пуснат бързо, защото с другата група на бързо забелязали объркване.
Започнах го трудно, защото трябваше да дам знак на останалите. Изчаках повече, отколкото ми е привично. По тази музика бяхме играли. Играхме що играхме и в един момент зациклих както на Граовското на събирането в ресторанта. Там пак водех. Щрак! и сигналът от черната кутия се обърква. На едно и също място. Беше от темпото, въпреки че съм забелязала, че май и при по-нормално темпо при продължително игране на Копаницата с набиване и ножички в последно време съм склонна да нарушавам ритъма.
И нали е толкова бързо, нямам време за малко по-дълъг миг restart, за да възстановя модела. До края си бях с празно поле и добре, че хорото свърши, защото кой знае колко време щеше да продължи цикленето.
После преподавателката ме поощри, че си знам другите хорца и да не се притеснявам, че съм пропуснала тренировката. Отвърнах, че само бих искала в събота да не се получи като с тази Копаница. Успокои ме, че и с нея се случва такъв блокаж.
Определих го не като забравяне на стъпките. Обаче всъщност е това. Да се обърка сигналът е все едно да го няма.
Не съм във възторг от новослучилия се блокаж, но се радвам, че се появи, за да имам предвид - да визуализирам стъпките е това да ми е като подсказка. Надявам се да действа.
Но... малко ме съмнява при бързо хоро да съумея навреме да измъкна нужния пищов :>>>
Май нещо чух, че силуетите на тениските са на преподавателите ни, но не знам дали не е било шега, че не успели да намерят други подходящи.
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005