<- Предишен запис (2006-01-14) | Дневника | Следващ запис (2006-03-11) ->

Архив

Неделя, 29 Януари 2006

Internet oдисейка

01:53

Време е най-накрая да напиша какво ми се случи докато успея да имам достъп до Internet от вкъщи!

Единият ми чичо ми препоръча HL, вкъщи били доволни от избраната услуга. Добре... Настаних се в квартирата ми, изчаках нещата да се поуталожат - баща ми да си тръгне, да си оправя багажа, да се осъзная къде съм, да свикна; да мине първият учебен ден... И да имам монитор Опулване. *mariner смига на Mause. И след това започнах да търся връзка с HL. Бях взела телефонен номер и адрес на офиса им за моя район. После проверих в атласа ми къде трябва да се намират. И една събота - сигурно 8 Октомври - тръгнах към офиса. Стигнах там след много търсене. Не работят. Тръгнах обратно. Близо до вкъщи на един завой видях прострени материали, които подозрително много ми приличаха на принадлежности на Internet доставчик - кабели, куфарчета с инструменти, стълба. Приближих се, защото трябваше да мина оттам. На първото куфарче видях подозрителна част от надпис - HomeL... . Продължих нататък - минах пресечка. Стигнах до второ куфарче и на него лъсна целият надпис :D Помислих си какво да кажа на служителя до първото куфарче, той човъркаше някакъв кабел. Като измислих, се върнах назад. "Добър ден bla bla. Искам да стана потребителка. - Ние днес не работим, разбрали сте. Запишете се възможно най-скоро, за да имате предимство пред други нови клиенти. Сега имаме промоция, знаете ли - включване без инсталационна такса. (Аз знаех за промоция плащане за първите три месеца = без инсталационна такса.) Имаме много нови потребители и дори и в почивните дни ги включваме - с колегата ни ни пламнаха главите... Ама трябва да си вършим работата. Няма как. ..."

Оставих ги да си вършат работата. Много ми беше смешно, че този има в крайчетата на устните си оцветяване като от лютеница :D Явно са то-о-олкова заети, че не е имал време да си почисти устата :D

В понеделник - 10 Октомври - отидох до офиса и сключих договор. Платих първа вноска. Обясниха ми, че до края на седмицата ще ми се обадят, за да се уговорим кога да дойдат. Обадиха ми се да дойдат във вторник - 25 Окт. 12:30ч. Ще свършите ли до 14ч - Да. Дойде вторникът. Зачаках нетърпеливо. Мина 12:30ч... започнах да се изнервям. Дано поне да дойдеха преди да трябва да тръгвам за лекция - 14ч. В 13ч GSM-ът ми позвъня с private номер. Служителка от HL. Колегите й били пред входа и не можели да отворят вратата - без ключ отвън не може да се отвори. Добре - отивам. Слизам - никой няма. Пак се звъни - Колегите ми са долу и не могат да отворят! - И аз съм долу! На кой адрес са?! - "Анджело Ронкали"... - Прималя ми... Такова име нито пък на улица, не бях чувала, ама явно съществуваше след като бяха там! Казах й адреса ми. А тя отвърна, добре, след 20 минути щели да бъдат при мен. Обаче стана време да трябва да тръгвам за училище. Казах, че не мога сега. Не може ли след 18ч? - Не - става студено... и тъмно... Те (колегите й) щели да ми се обадят допълнително. - Добре... Трябваше да се съглася въпреки че ми се струваше, че в 18ч все още е достатъчно светло... Пък и... колко студено можеше да бъде по онова време на годината?! ... Както и да е. Не ми се обадиха до петък и в петък - 28 Oкт. - отидох в офиса. Когато служителката ме видя, попита дали съм за плащане - не, за включване - Запознати ли сте с условията на договора? - Да, имам договор... Аз съм от "Николай Ракитин"... Това име внесе просветление по лицата на колегите й. Попита ме дали съм плащала (бях сключила договора с тях, а не с нея). - Да - Дайте да видя бележката. - Дадох. Извади от касата пари и ми даде: Заповядайте. Нямаме покритие до вас. - Единият (с лютеницата, по-цапнатият през устата) се наостри - Чакай малко, бе!!! Как така ще връщаш пари?! Сключен е договор!... Как да нямаме покритие?! - Тя: Аз не искам повече да й задържаме парите! Когато я включите, тогава ще ви плати. - Аз бях се отчаяла от нейните думи - не стига, че толкова време чаках, ами и накрая да не дойдеха!!! Така или иначе много-много не желаех да вземам парите... Все още мислех какво да правя. А при реакцията му ги оставих обратно на бюрото. Той каза: Ето! Лично си записвам в графика - и отново си дадох името, адреса и номера на GSM-а. Взех парите. Тръгнах си с въздишка. Щяха да ми се обадят кога могат да дойдат. През следващата седмица не ми се обадиха. Отидох в петък - 4 Ноември. Имах болка в гласа си. Като казах, че идвам от "Николай Ракитин", в гласа на "колежката" имаше почти съжаление. Повторих с мъка това, което лютеничният ми беше казал - най-близко до мен имали потребител на уличка в непосредствена близост с болкчето ми. И той възкликна: Чудесно. - Обещаха ми събота 12 Номеври 11:30ч - толкова късно, за да могат и те да се наспят. С нова надежда тръгнах към къщи. В петък... 11 Ноември в часа по Латински (между 16 и 19ч) GSM-ът ми звънна. Бях записала номера на HL и с тревога видях, че ми се обаждат - сигурно има проблем и няма да дойдат утре... Никога дотогава не бях излизала от час заради телефонно обаждане. Излязох. Дотогава звъненето спря. Набрах номера и казах, че съм Христина Кръстева. Отсреща чух нов мъжки глас: Здравейте, Госпожо. Обаждах ви се преди малко, ама каза "След сигнала...". Утре няма да можем да дойдем. Разбирате ли, има повреда - цяла Младост няма net и утре трябва да ида. - Аз бях шокирана... Не знаех какво да кажа. Бях омаломощена... Попита ме във вторник дали мога - 15 Hоември. С притеснение си помислих да не би пак преди лекцията... Часът, който каза, беше дори 14 - началото й. Не може ли по-рано, попитах. Отвърна - в 12. Добре... И този вторник дойде. 10 минути преди 12ч на входната врата се позвъня! 8| Да не би да бяха те?! Да не би да идваха не просто навреме, а по-рано дори?!?! Почти бях изхвърчала да отворя, а се сетих, че не съм сама - хазяйката ми отвори преди мен. Добър ден. Тук ли е Христина Кръстева. - УА-А-А-А!!! 8)))))))))))) ДОЙДОХА-А-А-А!!! НЕВЕРОЯТНО!!! !!! !!!

И от тук започва пододисеята ми... Един или двама дойдоха. Мъж и момче. Момчето било новобранец: "Нека ДАди да гледа и да се учи..." обясняваха се не на мен. Хуб`о... Отвориха прозорците. Първо почти всички. А после всички - три двойни. И комуникираха с тези долу при оборудването чрез викане - Лазаре-е-е!... Ангеле-е-е-е! - Значи си имаме Лазар, Ангел, Дади... А онзи с лютеницата е Боби... Нещо единият от големите, като минаваще клекнал под прозорците ми в стаята, поне веднъж си удари главата... а на едно място се събираха 4 крила. А аз междувременно продължавах да чета за училище и се надявах да свършат до 14ч. Подвикваха си от какви инструменти се нуждаят и Дади им ги носеше. После дойде друг мъж... Изглеждаше по-мърляв. Той трябваше да прекара кабела... да пробие дупка до прозорец. Първо мислеше да махне кабела на кабелната TV, защото на мен не ми трябваше... - да го отреже. Обаче дойде хазяйката. Питаха и нея. Тя отначало нямаше против, за да не се дупчат прозоречните рамки допълнително, ама после излезе с оправданието, че някога може да има повече пари за кабелна, пък и аз съм можела да поискам да гледам кабелна TV (да-да! Първо ми купИ TV!!!). E ми добре-е-е... Човекът се насочи към другия ъгъл на стаята. И след трудности проби дупка и прехвърли в стаята кабела. Възкликна иронично, но достатъчно самодоволно, че направо е горд със себе си как е направил дупката. - Мръщене ... Наближаваше 14ч. След малко дойде предишният мъж. Започна да инсталира програма и да наглася адаптер... Попита ме дали компютърът ми винаги така бавно зарежда. Отвърнах му, че сигурно причината е в нуждата от преинсталиране на Windowsa. Съгласи се с мен. Почти бе готов, но имаше някакъв проблем. Обади се в офиса да попита насам дали има Internet... Не (чух гласа на Боби) - имало авария на Петте кьошета и от тях към мен нямало Internet... Изкомандва част от хората да вземат едното куфарче и да идат с колата на Петте кьошета... Сринах се... Досега ту седях, ту стоях права и си четях домашното. Сега се отпуснах на стола... Той излезе, без да каже нищо. Не разбрах какво възнамеряваше, но беше се развикал след като разбра от Дади, че онези май са взели и двете куфарчета. Избухна "Няма такива идиоти!"... и точно тогава слезе. Сметнах, че просто ще се върне след малко и ще донесе нещо... Върна се след час... Тъжно се бях примирила, че пропускам любимата ми лекция. Към 15ч се върнаха. Бори се с компютъра ми още малко. След около половин час Дади се върна от долу с нов договор. Казах му, че вече имам. Появиха се само с приемопредавателен (не съм сигурна дали не трябва да има тире) протокол... Подписи. Плащане. Демонстрира ми, че мога да се включвам към мрежата. Спомена, че като вляза в сайта на HL еди къде си, мога да си сменя паролата... Добре, че попитах каква парола ми е сложил. Иначе нямаше да се сети да ми каже. Е... тя беше 1234, ама знае ли човек. Все пак си е парола и нямаше да ми е приятно да трябва да я налучквам. Тръгнаха. Едвам затворих вратата след тях - разскимтях се и се разскачах от радост. Заразмахвах ръце! Имаше малко време до следващия учебен час. Ле-ле-е... Net вкъщи!!! !!! !!! УА-А-А-А!!! 8)))))))))))

Отидох на училище и ме зарадваха, че преподавателката не дошла на предишната лекция - значи нищо не съм пропуснала Ухилване !!!

И тъй!... Усмивка Нямам забележки към предоставяната ми услуга. Веднъж нещо компютърът ми беше решил да не разпознае адаптера. А след време самият адаптер изгоря и го смениха. Не ми поискаха да го плащам. За което аз бях много учудена. М... когато ми го сменяха, помня, имаше много сняг. Човекът каза, че няма да се събува, защото краката му били вир вода (забравих да спомена, че досега винаги бяха готови да нахълтат обути! Опулване), не знам къде е логиката. След това, че не трябваше да плащам за адаптера, му простих несъбуването. Поне "изкомандва" Дади да не влиза в стаята. Предложих на Дади стол... Отказа. И тук не знам къде е логиката. КлечА в коридора и ми се прави на мъж...

[ Коментари: 0 / Добави коментар ]