<- Предишен запис (2007-11-16) | Дневника | Следващ запис (2007-12-13) ->

Архив

Сряда, 5 Декември 2007

Първо

"Спокойствие и САМО спокойствие!"

01:36

Преди малко се опитвах да отворя бурканче с домашно сладко. Справям се почти без проблеми с определен вид прибори от вкъщи (Добрич), но тук няма точно такива, та изпробвах варианти. Не беше як нож, не беше лъжица, лъжичка. Естествено преди всичко това ей тъй просто опитах с ръка. Без успех. След лъжичката не бях усетила да има промяна, ама пак опитах с ръка и стана 8| ... много леко.

А вече тъкмо бях подхванала да проклетисвам наум, че ми е писнало да се занимавам с тъпите буркани. Но пък по-добре от същински класически консерви. Затова от какво се оплаквам.

Реших тук да напиша, че тази вечер във форума доста драсках и то все объркано. Напоследък имам тази лоша склонност и с устната си реч.

И любимата ми междуизреченска свръзка напоследък

ИНАЧЕ

Пропуснах да пиша за хорАта и така вече позабравям какво точно сме правили - няма да знам как съм напредвала. Но да опитам.

Започвам с това, че вече ръченицата няма да ми е скучна, защото освен основната се събраха 4 вида.

А... "оная" вечер и на другия ден наистина се справих с платненките, но видях, че след изпирането на места не ми изглеждат толкова бели, колкото исках, затова с разни други работи ги бутнах в пералнята на 60 градуса, което било разлепящо маратонки, главно заради продължителното киснене във вода, но излязоха читави. Обаче без особено подобрение.

ДА, БЕ :)))) Сетих се какво правихме на

21 ноември - шести урок

Ганкино. Ах... То не беше подскок-врътка - не-знам какво си... 'Ма му хванах цаката. Този път обяснението на части и упражняването на връзките с преподавателката помогна и докато се усетя, вече беше станало тъй, че можех да правя пословичния прескок, който ми вземаше акъла, когато гледах в краката на преподавателя.

Не знам гърците колко народни танца имат, но нас ни научиха на СиРРРтаки! Ако помните - маргарин "Калиакра". Сега с тази гръцка сбирка лягам и ставам - касетофонът ми е до леглото. Ама обикновено заспивам преди номер 5-6 - любимите ми (от общо 9). Тези песни ми харесват повече от една купена сбирка, защото в нея има някакви по-модерни - естрада...

Освен в сряда се събрахме на заведение в петъка (23 ноември) преди рождения ми ден. Чак тези дни се усетих, че сме били на имен ден...

АУ к'во танцуване падна-а... Потих се и се препотих не знам колко пъти и не знам как нямах мускулна треска след това. Но заведението предлагаше ограничен асортимент и реши да го разнообрази, когато мислех да си тръгвам... Само едно Еленино за цялата вечер, щото предишното сме го изпуснали. И само едно Дайчово... Завъртяха едни и същи работи поне 3 пъти. Е, не бяха малко работите, ама пък... За Дайчовото..., дето от толкоз време го чаках, господинът без малко да не ни каже. Ние не го бяхме учили, та щяло да ни бъде трудно... Ама хванахме се няколко ентусиасти и стана много весело, защото господинът точно тогава не си почиваше, ами като скокна... Но подхвана по такъв начин, дето не го знаех, и смотолевих, че го знам по друг начин. Попита дали е Люш. Аз не знаех на кое се вика Люш и отговорих, че се получава квадрат. Разбра ме, пък аз схванах непознатия начин. Ама забавното беше, че по-скоро при този вариант има Люш и то доста силно изразено, защото господинът се юрваше напред и ни повличаше след себе си - нали малко бяхме излезли да танцуваме, та имаше място за ТИЧАНЕ. Това господинът определи като "просто по-вихрено се играе". Да, добре :))))

28 ноември - седми урок

Дайчово на части. А бе... този непознат за мен вариант... Установихме, че прилича на ШиртО, ама... как пък ми се струва, че са съвсем едно и също само че с различна музика - Ширтото е бавно. Трябва да проверя тази мистерия пък най ме е яд, че заради тъпите комшии отдолу не мога да си позволя да се наскачам, наопитвам и наизследвам колкото си ща. Само трябва да се задоволявам с котешки загатнати стъпчици. Все едно някой стои и ме стиска.

Доста сме задобрели. Пускаха ни най-различни от хорАта и трябваше да ги подхващаме без почти никакви подсказки.

Този път ще дам да изтанцуваме на поне една от любимите ми гръцки песни. Избират ни първо бавна и после бърза. Аз имам и от двете.

Вече си точа зъбите за Чичово хоро. Помня, че срещу Новата 2006 го затанцувах - не ще да е било особено трудно, ама пък тогава танцувах и Ситно Влашко затова все пак не мога да преценя Чичовото колко е било трудно. А по някаква причина Ситното Влашко в йерархията ми е най-трудно... може би защото е ситно и е не-българско :D

Ама да ви кажа :D има голяма вероятност за тази Нова Година пак да съм в Козлодуй като преди две години, което значи, ах, какво значи :)))))))) хорА значи и Ситно Влашко, и други.

Само дето това означава, че на братовчедка ми ще й е скучно. Но хайде - ще редуваме така - срещу 2006 - интересна Нова Година за мен; срещу 2007 - за нея; срещу 2008 - за мен :))))) А пък срещу 2009 - нищо не се знае. Братовчедка ми не играе хорА. Не помня дали изобщо. Поне не я радват. Ако я радваха, щеше да играе.

04:47

Един от Skype ми се чудеше как слушам народна музика. Слушам и още как. Само че предпочитам да е нещо, за което знам, че става за хоро. А не просто да слушам за Стоянка. Не че не е забавно, ама аз искам живинка да има. Пък и докато чуя за какво иде реч...

Докато на хороводните си се хопкам на стола пред компютъра със слушалки, които стискат ушните МИДИ (да, пуста съдба съседска и с развалени тонколонки).

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Честит студентски празник и много успехи в студентството;

Написа Ларва на 08-Dec-2007 18:15

Аз и на този поздрав се зарадвах, защото, мисля, го видях още същия ден и все още ми беше празнично.
Щях веднага да разказвам за екскурзията. Ето вече дори ми пратиха някои от снимките, ама съм клюмнала. Започнах да ги подготвям за качване.

Моите успехи никакви не са, та...

Трябва да си лягам, но ми е нервно. Искам да си чета детските книги от Панаира на книгата (за него също имах намерение да разказвам), но трябва работите за училище.

Написа mariner на 12-Dec-2007 01:18