The Diary
Дневникът на Христина
Архив
Сряда, 14 Септември 2005
Не! Аз нямам думи.
03:00Аз... отдавна не съм присъствала на такива невероятно въодушевяващи концерти. Помня, преди няколко години бях на концерт на старото ми училище - имаше невероятен ансамбъл от акордеони - като разляха една огнена музика... И ансамбъл от китари имаше...
Не съм дала информация за juryто - 13 члена - България (6), Русия, САЩ, Германия - диригенти, композитори, пианисти, цигулар/ка, флейтист - за другите не знам. Председател - професор Виктор Чучков. Много лъчезарен човек. С чувство за хумор. Един от диригентите е Dr. Ricardo Averbach (Cincinnati, Ohio, USA) /Brazilian-born/. Също много симпатичен/приятен човек. Търсех информация за всеки от журито - да ви покажа снимки. Снимките на българите не са хубави или нямат. Ricardo има. Стара е, но става: 17kb.
Една жена от журито се казва ЕлехтерИя СпарУшич ;) Всъщност и на други са им интересни имената: Тамара ПаддУбная, ВадИм ВойлЕр.
Снощи концертът беше на журито - виртуозен. Но той беше по-спокоен.
А тази вечер... (не е за разправяне...)
Участвали са около/над 350 състезатели в конкурса - 5 възрастови групи. Малко повече от 100 бяха наградени. А в някои дисциплини дори нямаше лауреати, ами само отличени с поощрения, примерно.
Да напиша и какви бяха дисциплините: пиано, орган; акордеон, баян - 30kb (за първи път виждам такова нещо); арфа; цигулка, виола, контрабас; китара, домра - 2,5kb, 9,1kb; флейта, обой, фагот; тромбон; ударни инструменти;
солово класическо пеене, ансамблово класическо пеене, камерен ансамбъл, оркестър, композиция, акомпанимент (интересно - за първи път присъствам на конкурс, на който се оценяват и акомпаниращите на пиано), учител и ученици (това означава да изпълняват нещо заедно).
Първо беше награждаването - около час и половина непрестанно пляскане с ръце - стараeх се възможно най-силно, за да е весело. Пък и ми идваше отвътре. Заболяха ме дланите :) Наградените оставаха на сцената, за да им се направи обща снимка накрая. Беше много празнично. Всички бяха млади и красиви. Оперните изпълнителки (класическо пеене) бяха в много хубави рокли и приличаха на принцеси. Забелязах, че най-често платовете бяха тафта, а тя има забележителни нюанси.
Оф, разбира се, че се даде думата и на кметицата Детелина Николова (намръщване от моя страна). Е ми... в речта й поне половината неща бяха от снощната й реч, пък не помня нейни предишни речи - може от някоя стара да са }:)) Като каже с един тъп тон "Скъпи приятели..." и като зареди едни "банализми", умирам - в състояние е да ми развали удоволствието от концерта.
След голямата обща снимка наградените трябваше да слязат от сцената, за да започва концертната част, но те бяха много заети с правене на снимки един на друг и заедно. Двадесетина минути по-късно някаква жена от организационния орган започна истерично да им подвиква да слизат от сцената, защото концертът започвал. И започна. И с него започна моето разтапяне и разтваряне във въздуха - щях да се възнеса на Небето от удоволствие. ТОЗИ концерт беше виртуозен! Аз много съжалявах, че не съм можела да присъствам на всички части от конкурса-фестивал, защото някои се провеждаха в Албена - там са били по-малките пианисти, китаристите, цигуларите, виолончелистите, духовите инструменти, арфата, акордеоните, пеенето... Но все пак сега щяха да блеснат перлите на конкурса - щях да ги чуя. То беше невероятно. Неописуемо.
Един пианист от Башкортостан, момче по-малко то мен, като че ли, изпълни една моя мечта - изсвири Унгарска рапсодия №2 от Ференц Лист. Много исках да я чуя - има няколко епизода на "Tom & Jerry", в които Tom е на royala и виртуозно изпълнява известни възлюбени произведения (такива епизоди са ми любимите). Тази рапсодия е от тях. Изпълнението беше (е не искам да го определям - думите ми са слаби) магическо. Рапсодията е изключително трудна - Лист е буен композитор. На картинки в учебници го рисуват с разпиляна във въздуха коса от буйно музициране. Бис.
Чух и други известни обичани произведения. Записвах си заглавията и имената на авторите им, но не винаги успявах.
А когато дойде ред на състезателя c grand prix... [Без думи!] Нещата които изпълни, майсторствотo, с което ги изпълни... потресаващо. Първото произведение - "Котка и мишка". Никак не е детско - представете си гонитбата на двете животни - скоростта, движението на звуковете... Може да послужи за пример и въображаемо да се гонят по клавиатурата на royal. Второто произведение - "Полетът на бръмбара" от Римски-Корсаков (чували сте го). Прилича на "Танц на стършели", изпълнено на акордеон от друг участник. Но това за бръмбара е много по-специално - пак си представете -> лупингите на един бръмбар, уж плавното му движение, а изведнъж кривва нанякъде из въздуха... БИС.
Последва "Котешки дует" на две певици - бяха много артистични с мяукането си - също много изненадващи.
И като гвоздей беше последното изпълнение - на сцената се появиха две момиченца (от най-малките, като че ли) - в черни роклички на големи бели болинки. Те изсвириха едно до друго на royal "Радецки марш" от Щраус (това прозведение със сигурност го знаете). Публиката пляскаше на повтарящата се (рефренна) мелодия (не знам в класическата музика как се нарича). Щях да избухна. От очите ми потекоха сълзи на огромно щастие. Изпълнението приключи. Публиката заръкопляска. Пуснаха оркестров запис на произведението. МНОГО тържествен! Станах на крака и все така силно плясках. Виктор Чучков побутна момиченцата към royala - седнаха бързо, хванаха ритъма и продължиха да свирят със записа. Сълзите ми вече шуртяха. Усмихвах се. Не може да се опише. Както бе написал Вадим Войлер от журито в едно свое стихотворение, посветено на фестивала - по време на фестивала Раят е на земята. Над 100 ангели бяха на сцената "преди малко".
Съвсем забравих да обявя резултата от еднодневното "изщракване" на лентата. 38 успешни снимки. Почти всички с фокус, какъвто едва ли съм имала досега. Най-накрая ще снимам с качествен апарат (лошото е, че само дневни снимки ще мога да правя, защото няма светкавица). По-хубави снимки досега не съм правила.
Паметен ден!!!
[ Добави коментар ]Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005