<- Предишен запис (2008-03-20) | Дневника |

Архив

Понеделник, 24 Март 2008

И коя група е най-стилната?

00:54

В четвъртък вечерта нямаше как да си изпера тъмните дрехи за съботата, защото братовчедка ми пра по-светли и времето за пералня свърши според гениалния вечерен час.

В петък сутринта към 8:45 нагласих пералнята и я пуснах, после тръгнах за училище. Оставих пред пералнята легена си, за да помогна леля ми или братовчедка ми да се погрижат за дрехите ми. Не че бяха длъжни. Особено след като не оставих бележка и не се обадих през целия ден до връщането си вкъщи. Към полунощ си дойдох и на леглото ми се мъдреше пълният леген. С мокрите дрехи. Ех. Поне не се бяха вмирисали, дори най-горното нещо - памучна блузка, беше почнала да изсъхва. Ама сигурно нямаше важните неща да изсъхнат напълно до следващия ден - черният панталон, тази черна блузка с ръкави малко под лактите и тъмно синята тениска с щампата на групата.

Закачих ги навън, а не вкъщи, за да ги духа вятърът. Знаех, че ще замиришат на неприятно навън. Мислех какво да си приготвя. Резервна блузка за под тениската. Смятах, че под тениската трябва да съм с нещо. Не знаех, че в залата ще е горещо. Резервен потник. Резервни чорапи. Резервни обувки и платненките ми. Мокри кърпи. Дезодорант. Абе само четка за зъби и паста не си бях взела. Плетена блуза за след състезанието.

Притеснено ми беше. Легнах не по-рано от 3ч. Не станах най-късно в 6:30, както планирах, за да мога да си пусна душ. Станах в 8ч. Дрехите бяха влажни :| . Отидох за масата за гладене и ютията. Не помня откога не бях гладила. Може би поне година. Да гладя дрехи, миришещи на гадно навън, е едно от най-прекрасните неща на този свят. Имах чувството, че запечатвам миризмата. Естествено първо подхванах тениската. Май ми отне половин час. После гладих панталона, ама само при седалищната част, защото нямах нерви. На блузата най-малко време отделих.

Нямаше да мога да си пусна душ. Освежих се, колкото можех.

Леля ми стана. Тъкмо си правех сандвич за през деня и щях да хапна друг. Опаковах първия и загризах втория. Бях се натъкмила с дрехите вече. Панталонът ми мокреше на краката... Щях да си представям, че ме е валял дъжд. И к'во направих - седях успоредно на масата... и се накапах със сандвич с майонеза, яйце и кашкавал... ПО ТЕНИСКАТА... Леля ми ми помогна с лекото изтриване. Като ще има екшън, ще е пълен, и без екшън преди събитие няма да съм аз.

В 10:30 трябваше да съм пред залата, а тръгнах към 10. При минимално чакане трамваят щеше да стигне до НДК за около половин час, а след това не знам колко време беше нужно, за да довърши. Е, стигнах за ~ 40 минути. Успокоявах се, че няма чак в 11 без 5 да пристигна, но точно така стана.

Добре, че навън никой не ме чакаше - не беше вързан. Да, ама така трудно щях да намеря групата. За всеки случай имах номерата на GSM-ите на преподавателите. Влязох в залата и се огледах. Нищо обнадеждаващо в тълпата. Избрах номера, който смятах, че е на учителката ни. Не отговаряше. Мернах тъмно синя тениска и си отдъхнах. Намерих изпровизираната им съблекалня, близо до входа и "арената", и набързо се приготвих. Бързо установих, че ще ми е топло с блузата под тениската. Махнах я.

Нашият ред беше в третата група от първия кръг - с четирите хорА. Изобщо не забелязвах какво играят другите около нас. Музиката на Ширтото всеки път беше странна - игрива. Някой можеше да се подведе и да започне да подскача, а изрично са ни казвали, че трябва спокойно да е. 'Ми то звучеше направо като Еленино. Ама се оказа, че не се играе трудно на тази музика. Но на Копаницата се притеснявах. На моменти едва не бърках, но си вадех визуалния жокер. Жалко, че това притеснение си го бях довела аз. И заради него сама щях да се объркам.

После (вторият кръг) играхме може би чак след 14:30. Няма да ви казвам как сме чакали. Следяхме представянето на останалите, разбира се, но беше много изнервящо, макар и весело, и интересно. Най-различни възмутителни неща имаше. Участващите групи няма да коментирам особено, но водещата се правеше на маймуна, а беше към 50-60г. и следователно беше :) противно.

Общо бяхме 37 групи, а нашият номер - 26. Чакане...

Вече ми се спи - шеметно ми е на главата - и ще пропусна някои подробности. Или не - ще спра, за да продължа друг път. И се надявам желанието ми за разказване да не се е изпарило.

Мда... Трябваше да преведа едно нещичко за през деня... Ама като отвикнах да се занимавам с домашни, въпреки че преподавателят е приятел. Срам...

[ Добави коментар ]