<- Предишен запис (2008-01-22) | Дневника | Следващ запис (2008-01-30) ->

Архив

Четвъртък, 24 Януари 2008

ХорАта: 23 януари - четиринадесети урок

00:37

Днес се изсипа цяла... сюрия новобранци. Започвам да набирам злост. Не че досега нямаше подобно нещо... Обаче няма нужда да ви казвам, че жена с разпуснат смях, не е добро нещо. Разпуснат не значи отпуснат/изявен. За първи път "моята" група беше толкова претъпкана. Наложи се в салончето преподавателката ни, на челното място, да завърта хорАта на кравайче. Което не е лошо, но много се гъчкахме на упражненията - един връз друг.

Дойдоха и предишни хора, които скоро не се бяха мяркали - бяха забравили неща. Това мен не би трябвало да ме интересува, но човек не може пълноценно да си върши работата, ако край него има хора с различни неща в главата. Говоря за ниво. Едно момиче обясняваше на друго, че не можело всички да знаем и можем - човек можел, колкото може. Друго пък успокояваше новите, че ние сме от назадналите! и имали шанс да ни настигнат! ТИ си назаднала! Щото тъй си решила! Ама и аз ще назадна, ако около мен има несериозни хора. И както не мога да се упражнявам на воля вкъщи! Не мога да тропам РЪка, както трябва! И все още това лудо добруджанско нещо ме мъчи. Въпреки че имам някакъв напредък с ръцете.

Днес взехме Варненския кючек! Ех, да му се не види. Да, не е труден като стъпки, ами като техника! Едни работи не ги "стъпвам" правилно. И... трябва да се упражнявам. Лошото е, че ще ми трябва малко по-обширно място от коридорчето...

Какво ли ще вземем следващия път... Хайде Влашкото, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ :)))))))))

И моята зла "половина" иска новите да се преместят в най-новата група - за баш начинаещите, за да ни е по-широчко. Нищо, че няма да има глъчка.

19:09

На Чичово ли кое беше като се наредихме на хоро, преди началото си пуснах ръцете надолу, щото така трябваше! Нали вкъщи правих изследвания къде са ръцете в началото на някои хорА. И момичето вляво от мен се зачуди и не престана да си държи ръцете сковани някъде в пространството между горе и долу!

Сега в коридора упражнявах разни работи по чорапи, докато не ми изстинаха краката. Потренирах Варненското и си го пооправих, но, естествено, с левия крак не правя едно движение толкова добре, колкото с десния. Още работа трябва, за да не играем балет! И не мога вкъщи да не играя на пръсти, зощото имам чувството, че ще тропам. И за Варненското трябва да съм с някакви обувки, защото има завъртане на ходило. Като гледам, досега не съм споделяла, че хорАта не трябва да ги играем на пръсти, освен ако няма такова движение. Аз преди се чудех защо толкова се изморявам на събития с хорА, ами защото не съм стъпвала на цяло стъпало и съм си напрягала допълнително прасците. На урока на РЪката хубаво тропах, пък и другата доста тропаха, та чак господинът весело ни посъветва да си пазим краката. Ще тропам, как няма да тропам, когато вкъщи не може!

[ Добави коментар ]