The Diary
Дневникът на Христина
Архив
Понеделник, 12 Септември 2005
Опити за фотография, ударна доза класическа музика и "Сашо".
00:54Преди няколко дни купих лента за фотоапарат. За първи път щях да използвам стария Beirette, който леля Катрин ми хариза след като си купи цифров. Още преди началото на Юли го подготвих - почистих го отвътре и отвън - имаше пясък. Снощи го разглеждах пак. Изследвах как трябва да се сложи лентата. На другия ми апарат - от обикновените (без голям обектив) - не смеех да слагам лента сама, защото все ми се струваше, че ще направя така, че след като лентата най-накрая е напъхана, където трябва, то ще са изхабени/осветени много пози. Та снощи оставих лентата и "Баретата" на бюрото. Уж щях да ставам рано - преди баща ми да тръгне за работа, та да сложи лентата той. Обаче станах късно-о... :)) Пък не ми се чакаше до вечерта, когато баща ми щеше се върне. И к`во, к`во... Неволята ;))))))) Вземам апарата, вземам и една лентичка да пробвам как се пъха в отворчето за фотолентата - схванах как точно трябва да процедирам. И натъкмих. Уж готово :)))) Не болеше. (Тук е ред на Spas да подхвърли за цифров апарат, пък аз да отговоря като за синтезатора ;))) Излязох от къщи към 13:30ч. В 14ч. трябваше да съм на едно място - после ще напиша на какво. Вървя и уж снимам. Уж, защото през цялото време се опасявах, че вероятно лентата не се е хванала добре и не се върти ;)))) На всичкото отгоре, броячът не беше наред - не ми показваше реално. Затова броях колко снимки правя. Вървя към крайната ми цел и където ми харесат цветя, снимам ги. След половин час бяха направени около 25 снимки ;))))))))
А къде отивах - на тур от конкурс по класическа музика. Пиано. Участници от България, Южна Корея, Китай, Украйна, Руска федерация (Русия, Башкортостан, Марий Ел /не че тези двете са ми ясни ;)). Това събитие е част от Десети Международен фестивал-конкурс "Надежди, талани, майстори", който се провежда смесено в Добрич и Албена.
От 19ч. щеше да има пък концерт от фестивалната част - със Сливенския симфоничен оркестър и Български камерен оркестър "Добрич" - диригент Димитър Караминков. Солист на royala - Дилян Иванов - носител на голямата награда на фестивала-конкурс от миналата година.
Та... съобразявах - възможно е конкурса и концерта да бъдат един след друг. Или да има само мъничко време между тях. Доста музика, но не всеки ден е така затова щеше да се издържи - струваше си търпението и умората на слуха и мозъка. "Значи" конкурсът - от 14:00 до ~ 18:30ч. В 16ч. и нещо имаше малка почивка. Очите ми се бяха изморили. Исках да стоят затворени и така да слушам - по-добре щях да възприемам. Но в залата имаше две камери и не исках "случайно" да попадна в полезрението им - да съм със затворени очи - нямаше да е коректно към музикантите - все едно ми е скучно и са ме приспали ;)~ И геройски почти не оставах със затворени очи.
Аз не знам журито как определя най-добрите, защото всички бяха най.
След като свърши конкурсът за половин час се разтъпках навън и доизхабих лентата (да видим дали наистина е изхабена ;)))) Броях и стигнах до 40-41 пози! Пък лентата е от 36 + началните и крайните. Е ми... долу-горе бройката се получава, но звучи плашещо. Поне установих, че броячът действително е зле, а позите са се отчитали - лентата се е въртяла ;)))))
Преместих се в другата зала - досега бях в една от Театъра, а сега отидох в Органната зала, която е в сграда наблизо. Концертът беше започнал и бе великолепен. Невероятно чувство от пълнокръвна жива музика! Просто... филмите без оркестрите са непълноценни... Този концерт се състоя от три произведения концерти и накрая едно по-малко, изпълнено само от пианиста. И бяха доста големички. Последното - почти 100% съм сигурна, че сте го чували, но едва ли свързвате името му с мелодия - части от концерта в си бемол мажор (B dur) на П. И. Чайковски. (Моля да се забележат инициалите. Е ми истина е. Такъв е заради музиката си.) Целият концерт трая ~ час и 40 минути като само интерпретацията на Чайковски бе около 45 минути. Пианистът триеше/попиваше потта от/ дланите си в панталоните си. Е... някои хора си носят кърпи за целта ;) Нищо. Това му беше единственият косур. Беше блестящ.
"Значи" излязох от залата към 20:45ч. и да съм се прибрала почти 8 чАса след излизането ми от къщи. Събира се музика от около 5.5 чАса :)))) Главата ми на връщане беше пълна с ноти и си тананиках.
А... има един специфичен момент от престоя ми в първата зала. В нея на стената зад royala има огромно картинно платно. На него е изобразена природа. Но фантастична - има митологични същества - един пегас в средата, няколко женски същества, няколко сатири и сатирчета ;)~ , кентаври и минотавър. Картината е много красива и реалистична. Съществата са полуголи. Всъщност почти напълно голи. На повечето гениталиите им са прикрити с плат (на жените) или пък просто са нарисувани в поза, която да не притеснява с откритостта си. Обаче един сатир идва много грубо фронтално ;) - той е голичък и е целият в анфас. Поне не му виждах подробностите от royala ;)) Но не беше така с други хора. По едно време човекът, който обслужваше едната камера, отиде до нея, погледна през окуляра й и скри усмивката си в шепа. Изглежда линията от камерата до пианиста продължаваше в безцеремонния сатир ;) Забелязах, че после местиха камерата явно да я сложат така, че да не го показва. Или поне да не показва "висулката" му.
Имаше нещо странно в образите на кентаврите - имаха пъпове, където се намират човешките. Аз смятам, че би трябвало пъповете им да не са там, а да са на животинските им кореми. Но всъщност това е сложен въпрос ;)) Не съм наясно в коя своя част (човешката или животинската) са свързани с майките си в утробата :)) но със сигурност трябва да имат само 1 пъп. От два няма нужда! Трудно би било с два :))
Така... Runtime Error, дали подскачаш от щастие колко много съм писала? ;)))) Предполагам, че не :) А дали ще заподскачаш поне като видиш, че продължавам да пиша сега? :)~
По време на конкурса по пиано се сетих да запиша един скорошен разговор между едната ми баба и нейна сестра. Бях на гости на баба ми и ги свАрих двете. Винаги ми е много приятно, когато на гости й е поне 1 от сестрите, защото си разказват от своето минало или от настоящето - за селата, където ходят.
Баба ми е Кръстинка. Сестра й - Денка, започва:
- ... Сашо ми помагаше. Пренасяше...
Баба ми я прекъсва:
- Той жив ли е още?
Аз пък се възмущавам ухилена:
- Хм! "Сашо пренасяше" пък ти питаш "жив ли е още"...
Баба ми обяснява:
- Питам, щото той - алкохолик - много пий.
Баба Денка продължава:
- И скоро казал "Парите не достигат..." - замислил се. Той от години не е мислел.
- Ходеше като гламав - без глава беше.
- Той сега не пий и работи. Идва при мене. Казва ми "Денке, тез дърва аз ще ги нацепя." Хубо, ма Сашо го няма ден, два... Дойде циганина с жена си да търси работа... И аз какво - знам, че Сашо ще ми се разсърди, ама нали не дойде. Пък циганите нали са трима, за час и половина нацепиха дървата и ги пренесоха. А Сашо щеше да работи 2 дни и пак нямаше да ги пренесе. И после трябва да му плащам. Пък аз оназ заран бях опекла питки - дадох на циганите по 1 питка, извадих мед, щото малкото искаше. Имах едни стари домати - и от тях им дадох.
И да видиш Сашо иначе как си иска пари. Като дойде Велико да окоси тревата, трябваше да я натоварят, ама не става с вилите да прехвърлят през оградата, защото е високо. Затуй накарах ги да отвържат мрежата към портичката, ама сега няма кой да я завърже - и викам Сашо. А той - сърди се - "Ти" - кай - "все за малко ме викаш, пък то става един час..." - иска повече да му плащам - и той иска като другите да му се плаща на час.
Той вече не пий, пък майка му - баба Мария - все още фирка. И една крива - като отида, се оплаква, че Сашо цял ден все искал да яде. Ще яде ами - човек нали е. Ама нали пушачите като спрат да пушат ядат като луди. И Сашо постно не яде. По една кутия русенско варено изяждал на едно хранене. Аз му викам: "Ти добре ли си?! То е много солено - ще умреш." Той - не. Яде - взима го напреде си и го изяжда. Като е вкъщи да работи, аз го храня. Казвам му каква манджа имам и ако е постна, не иска. Казва, че у тях си щял да яде. И ако му сипеш постно, няма да иска. Затуй предварително му казвам - да знай.
Аз за пчелните кошове още не съм му плащала - първо да свърши работата - сега като отида, има още малко и чак тогава. И той ми иска и цигари - да му купувам, като идвам в града, щото в Крагулево почти винаги няма.
Тук баба ми пак се намеси:
- Ам ти... що не му вземеш един стек. Няма да му казваш. Ще ги скриеш. Пък ще му даваш от тях.
И тъй. Сашо беше обсъден. Една друга фамилия също. Накрая с баба Денка си тръгнахме всяка към къщи.
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]Коментари
uaH, моят репертоар много мъничък и е на ниво 2-3 клас - все още не съм преговаряла нещата до 7 клас. Пък и не свиря гладко и наизуст :) въпреки че нещата са ми от много години - 10.
Сетих се - uaH :)) ако мяркаш из мрежата партитури - давай знак - независимо на чий автор са. Много бих се радвала на песни на Enya.
Тази и утре вечер пак съм на концерти.
Забравих да напиша какви инструменти имаше :))
27 цигулки
6 (виолон)челА
4 контрабаса
1 гонг :)))))
2 флейти
2 тромпета
4 кларинета
2 фагота
4 тубести ;)~
4 тромбона
И като теглим чертата би трябвало да се получава 56 изпълнители :)))))
13:30 до 14:00 - излизаш от вас и снимаш, де що има
14:00 до 18:30 - си на Десети Международен фестивал-конкурс "Надежди, таланТи, майстори" (Забележи таланти, а не талани... а и косур се пише кусур ;)
19:00 до 20:45 - си на концерт
20:45 до 21:10 - се прибираш към вас (при положение че се движиш със същата скорост, както на отиване, но не правиш вече снимки)
21:11 до 21:12 - пускаш PC
21:13 до 00:54 пишеш "Опити за фотография, ударна доза класическа музика и Сашо"
А онова последното за което пишеш, където всички 100% го знаят да не е Симфония №6 защото не се сещам за кое друго може да става дума. Иначе на мен любимото произведение на Чайковски ми е увертюрата "1812" (Между другото тя е посветена на принудителното отстъпване на Наполеон и неговата армия от Москва- какъв патриот, а?).
Spas, хубаво си систематизирал разпределението на времето.
Не знам дали част от произведението концерт е сифмонията, за която казваш. Не знам имена - само мелодии. Имената сега започвам да ги понаучавам покрай концертите.
"В програмата на концерта:
1) [Не знам какво]
2) П. И. Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1 Си-бемол мажор – най-изпълнявания концерт за пиано и оркестър
3) А. Дворжак – Симфония № 8"
Ще запомня, че се пише "кусур".Написа mariner на 15-Sep-2005 17:41
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Сетих се за един виц :)
Две баби си говорят:
- Той моя зет много добър. Ама толкова добър, че да му завиди човек направо. И като се прибере, като извади ракийката, като пиине, така говори. Пий и говори, пий и говори.
Другата баба я прекъсва:
- А като не пий как е?
- Като не пий не го виждаме...
Радвам се, че си си изкарала весело на музикалния конкурс. Нещо съм мераклия да те чуя как свириш, би ми било интересно.
П.П. Мани го Генов какво говори, аз се изцъклих с четенето :)
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 12-Sep-2005 09:44