The Diary
Дневникът на Христина
Последните 50 добавени комантара (rss feed)
Коментари към: Вторник, 18 Март 2008
Коментари към: Събота, 8 Март 2008
Здравей, Христина, интересно ми стана, случайно попаднах на тази страница и понеже и аз ходя на хора, всичко, което описваш ми се стори доста познато, не вярвам други да играят 'Ръка'-та и 'Лявата' на 22ри март освен нашата група, така че реших, че сме при едни и същи преподаватели. А това за тениските също ми звучи познато, сега, ако кажеш, че групата се казва 'От извора' направо ще падна. Много интересно описваш хората и начина, по който се чувстваш докато играеш, ще ми бъде приятно да се запознаем в понеделник от 19:30ч., ако наистина съм познала за коя група говориш, защото аз съм от напредналите и не сме се засичали:) Виждам между другото, че не ни харесваш много, искам само да ти кажа, че не сме лоши хора, всеки с характера си, ама нали знаеш, който пее зло не мисли (в случая танцува) и да ти кажа само, че аз изобщо се занимавам с народни танци от ноември и след като вече съм там, значи не сме чак толкова по-напред от вас с изключение на новите хора, които сме научили, а вие не, ама и за това има време, ще видиш:) Лек ден ти желая и до скоро:))))
Коментари към: Събота, 21 Април 2007
Това лято родителите на баща ми ме зарадваха с бъзов сок! Пратиха ми бутилчица за рождения ми ден, но съдържанието беше алкохолизирано, та едвам го изпих.
Допи ми се...
Абе... май ще си купя Fanta лимон или Sprite. Хм. Може и Кола, та да ги смесвам. Братовчедка ми, без да опита, сметна, че комбинацията от ябълков сок и Кола е гадна. Грешка.
Коментари към: Сряда, 2 Януари 2008
Мисля ръката ми е добре вече. Все пак се чувствам по-комфортно, когато се облягам на другата.
Коментари към: Неделя, 4 Декември 2005
Благодаря, Елица!
Радвам се, че "Tia se bori neumorno" и буди възхищение!
Zdravei Hristina,
Toku shto se potvardi sluha, koito chuh tazi sedmica i koito me nakara da iztrapna!
Az biah vav vtroria iniciativen komitet za sabirane na sredstva, koito se sformira sled kato pochina bashta mu. I tazi novina napravo me pronizva v sarceto ... Imah shansa da se zapoznaia s nego i znaesh li... toi beshe edin ot nas :) usmihnat, privetliv, malko pritesnen ot tova kak go vazpriemame ...
.. toi triabvashe da zhivee ...
Celuvam Nevena i ia pregrashtam. Tia se bori neumorno i i se vazhishtavam!
Коментари към: Сряда, 2 Януари 2008
Абе ръката ми ми припомня за падането. Когато се облягам на нея така, както беше при падането - когато си лягам или се намествам да чета в леглото. Също когато мърдам пръстите и китката напрегнати. Пример за пръстите - ... когато си издухвам носа над мивката... Нали трябва да го хвана с два пръста. С кърпичка го хващам с пръсти от двете ръце. Не знам докога ще продължи това. Надявам се в близко време да свърши. Самото напомняне за падането не ми пречи. Пречи ми, че го има.
Може да се каже, че от вчера официално не ме боли ръката. Лекарката не позна, че ще ме боли дълго. Аз за колко време се подготвих... И мисля, че като потвърди, че нищо ми няма на сърцето, въпреки че трябва да се направи кръвно изследване, и като каза, че нищо ми няма на ръката, за това ми мина бързо.
Коментари към: Вторник, 1 Януари 2008
ЕЙ! Днес се сетих, че нямаше нито една ръченица! Аз така бях искала да се пробвам с видовете, дето зная.
Коментари към: Сряда, 2 Януари 2008
Mause, днес отидох на консултация в университета. Лекарката ми хвана и огледа ръката и каза, че няма счупено - няма оток - нищо ново. Добави, че само ще ме боли известно време като реакция от падането. Интересна формулировка. Много пъти съм се питала какво точно е болката на клетъчно ниво. Всъщност и преди клетъчно, защото след напрежение/блокиране на връзки друго по-конкретно не ми е ясно.
Първата сутрин като се събудих, в ръката ми поне нямаше туптене (преди това се чудех туптенето само от сърцето ли е), ама на втората сутрин - днес, ми се стори, че няма подобрение, но реших, че може да съм спала накриво. К'во няма да е накриво, като станах в 6ч! И двете ми китки пукат. Здравата дори повече. През деня болната не я жалех - не вдигах тежки неща, но не се ограничавах в ежедневните си движения. И сега мъничко е останало от болката.
Не е задължително да има отток или нещо друго, за да е наранена. В повечето случай при такава ситуация е препоръчителен лекарския контрол. А изчакването не е добра идея!
Коментари към: Четвъртък, 13 Декември 2007
Poneje stava duma za "4i4ovo horo" iskam da pomolq ako nqkoy go ima da mi go prati na E-mail.
Predvaritelno Vi blagodarq
Коментари към: Събота, 11 Март 2006
В общото пространство на входа моето семейство никога нищо не е държало. (А... може би допреди десетина година разни работи в междуетажната стаичка.) Само тук зимно време поради липса на място и по настояване на лелите ми две големи саксии с цветя стоят от двете страни на вратата. Ако зависеше от мен, и цветята си нямаше да слагам отвън, защото де да знам какво им се случва докато ме няма и не ги гледам. Не вървят добре и сигурно не им е хубаво.
Я аз да се оплача - тези две тежки саксии бях ги измила отвън, за да ги настаня вкъщи. И изключително много се зарадвах на горещото желание на лелите ми да изкарам цветята на мръсната площадка.
Коментари към: Сряда, 5 Декември 2007
Аз и на този поздрав се зарадвах, защото, мисля, го видях още същия ден и все още ми беше празнично.
Щях веднага да разказвам за екскурзията. Ето вече дори ми пратиха някои от снимките, ама съм клюмнала. Започнах да ги подготвям за качване.
Моите успехи никакви не са, та...
Трябва да си лягам, но ми е нервно. Искам да си чета детските книги от Панаира на книгата (за него също имах намерение да разказвам), но трябва работите за училище.
Честит студентски празник и много успехи в студентството;
Коментари към: Събота, 11 Март 2006
Ти нямаш никаква вина за въпросната пералня. Тя сама си е виновна, както и аз съм си виновен сам, че си оставях колелото отвън, докато не го откраднаха. Ако толкова й е била присърце тази пералня, да си я е пазила повече!
Коментари към: Петък, 16 Ноември 2007
Ларва, зарадвах се на твоята честитка и заради това, че си я направила в дневника ми :)
Благодаря!
Хайде сега да ти честитя ден дена:).Бъди здрава и жива ти и семейството ти.Не ме бива много по съччиненията но ти желая всичко добро.
Коментари към: Събота, 21 Април 2007
uaH, не съм била на много сватби. И да съм пила, явно не съм се вглеждала в бутилките.
Коментари към: Вторник, 30 Януари 2007
Тю! Гери! Веднъж да ми напишеш в дневника и да ти видя писанието след почти два месеца... защото специалната поща толкоз я отварям, пък и организацията й е малко странна, та явно не съм забелязала навреме...
Много ме зарадва, че си ми написала.
Някой път двете трябва да проведем консумиране на шоколад с топене, но не в ръцете :D
И нямам представа как си искала да държиш шоколад на голо! Мисля, че и като малка не обичах храна по ръцете си :) дори вкусна.
Коментари към: Събота, 21 Април 2007
Ти явно на времето по сватбите не си пила от малките лимонади...
Коментари към: Вторник, 30 Януари 2007
Размишленията ти за шоколада ми се сториха доста интригуващи. И аз съм правила подобни опити, но когато бях в една доста по-крехка възраст (старост-нерадост). В резултат установих, че той (шоколадът) се топи много по-бързо в ръцете ми, отколкото в устата, тъй като настоявах да го държа "на голо" ;). Но всъщност това са едни от последните пъти, когато съм усещала истинския му вкус. В последно време се "радвам" само на накъртващото удоволствие, от скоростното излапване, и болката и звуците на задълбаващите ми се кариеси :( Е това мога да кажа за свое опит.
До следващия път!
Също така пропуснах да допълня, че такъв шоколад е по-точно като раничките, които баща ми ми е подарявал - 3 и във всички е имало по нещо вътре (в най-голямата - най-много, естествено). Най-смешното е, че всеки път, като ми ги подарява, съм забравяла, че из джобовете може да има нещо.
Забравих да напиша нещо:
Шоколад като този е нещо много забавно, защото е като подарък в подарък.
Тази вечер пробвах скоростта си с Milka. Същата е само че той се отгризва по-трудно - по твърд е (освен въздушния)и често има случаи на по-големи хапки.
Коментари към: Неделя, 4 Декември 2005
Благодаря на всички, които са ми написали за Юлиян. !
Чак сега видях съобщенията ви и позволих да се публикуват тук затова имат някои повторения.
Засега няма да пиша какви мисли ми минаха през главата, когато научих от вас. Важното е, че научих.
И всички, които познавате него и(ли) баща му, и(ли) майка му, сте благословени.
Виждайте се с възможно най-много хора. ! Поддържайте връзките с познатите, близките/роднините, приятелите! За да не се съжалявате като мен - че не съм направила нещо, за да познавам тези хора.
Ще си събера мислите да измисля как да се "домогна" до Майката.
... тази сутрин прочетох във форума, който често посещавам, че Юлиян Църев в починал ...
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Цял ден мисля за това. Не го познавах лично, но ми е ужасно тъжно .. Завършила съм ВИНС-а във Варна и помня как имаше кутия, в която се събираха средства за трансплантация на сърце за Юлиян .. Средствата бяха събрани, операцията извършена ... и няколко години след това тази трагедия ... ужасно нелепо е! Дано почива в мир!
Юлиян Църев е починал на края на май.2006 .... много тъжно, макар да не го познавах ....
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
Здравей, Христина. Искам само да ти кажа, че на 27. о5. Юлиян е починал. Повече информация на линка http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Намерих страничката ти от Гугъл. Търсих "Юлиян Църев". Съжалявам, че нося лоша новина :(
Виж тук: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
Здравей, Христина. Попаднах случайно на твоята страница и видях, че си познавала Юлиян Църев. Трябва да ти кажа, че той е починал на 27.05. към 18ч. За повече справка виж линка http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Лека му пръст!
Дата: 28-05-06 20:18
Вчера, на 27 май 2006, към 18.00 следобед почина Юлиян Църев- Mimic.
Не мога да пиша сега, не мога.....
Благодаря на майка му Невяна, за това, че ми позволи да отворя тази тема.
.....................................
Фото-Форум беше неговата България...
Сбогом, ще ми липсвате, мой малък, сладък Т.
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
Коментари към: Събота, 11 Март 2006
Тъ-ъ-ъй... Хазяйката ми пак се запиля в някоя болница, сигурно. Мисля, че от Сряда не съм усещала присъствието й. И пак не ме предупреди...
Днес следобяд нейна съседка позвъня на вратата, но се престорих, че вкъщи няма никой - тази съседка не я познавам. После, като излизах, видях пред вратата торбичка с хляб. Сетих се, че съседката може да го е оставила, но си припомних и за пералнята. Наведох се и с псувни вкарах торбичката вкъщи ;))))))) "Смотан хляб..." :))))))))))
Коментари към: Събота, 19 Ноември 2005
Човекът с нещото като мандолина отново има много хубава мелодия! Свири вечер.
Коментари към: Неделя, 4 Декември 2005
"Не искам това да звучи грубо към животните." !
Помня всяко специално домашно животно, което съм имала. Помня ги, защото са уникални. Но... загубата на човек я преживявам толкова сериозно, защото поне аз не мога да разговарям с една котка, примерно. Не мога да науча какъв опит е събрала за света. Ограничеността ми в общуването с животно ми позволява да приемам загубата му по-леко. Понеже съм човек, а не котка, докосването до света на друг човек ми предоставя много повече възможности за радост.
И все пак загубата на същество се приема трагично, защото е загуба - нещо отнето от егоистичната ми човешка природа. Или поне аз го приемам като загуба.
И ето че аз тъгувам за смъртта на човека вероятно повече заради себе си, отколкото заради това, че той не е сред нас и примерно семейството му няма да е заедно с него.
Не само хората са незаменими, не мислете че смятам хората за маловажни, но едно животно (било котка, куче или друго) ако наистина се приържеш и свикнеш със него...няма какво да го замени
За Тина как де е съм се примирила. За хората трудно, много трудно. Един човек е n x n пъти по-впечатляващ и ценен от една котка. Не искам това да звучи грубо към животните. Също и:... Хората са незаменими.
Доста тъжни историй :(
Коментари към: Събота, 19 Ноември 2005
На 25 Септ. от ~ 19:10 до 21:10ч. имах разходка по маршрут ~ Орлов мост, "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Витоша", "Цар Освободител", Орлов мост.
Видяла съм 6 просещи, 4 "ходещи" вестникари, 2 улични музиканти. За САМО 2 часа. Съответно най-много бяха по "Витоша".
Spas, доста добре измислени приспособления за справяне в околния свят имат. И подозирам, че лично те са си ги изобретили, за което заслужават признателност.
И какво като са инвалиди???
Константин Философ:"Бог не изпрашта ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънце не грее ли еднакво за всички? Не дишаме ли еднакво всички въздух?"Написа Spas на 03-Dec-2005 22:05
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Здравей отново,
само да ти кажа, че аз така или иначе не успях да дойда в понеделник на голямата репетиция, така че ще се видим в събота и вечерта също;Р
Иначе да ти кажа, че сега двете групи от 2006та и 2007ма са слети, играем заедно, а аз съм в групата от по-скоро и от теб, започнах този ноември, но с тези, които са започнали в началото на октомври и после ни събраха с тези по-старите, да ти кажа честно и при нас се усеща, това че мислят, че са много по-добри, но както си забелязала в понеделник не е чак толкова страшно положението, само спокойно и не се вързвай :))))
До събота и успех!!!!
Написа Ива на 19-Mar-2008 12:02