И коя група е най-стилната?

В четвъртък вечерта нямаше как да си изпера тъмните дрехи за съботата, защото братовчедка ми пра по-светли и времето за пералня свърши според гениалния вечерен час.

В петък сутринта към 8:45 нагласих пералнята и я пуснах, после тръгнах за училище. Оставих пред пералнята легена си, за да помогна леля ми или братовчедка ми да се погрижат за дрехите ми. Не че бяха длъжни. Особено след като не оставих бележка и не се обадих през целия ден до връщането си вкъщи. Към полунощ си дойдох и на леглото ми се мъдреше пълният леген. С мокрите дрехи. Ех. Поне не се бяха вмирисали, дори най-горното нещо - памучна блузка, беше почнала да изсъхва. Ама сигурно нямаше важните неща да изсъхнат напълно до следващия ден - черният панталон, тази черна блузка с ръкави малко под лактите и тъмно синята тениска с щампата на групата.

Закачих ги навън, а не вкъщи, за да ги духа вятърът. Знаех, че ще замиришат на неприятно навън. Мислех какво да си приготвя. Резервна блузка за под тениската. Смятах, че под тениската трябва да съм с нещо. Не знаех, че в залата ще е горещо. Резервен потник. Резервни чорапи. Резервни обувки и платненките ми. Мокри кърпи. Дезодорант. Абе само четка за зъби и паста не си бях взела. Плетена блуза за след състезанието.

Притеснено ми беше. Легнах не по-рано от 3ч. Не станах най-късно в 6:30, както планирах, за да мога да си пусна душ. Станах в 8ч. Дрехите бяха влажни :| . Отидох за масата за гладене и ютията. Не помня откога не бях гладила. Може би поне година. Да гладя дрехи, миришещи на гадно навън, е едно от най-прекрасните неща на този свят. Имах чувството, че запечатвам миризмата. Естествено първо подхванах тениската. Май ми отне половин час. После гладих панталона, ама само при седалищната част, защото нямах нерви. На блузата най-малко време отделих.

Нямаше да мога да си пусна душ. Освежих се, колкото можех.

Леля ми стана. Тъкмо си правех сандвич за през деня и щях да хапна друг. Опаковах първия и загризах втория. Бях се натъкмила с дрехите вече. Панталонът ми мокреше на краката... Щях да си представям, че ме е валял дъжд. И к'во направих - седях успоредно на масата... и се накапах със сандвич с майонеза, яйце и кашкавал... ПО ТЕНИСКАТА... Леля ми ми помогна с лекото изтриване. Като ще има екшън, ще е пълен, и без екшън преди събитие няма да съм аз.

В 10:30 трябваше да съм пред залата, а тръгнах към 10. При минимално чакане трамваят щеше да стигне до НДК за около половин час, а след това не знам колко време беше нужно, за да довърши. Е, стигнах за ~ 40 минути. Успокоявах се, че няма чак в 11 без 5 да пристигна, но точно така стана.

Добре, че навън никой не ме чакаше - не беше вързан. Да, ама така трудно щях да намеря групата. За всеки случай имах номерата на GSM-ите на преподавателите. Влязох в залата и се огледах. Нищо обнадеждаващо в тълпата. Избрах номера, който смятах, че е на учителката ни. Не отговаряше. Мернах тъмно синя тениска и си отдъхнах. Намерих изпровизираната им съблекалня, близо до входа и "арената", и набързо се приготвих. Бързо установих, че ще ми е топло с блузата под тениската. Махнах я.

Нашият ред беше в третата група от първия кръг - с четирите хорА. Изобщо не забелязвах какво играят другите около нас. Музиката на Ширтото всеки път беше странна - игрива. Някой можеше да се подведе и да започне да подскача, а изрично са ни казвали, че трябва спокойно да е. 'Ми то звучеше направо като Еленино. Ама се оказа, че не се играе трудно на тази музика. Но на Копаницата се притеснявах. На моменти едва не бърках, но си вадех визуалния жокер. Жалко, че това притеснение си го бях довела аз. И заради него сама щях да се объркам.

После (вторият кръг) играхме може би чак след 14:30. Няма да ви казвам как сме чакали. Следяхме представянето на останалите, разбира се, но беше много изнервящо, макар и весело, и интересно. Най-различни възмутителни неща имаше. Участващите групи няма да коментирам особено, но водещата се правеше на маймуна, а беше към 50-60г. и следователно беше :) противно.

Общо бяхме 37 групи, а нашият номер - 26. Чакане...

Вече ми се спи - шеметно ми е на главата - и ще пропусна някои подробности. Или не - ще спра, за да продължа друг път. И се надявам желанието ми за разказване да не се е изпарило.

Мда... Трябваше да преведа едно нещичко за през деня... Ама като отвикнах да се занимавам с домашни, въпреки че преподавателят е приятел. Срам...

ХорАта: 19 март - изпуснат урок 23

Понеже съм супер зле станах късно, не учих, не отидох на училище, измих си косата набързо, не подреждах, почнах, но се спрях, защото не му беше времето, но поне минах с прахосмукачката през стаята при мен. С килима беше по-лесно отколкото с коридорната пътека, но имаше много маневри под и около мебели и предмети...

И каква стана тя - докато си изсуша косата и тръгна - 19:47... Определено нямаше да стигна поне до 20:15 и да има смисъл да остана за половин час. Но не се отчаях - поне щях да си взема тениската да не са я носили напразно и да питам за последни уточнения. Стоварих се пред салончето в 20:33 - пълен провал. Но тъкмо тогава излезе господинът и набързо изкомандва весело да влизам, без да се сменям обувките. Ами чудесно! Пристъпих вътре, поздравих леко неуверено, но ми се усмихнаха, погледнах зад себе си дали оставям стъпки и предадох на преподавателката какво е казал господинът. Щяха да играят Лявата и водачът извика "Ама ела ти да водиш", господинът възрази "Ами ти досега хубаво си водеше". Набързо си сложих колана.

Поозорих се, защото не си бях издухала носа, а при влизане от студено на закътано знаем, че камбите се активизират. Косата ми се навираше в лицето. Ама поне не си петлах краката. Започнах несигурно.

Гледам тук един кашон от Chipicao и си мисля как трябва да излезе извън полезрението ми.

Пак ми беше изморително. Не го играя това хоро... елегантно. И това ме дразни, защото от бързото темпо не ми остава възможност да редя правилно.

После ни попитаха за край кое хоро да изиграем - кое го чувстваме проблемно, въпреки че с всичките се справяме. Помислих си за Ганкиното хоро, защото Правото тракийско, Еленино и Ширто не биха могли да създадат някакъв проблем. То и Ганкиното е ясно. Хайде щели да ни пуснат бързо, защото с другата група на бързо забелязали объркване.

Започнах го трудно, защото трябваше да дам знак на останалите. Изчаках повече, отколкото ми е привично. По тази музика бяхме играли. Играхме що играхме и в един момент зациклих както на Граовското на събирането в ресторанта. Там пак водех. Щрак! и сигналът от черната кутия се обърква. На едно и също място. Беше от темпото, въпреки че съм забелязала, че май и при по-нормално темпо при продължително игране на Копаницата с набиване и ножички в последно време съм склонна да нарушавам ритъма.

И нали е толкова бързо, нямам време за малко по-дълъг миг restart, за да възстановя модела. До края си бях с празно поле и добре, че хорото свърши, защото кой знае колко време щеше да продължи цикленето.

После преподавателката ме поощри, че си знам другите хорца и да не се притеснявам, че съм пропуснала тренировката. Отвърнах, че само бих искала в събота да не се получи като с тази Копаница. Успокои ме, че и с нея се случва такъв блокаж.

Определих го не като забравяне на стъпките. Обаче всъщност е това. Да се обърка сигналът е все едно да го няма.

Не съм във възторг от новослучилия се блокаж, но се радвам, че се появи, за да имам предвид - да визуализирам стъпките е това да ми е като подсказка. Надявам се да действа.

Но... малко ме съмнява при бързо хоро да съумея навреме да измъкна нужния пищов :>>>

Май нещо чух, че силуетите на тениските са на преподавателите ни, но не знам дали не е било шега, че не успели да намерят други подходящи.

ХорАта: 10 март - урок 20

Две седмици прекъсване, за което единствено можех да съжалявам.

За свое учудване открих, че доста добре си спомням Лявата... Но това не значеше, че можех да го играя добре. И все още не мога. Във въпросния понеделник видях, че кипи усилена подготовка за състезанието. Беше организирано кой ще е водачът и упражненията се провеждаха конкретно съобразно плана за представянето ни през голямата събота. Само че ми липсваше колан за Лявата.

Нехармонично го играя...

ХорАта: 12 март - урок 21

Носех 2 кожени колана, 1 смотан, но единственият ми най-удобен, 1 от плат, но здрав, и едно платнено коланче за халат, което страшно харесвам. Нямах представа за силата, с която се опъва коланът, и по-късно сама се уверих в правотата на думите на преподавателката ни - че трябва да е кожен най-добре.

Ходих при обущар да направи няколко дупки на двата кожени колана.

Пробвахме и Копаницата да я играем на колан, но беше гадно и последва облекчаващото решение ръцете ни да са хванати надолу. Почувствах се като отвързана и толкова по-леко/гладко се играеше така.

ХорАта: 17 март - урок 22

Бяхме в голям салон. Какво усещане, когато влязохме в него... А когато се наредихме няколкото десетки човека... А КОГАТО направихме кръг!, извиках от въодушевление.

Мислехме си, че е много яко в тази зала, ама не беше-е... Едвам, не, изобщо не можех да разбера какво излиза от касетофона! Пълен ужас. А как ще е в спортна зала?... Но нека не си натрупвам притеснение още отсега.

Бяхме с най-напредналите - групата от 2006г. Интересно е с тях, но малко се дразня, защото някои хора много дават акъл. Аз мисля, че двамата ни преподаватели си имат достатъчно. Репетирахме как водачът ще ни кимва с глава. Също и общите за всички участници хорА.

Но за двете, които преподавателите са избрали за нашата група, се тревожа. По-скоро само за Лявата, не за Ръката. На Ръката ръцете ни се движат.

На Лявата записът нещо прескача, и то вече няколко вечери. Силно се надявам да не прави така в събота. Преподавателите ни ни успокояваха/съветваха при такава случка да спрем и водачът наново да даде знак. Обаче в еуфорията някой, АЗ, може да не схване достатъчно бързо!

Малко ми е притеснено, защото от ~ 7,5 години не съм участвала в подобна изява. Последно беше като пяхме.

И... сложното е, че е изключително важно човек между какви хора ще се падне. По едно време се чувствах съвсем не в хармония с тези до мен. Направо резонантно. Може би не е точно казано, но аз така го усещам и правя връзка с рушенето на мостове. Дърпаха ме. Или аз се дърпах.

Но си е вярно, че доста си петлах краката на Лявата. Бях изтощена и положението се влошаваше. Утехата ми е, че на състезанието между групата общи хорА и двете лично наши ще има чакане. Въпреки това пак остава безпокойство, защото на самото Лявата дори да го играя със свежи сили много скоро се изморявам и краката ми натежават - записът е бърз.

Надявам се до събота мускулната ми треска да отмине безследно. В неделя пусках тъпата прахосмукачка (мно-ого ги ненавиждам тези боклуци. В света съществува една-единствена машина за истинско и безболезнено почистване - СИСТЕМА, Rainbow точка И тя е в Добрич точка). Бързах да не наближи 22ч - съседите отдолу да не вдигнат врява, ама, пусто, загледах се във "Войната на световете". Няколко минути гледах филма, няколко - мъчех се с прахосмукачката. А то си беше бая терзание с пътеката в коридора. В банята исках да почистя едни неща и при маневрите с прахоглупачката си ударих странично кокалче на лакътя... Много мило. И това само защото бързах.

Ама истината е, че с миенето (посреднощ) си докарах мускулната треска, защото мих с парцал и на ръка. Имам чувството, че краката ми ще се измъкнат от тялото ми. Мих докато не си разбих колената. Не съвсем буквално - не съм ги удряла. Повече не можех да клеча. И к'во... Изкарах до сутринта. Ама нали ми беше ясно че АЗ ще бъда парцал на хорАта вечерта, легнах, както вече не знам колко пъти става, за половин-един час и... откъртих.

На грандиозната тренировка на еди-кое си омаломощаващо повтаряне на Лявата направо се вкопчих в коланите на хората до мен, защото много си петлах краката. Не можех повече да ги вдигам достатъчно високо и върховете на платненките ми се "закачаха" в пода. Каква ли е настилката в залата...

Намислила съм да нося платненките, но също и може би скокливите обувки. От това се присетих, че сега в сряда имах идея да пробвам с едни други обувки. Важното е да има някаква височина на петата. Платненките нямат. Пък и усещането с обувка е по-друго.

За облеклото също много мислих - за нагоре. Ама няма какво толкоз да умувам освен да измисля два варианта за под тениската. Щото е ясно, че може би на всеки от двата "рунда" ще се изпотя. Във всеки от тях няма да има почивка вежду хорАта. А цял ден ще сме там и трябва да ми е комфортно постоянно. Може би ще има още танцуване. Може би ще ми е треперливо и ще ме избива студена пот.

За вечерта господинът каза, че (сигурно) ще се съберем в същия ресторант. Малко ми е далечно това. Да мине състезанието. А аз колкото се вълнувам за самото него, толкова не мога да чакам да вземем първото ново нещо след него. Кое ли ще е то. Мисля, че е крайно време за ДЖАМБУРИЦАТА.

И нека най-после да отговоря на включването на Ива. Изненада ме. Извинявам се, че не откликнах преди понеделник.

Ива, струва ми се, че си от групата от 2006г. Ако е така, нямам нищо против нея освен чешитлъка, да не звучи грубо. За хорАта - гоним ви. На мен не ми харесва сравняването ни с "напредналата" група. Те са от началото на октомври 2007, а ние - от към края. Аз щях още в началото да бъда, с тях, но нарочно изчаках учебната ми програма да се намести. И това ме забави. Впоследствие двете групи от 2007г. се изравнихме, но все още има разделение, клонящо към неприятно.

Нямам търпение да си получа тениската :))))

Забравих да кажа, че репетирахме и поклон. Е това наистина беше ужас. По-голям и от Лявата с колани. На един от репетираните варианти човекът отдясно щеше да ме изхвърли напред или аз не съм се държала достатъчно здраво на... нозете си.

Както започнах - мога само да съжалявам, че две седмици не сполучих да идвам, защото така не си изгладих Лявата, за да ми е безупречна с колан. Сега в сряда сметнах, че отново ще жертвам часа в Центъра по източни езици и култури (от 17 до 20ч) в името на събота, но се сетих, че може да бъда от 17 до поне 19ч и после да се отправя към хорАта. Това е решение на проблема, но означава, че до вечерта ми предстои учене наред с чистене и подреждане.

Също

пропуснах други изключително важни подробности за Лявата. Започва с две свищовки. Това са подскачания от крак на крак като у безгрижните герои и децата.

По-нататък има три пъти косички. С и около тях имам проблеми. Косичка идва от коса, наподобява се косене. Господинът ни каза, че из хорАта се намират и мотички :>>> които според мен мъничко приличат на риене с копито.

Вчера, ... оня ден

забравих да кажа туй-онуй за Лявата. Взехме го без много-много да оттренираме всеки елемент, ами наслагвахме и повтаряхме. Така сме правили с няколко хорА и преди. Например с Каракачанското, май и с Гръцкото. Скоро с Трайкийската ръченица долу-горе...

Не е лошо по този начин, ама аз някои моменти по-бавно ги схващам така.

Не помня дали съм отбелязала една подробност след събирането на ресторант. Бях като леко трескава като се прибрах и дълго време не можех да заспя, защото ми изникваха хороводни мелодии в главата. Сега и да искам, не може да стане освен ако не си пусна някои от старите или не си понапълня колекцията със скоро взети неща.

То има копия на диск с някои от досегашните ни хорА, но аз така и не се добрах. Ще задействам въпроса. Само да мога да отида... чак в понеделник! :|

ХорАта: 13 февруари - урок 17

Бях пропуснала 2 пъти и със сигурно щяха да са взели нови работи! Кой знае какви!

Вече не помня подробности, но се бъхтихме над Тракийската ръченица... Ле-ле, това чудо-о... Много ме измъчи, защото на сравнително бавна музика трябваше да се уравновесяват подскоци.

Интересно ми е как с въвеждане на ново движение е нужно да се упражнява нова техника.

Също така ме шокираха с продължение(то) на Варненското хоро! Наистина трябва да поработя сама!

Друго много странно беше с Каракачанското хоро. Не обявиха промяната, която явно са въвели мен докато ме е нямало, та човек трябваше да се взира отвреме-навреме в краката на водача, за да улови изменението.

Отново от някакво време се каня да попитам защо в загрявката при ръчениците вече не включваме двойната врабчова.

Някъде на този или на следващия урок преподавателката в крачка ни обясни, че хората не се хващат пред водача. Това не попречи на едно момиче да се хване пред мен, когато се бях оказала първа. Също през този или следващия урок зазвуча Чичово хоро и някой трябваше да поведе. Момичето, дето се оказа най-отпред, не можеше да почне. Леко изгубих търпение, но вече знам как човек може да попадне на челното място, без много-много да иска. Господинът обяви, който може да подхване това хоро, да го направи. Отзовах се с готовност.

ХорАта: 18 февруари - урок 18

Сериозно забравям вече и не ми е приятно. Мога само да кажа за състезанието на 22 март. Ще има отбори от много места. Ще имаме специални тениски. И имам пропуски за шлайфане. Мъничко ми е притеснено. Не прозвуча кой знае колко тържествено.

На Ганкино хоро се случих до преподавателката ни. Добре, че стана така, за да види една нередност в изпълнението ми. Само че ще ми е нужно време да я поправя, защото навикът си е навик.

ХорАта: урок 19

Този път само господинът ни преподава, защото преподавателката ни била болна. Аз още преди около 2 пъти я видях по-пледа от обикновено, а на следния беше споделила с приятелка, че е болна.

Ами какво да кажа. Взехме Лявата - северняшко хоро. Интересно е, но не можах да присъствам на шлайфането. А и ръце щяха да прибавят.

Преди урока се говореше, че взели бързото Граовско хоро. Лошо. Много лошо.

Не се занимавахме с него. След Лявата играхме други работи - за единия кръг на състезанието. РЪката все по-уверено, но трябва да потренирам тропането, приземяването на краката на някои места.

А с Лявата - зле. Един момент го бъркам със Сиртаки и става фатално.

То изобщо на тоя урок голям резил беше. Нали преподавателката я нямаше - като имаше неувереност със започването на хоро, тя не беше при нас да ни поведе. Не че господинът не ни помага, напротив, но неговият метод е друг. Поведох две хора едно след друго. Ама какво ми ставаше. Едното беше Ганкино, но един момент го бърках. Срамота! Второто не помня кое, но или на него или на следващото се изложих, та момиче от "напредналата" група поведе - поне 5 хорА едно след друго, до края.

Трябва да се стегна. До 22 март нямам много уроци. Тея дни пропускам... Затегна се положението. А бях се заканвала едни неща.

От концерта на Рoси Кирилова открих, че хорАта, които се играят за пояса или с кръстосани ръце, могат да се играят и за раменете.

Да можехме да играем навън, а не в някакво си салонче.

ОПА-А... ТЕЯ дни... Защо не е ТИЯ дни?!

А. И вече и да искам, не мога да ходя и в двата дни от седмицата.

Други подробности като че ли тънат в забрава.

ХорАта - урок 16

Къпах се и закъснях с поне 20 минути. Кой знае колко хорА щяха да са изиграли без мен. Не знаех къде точно се намира ресторантът, но бях гледала на карта. Няколко метра преди хотела с ресторанта хора от напредналите се лутаха. Първо се уверих кое е хотелът, после изтичах при тях. Слязохме в ресторанта. Ами да - изглеждаше си като четиризвездно. Посрещна ни учителката ни. С учителя бяха с дънки и черни ризи. Много си отиваха. Тя ни настани на маса с хора, с които се бяхме посприятелили, а аз се наместих точно до жените, до които планирах да седна. При тях щеше да ми е комфортно.

Беше обширно и светло. Мястото ми беше в единия край на сепарето, така че бързо щях да мога да ставам да играя. А най-хубавото беше, че все още не бяха почнали с фолклорната музика! Дори салатите на хората стояха цели.

От другата ми страна седна една от младите жени, които се лутаха. Тя е с коса между рижа и руса и е много симпатична. Като звездичка. Може би заради това, че ги доведох на мястото, разговаряше с мен и ме поощряваше. А сигурно и защото ме беше виждала и преди това. Погрижи се келнерът да дойде и да си поръчам за пиене. На всеки се полагаше безалкохолно. От скромния избор предпочетох Миринда лимон. Келнерът довтаса с бутилка водка в едната ръка и с ракия в другата! Трябваше да избирам! 8| И избрах ракия, разбира се! Поне има някакъв... вкус... Ама му казах да ми сложи мъничко. Той наля към 1/3.

Натопих си устните и жените около мен чакаха какво ще стане. Казваха ми, че няма страшно. Физиономията ми се изкриви, побутнах чашата по-далеко от себе си и те се засмяха. Добре, че видях другите да си бутат лед в питиетата! Първо сложих едно ледче. След малко опитах и все още беше гадно. После сложих още едно. След време трето. Е, вече можех да пия спокойно. Успокояваха ме, че не съм задължена да пия, но отвърнах, че човек трябва да има опит. И на това се израдваха.

Беше станало 21:30. Аз отдавна си бях изяла салатата. Звездичката каза, че не се прави така - човек да си излапа салатата, без да отпива от ракията. Отвърнах, че салатите сигурно са за потушаване на ракията. Дойдоха и платата с панирани работички. Очите ми се ококориха. Имаше триъгълни кашкавалчета с голяма стена около 3см. Имаше по-дългички тънки панирани пилешки парченца със сусам и едни рошави работи, за които Звездичката ми каза, че са риба. Странен вкус. Май панировката надделяваше като вкусово усещане.

Изблещих очи при вида на тази храна, защото другите жени до мен, майка и дъщеря (всички смятахме, че са приятелки, което не значи, че не са) обсъдиха менюто. Аз също го разгледах. Като подчертах, че само ще го разгледам, защото разбрах, че повече не би ми се понравило. Спрях се на следната гледка - Плато Сирена - 500гр - 30лв. Месното беше 25лв. Ами то аз за 30лв. сигурно мога пита синьо сирене да си взема. Много весело.

Та... нали стана 21:30. В чинията ми се мотаеха няколко парченца. Общо си бях взела 2-3 кашкавалчета, 1 рибка и ~ 2 пилешки неща. Зоркото ми око забеляза как господинът се насочи към място, дето досега не го бях видяла да ходи, нито той, нито преподавателката ни - към бара, т.е. към музиката... Пошушнах с наново разширени очи, че май вече ще имаме музика. Е, крайно време беше! Ако още се бавеше, щеше да стане време да си ходя. И бях права за прибежката на господина! Дрънна наша музика, бързо глътнах последното от ракията и скочих. Ширто. Другите около мен го познаха, ама си седяха. Аз ги "задърпах": "Хайде да играем Ширто". Звездичката каза "Още мъничко". Ама че работа. Все пак учителите помогнаха и се събра група. После не знам какво имаше, но до 22ч не седнах!

А, пропуснах да кажа, че наистина си обух скокливите обувки, толкоз са удобни. С тях хубаво се и бяга. Бях с черна памучна блуза, черен панталон, обувките - черни с червен велур. За тях в тоалетната си обух черни чорапи. Малко се почувствах като Mrs Doubtfire ;) Елечето не ми трябваше.

След 22ч стана нещо странно. Започна една музика, която не можехме да я разгадаем. И учителката ни заигра с най-напредналите нещо непознато! Ама че ужас! Смътно знаех, че ще сме от абсолютно всички групи, ама не се бях сетила, че може да има неща, които ние не ги можем. Нашега се сърдех, ама беше малко несправедливо. Поне се амбицирах. И меракът ми растеше с всяко непознато хоро, а те за вечерта бяха цели 5. Едно почти разбираемо; Джунгурица, с Ганкино хоро в един размер; една ръченица; Македонско Малешевско. Брей, че нещо. Една дружелюбна жена беше убедена, че на Джунгурицата се казва "Джамбурица". Не знам дали шеговито наричаше така. Господинът притичваше при нас и ни казваше да не се сърдим, щели да ни покажат хорАта. Аз обявих, че се сърдя :D

Ама на останалите работи играхме. Аз почти не седнах. Само някое Ширто пропуснах, че то е малко мудно. Но... стана 22:50. Дали започналото хоро щеше да свърши преди 23ч, че да имам воля да тръгна. Дори две хора се наместиха в туй време. Отидох към масата на преподавателите и техните приятели. Преди малко тъкмо имаше едно Право хоро, та аз познах какво е и заиграхме, и този път господинът като ме видя, че приближавам, помисли, че пак ще казвам какво е новозапочналото. С мъка на сърцето казах, че е право, но трябва да си тръгвам. Около мен възкликнаха разочаровани, споделих, че ми е било много хубаво и самото място - сбогувах се. Една млада жена (от моята група), чието име не знам, но ще я нарека моята Благодетелка, бързо попита закъде съм и каза, че ще ме закара!!! АМИ ТОГАВА ОСТАВАМ!!! :))))) Беше голяма радост и новият в групата каза "Ами води хорото" и аз подхванах, ама не уверено и преподавателите ни го изгладиха. Ей, че радост! Ау, като отвързана бях :))))) Моята Благодетелка :)))))

По някое време тя се насочи към нашата маса и ме пита дали почналото хоро е Пайдушкото. Права беше. Само дето тя не обича да води хорА. На уроците води понякога, но с нежелание. А е добре да работи в тази посока. И го подхванахме. Учителите ни ни насърчаваха. Те много ни се радват, когато се справяме хубаво. След всяко хоро си пляскаме от радост и защото обикновено в тази обширна зала се събирахме много до края на хорото и беше изключително весело. Аз все се възмущавах как голяма част от хората предпочитат масата, но по-добре така, че ако всички бяха на крака, нямаше да можем да се движим.

Появи се едно Граовско хоро. Заиграхме го. Не знам дали първото Граовско или някое следващо по едно време така се забърза, че никога не сме играли тъй. Беше безумно. Господинът изненадан подвикна весело на учителката ни какво е записала. Едвам можех да се побирам в тактовете. В един момент изнемогвах, някои вече се отказваха, но го доиграхме!

След време дойде друго бързо нещо. Някой предположи, че било Четворно хоро. Де да знам. На мен ми звучеше като Граовско, но беше умопомрачително бързо и не се наемах. Само дето след миг някой от преподавателите ни вече беше на крака и заиграха. Е няма що... За нещастие бях познала. Отидох и аз. ЛУДА РАБОТА ви казвам. И се сетих как на Коледното празненство на Aмерикaнския колеж като влязох в залата, на сцената се играеше нещо прекалено бързо. След малко зацепих, че виждам Граовското... "Болни" хора. Та и ние сега не бяхме наред.

По-натам дойде още едно Граовско. Вярно, че времето беше напреднало и имаше умора, ама Граовско все пак, не някое лениво Ширто или Ганкино, дето няколко пъти го играхме с разни екстри. Никой не стана! Тю, да му се не видят хората! Срамота! Не може да не се играе на Граовско! Отидох напред и заподскачах. Първите стъпки малко зле, но изкарах цялото съчетание. Хората запляскаха... Тогава вече нямаше как да не надойдат. Играехме, по едно време май мелодията не се забърза много, но един тънък момент повече не можех да го правя. Нещо ми имаше и просто не можех! Не вдявах как да си мърдам краката в този отрязъх, а преди нямах такъв проблем с това хоро! Лоша работа! Много лоша! Изчаквах началото и почвах пак. И ПАК на тънкия момент зациклях! Ужас! Пък един от напредналите, дето е веселяк, ама цапнат през устата, май каза: "Водачът обърка хорото". Чш-ш, чичо, не така. На колко хорА стоя отстрани, а? Ами обърках го, да! И не можех да се оправя! Паникьосах се и запроклетисвах, ама подскачах. След мъничко свърши. Пак пляскахме, ама аз вяло.

Забелязах, че на едното от правите хорА някой от най-напредналите изпуфтя отегчено. Ау, колко сме важни! 'Ми стойте си и плюскайте.

На някои хорА господинът подскачаше около нас и на висок глас ни подканяше да подвикваме, ако искаме. Единия път две жени от най-напредналите много странен вой нададоха :)) Аз не бих правила такива работи преди сама да се науча да викам.

Поведох и едно Ширто. Като стигнах до масата на преподавателите ни, някой се шмугна от дясната ми страна и се хвана да играе. А! Учителката ни! На уроците някой като заиграе, а те ни окуражават ние да правим това, после се хващат най-отпред. А тук тя застана на второ място. После май припяваше. На финала усетих, че нещо ме завърта. Тя си беше повдигнала ръката, както държеше моята, аз се завъртях малко тромаво, тя ми се усмихна с "Браво" и аз... се почувствах като погалена. Това беше най-обикновено Ширто. Е, и на него понякога мъничко ми се оплитат краката. Но сега не беше нищо извънредно.

Играхме, играхме, хора си тръгваха, по едно време музиката спря. Аз се разтревожих. Господинът пак отиде до бара, после се върна при масата си. Зазвучаха някакви странни сбирки гръцка музика. Отделните фрагменти бяха толкова кратки, че нищо не можеше да се изиграе на всеки от тях. Около мен казаха, че както обявил господинът, сме щели да бъдем до 12ч Аз нали бях закъсняла два пъти, та не знаех. Отвърнах, че ако имах представа, щях да се подготвя психически. Гостите на хотела негодували срещу късната музика.

Господинът беше казал, че му е била тиха, но аз съвсем не смятам така. Много добре си беше.

Не казах за Гръцкото и Каракачанското хоро. Оказа се, че могат да се играят на еднаква музика. Тръгна песен за Гръцко, повечето с преподавателката ни подхванаха Каракачанското, а на мен другото ми се играеше. Хм-нах и новият предложи да играем Гръцкото. Поведе го. След малко видяхме, че и други го играят и се заловихме за тях, въпреки че не го направихме както трябва - минахме вдясно от тях. Но това май не може да се сметне за нарушаване на правата на водача, защото вече имаше две групи и те просто се свързаха - нашата малка, двучленна, и по-голямата. Някак се сместихме в залата. По едно време чух преподавателката да подканя своята група да редува двете хорА, което беше интересно нещо, но ние си държахме на своето. Вкъщи опитах комбинацията и беше хубава.

А на предно Каракачанско много се израдвах, защото зазвуча "Сватба е" на Николина Чакърдъкова! Голямо чудо е да се танцува на тази гръмка песен! И голямо тропане падна, въпреки че бяхме на (късокосмест) килим.

През цялото време се правеха снимки. Ще ми се да си поискам някоя и друга. Един човек дори ми приличаше на нает фотограф, въпреки че ми изглеждаше невероятно. Нямаше нужда чак от такова нещо, не че е лошо.

Аз главно бях ухилена. Но от умора зяпвах или от трудност се мръщех.

Имаше някои критични моменти - когато не водеха преподавателите и хорото ставаше много дълго, та се налагаше да се вие. Водачът стигаше до... задънена улица, жените свиваха към "изхода" и си отдъхвах, но едно момче се насочваше пак към задъненото, аз превъзбудено отчаяно подвиквах, че трябва да завие назад (надясно), но той не чу - реши да мине като на "Отвори, Кралю, порти" (както остроумно измисли днес едно момиче), положението се затрудни, хорото за миг се разтури, а после остана на 2-3 части. Но го завършихме.

След тази голяма зала, споделих на Благодетелката си, салончето щеше да ни се струва още по-тесничко. На раздяла й благодарих и добавих, че без нея тропането нямаше да е напълно. Каза, че ще се видим в понеделник. Не бях сигурна, но отвърнах отвърдително.

И днес

реших, че ще ида, въпреки че едно момиче беше казало, че може да идва само в сряда, а ми е симпатично. (Е, то беше днес ;) По-същественият ми мотив беше, че подозирах, че ще ни покажат някое от незнайните хорА. Така и стана, въпреки че аз закъснях, ама мъничко, дори хванах част от загрявката. Но се появих на цената на това да бъда с мръсна коса. Срамно ми беше, но си наложих да не мисля за нея.

Новото хоро беше Македонското Арап. Разбираемото от ония пет. Схванахме го почти толкова бързо, колкото Каракачанското. Пак много се зарадваха за нас. Всъщност някои от групата ни в събота вече го поназнайваха.

Упражнявахме и Копаницата с ножичките! Преподавателката ни точно ни показа колко са и как става. На килим е трудно.

Абе аз май така и не написах да се вижда, че при Граовското също както при Ганкино, Копаница, ДЖАМБУРИЦА :D ръцете по принцип са захванати за поясите на съседите. На една Джунгурица най-напредналите си захванаха ръцете кръстосано, въпреки че май не бяха особено ентусиазирани. На шега ги плашеше тази малка сложност.

Хич не ми липсваше храната. Изобщо не ми беше малко. Късното започване на хорАта сигурно е било съобразено с време за начално похапване. Хич не се присещах за яденето, а "скрих" останалите в чинията ми парченца само защото бяха мои или когато нямаше какво да правя, докато играеха непознатите хорА. И Мириндата я изпих умерено, та не ми се заплиска в стомаха. Не ми се приходи до тоалетната. Никакъв чай не ми мина през главата. Всичко беше шест.

Ако не ми прескачат мислите, няма да съм аз!

Урокът го завършихме с Еленино хоро. Благодетелката ми го подхвана, та после отидох при нея и й се ухилих: "Кой не можел да води хора, а". Тя отвърна, че това го обича и заради него се записала.

ХорАта - урок 15

Днес успях да ида не за 19:30ч, а малко след 20ч. За първи път закъснявах. Правех си сметката, че като сме до поне 20:45, има смисъл да се появя. След това мислех как най-бързо да се приготвя - якето и обувките си оставих в коридора пред залата, а вътре взех раницата си, за да не се налага да искам ключа за съблекалнята, тепърва да ходя там и да се връщам, нищо, че е в съседната стая.

Изпуснах Граовското хоро, което малко ме натъжава, но... имам чувството, че скоро и то ще ми доскучее... както стана с Елениното. За сметка на това Елениното днес ме зарадва.

Ама нещо си настъпвах краката. Хм.

Също ми е неприятно, че ме нямаше за Варненското хоро.

Ще взема да сменя деня, в който ходя - на понеделник, защото нормално тогава подхващат нещо ново. Пък като почнем училище пак, ще видя в кой от двата ще ми е добре.

Това го реших заради поредната трудност, която имах при хоро, взето, когато ме е нямало. Един вид Копаница - с... ножички. Не е различно цялото, щото все пак е РАЗНОВИДНОСТ, но ми се наложи много бързо да схвана как се прави. Надявам се по-нататък да разсея съмненията и да остане убеденост.

Е, новите нямат намерение да се оттеглят в третата група. Вярно, че не са начинаещи, вижда се, но... наистина ни е тясно. Един играе доста нахъсано понякога. Друга (негова приятелка) пък има чувство за хумор, въпреки че... не я одобрявам. Не ми харесва начинът, по който е дива. Като приятелките си. Но пък появата им може да е за добро, знам ли - да се учим как да играем в претъпкано пространство.

Този път се падах до хора, които правилно си мърдат ръцете и не ми пречат. Е, не се случвах между двама такива човека, обикновено само единият беше добре или биваше, та можех да се упражнявам хубаво. На РЪка, примерно! Ау, какъв късмет! Но дясната си ръка трябваше да държа неутрално, защото момичето внимаваше за краката си. Но поне с лявата се справях и сякаш краката бяха успешни и като цяло представянето се беше подобрило.

На Чичово хоро отляво на мен беше един от новите и почти през цялото време обясняваше на съвсем нова вляво от себе си. Та докато не спря да й говори, не престана да си държи ръката стегната, та едвам можех да я помръдвам, ама нали беше мъж, можех да използвам колкото сила имам, без да се притеснявам, че може да му направя нещо на ръката. Спря да плямпа и си хармонизира ръцете.

На Правото Тракийско беше много смешно. Него господинът обича да ни го припомня и обяснява. Застана в средата и ние се обърнахме към него. Пристъпяше, говореше, лека-полека се въртеше, значи и ние се въртяхме бавно и едно момиче (става ми смешно само като си помисля) възкликна, че сме като някакви насекоми! Не знам как се роят пчелите, ама наистина бяхме като насекоми! Кръжахме (щях да кажа кръгово) бавно, сравнително равномерно разпределени в пространството насекоми.

И добре, че дойдох, защото иначе нямаше да знам за събота! Ще ходим на заведение и музиката ще е наша! Ей, още преди да чуя за нея смятах да подпитам дали ще можем да си я избираме. Какво по-хубаво от това! Само че е малко късничко - от 20ч нататък, та няма да мога да стоя до края, но поне до 22:45. И ще си нося лека блузка и тънкото елече, за да има контрол. По същата причина ще си нося и пролетно-есенните обувки за там и чорапи, за да не се прибера със заврели в ботите ми крака. Миналият път така беше скоро след началото.

Какво друго - притеснява ме, че в куверта са включени и 50гр КОНЦЕНТРАТ. При назоваването му се понамръщих срещу господина (информираше ме) и той рече: "Знам, че не пиеш алкохол, но може да си го намажеш на ръцете", посочи своята между лакътя и китката, било полезно за кожата :D

Бихте ли ме посъветвали как да изпия тези 50гр, без да имам махмурлук, и да успея да ги изпия, защото аз чисто не мога да приемам - ще си натопя устните и после няколко минути ще се мръщя. Питам, защото имам лош опит от бала - там ракията ли к'вото беше я смесих с Fanta и я изпих, та после тиквичката ми беше зле. И съм сигурна, че от заведението са включили алкохол само за да вземат повече пари! Е ми... така ще си го отворят и хвърлят!

Чудя се господинът откъде знае, че не пия алкохол... Дали миналия път не съм питала тъкмо него дали вместо безалкохолно мога да пия чай. Само дето не можах да постигна своето и се наложи да си платя чая. Целта ми не беше да имам разрешение да пия чай :D Както и да е. Дано този път има Sprite, въпреки че отдавна ми се пие 7up. А пък ще трябва да издържа без чай освен ако не пише, че е най-малко 200-250мл. А най-добре почти да не пия нищо, за да не ми се забравих точната дума плиска в стомаха. И много бих искала нещата за ядене да са вкусни и да не са миниатюрни. И какво друго - наистина да има място :) А НЕ КАТО МИНАЛИЯ ПЪТ.

За този шрифт прекалих с дължината, но много ми харесва цветът. Щеше да е по-леко за scroll-ване, ако дневникът беше по-широк, но не е. Хм. Е - когато се отваря индивидуално за деня или месеца, ама тогава пък настройките за цвят и размер са други. Каквото разминаване не се намира в никой друг от дневниците ни.

What if I wrote something in English. Suddenly I felt an impulse (which made me want) to see some English applied to this journal. What a stupid word for дневник. Blog is a bit better but still a little nonsensical.

ХорАта: 23 януари - четиринадесети урок

Днес се изсипа цяла... сюрия новобранци. Започвам да набирам злост. Не че досега нямаше подобно нещо... Обаче няма нужда да ви казвам, че жена с разпуснат смях, не е добро нещо. Разпуснат не значи отпуснат/изявен. За първи път "моята" група беше толкова претъпкана. Наложи се в салончето преподавателката ни, на челното място, да завърта хорАта на кравайче. Което не е лошо, но много се гъчкахме на упражненията - един връз друг.

Дойдоха и предишни хора, които скоро не се бяха мяркали - бяха забравили неща. Това мен не би трябвало да ме интересува, но човек не може пълноценно да си върши работата, ако край него има хора с различни неща в главата. Говоря за ниво. Едно момиче обясняваше на друго, че не можело всички да знаем и можем - човек можел, колкото може. Друго пък успокояваше новите, че ние сме от назадналите! и имали шанс да ни настигнат! ТИ си назаднала! Щото тъй си решила! Ама и аз ще назадна, ако около мен има несериозни хора. И както не мога да се упражнявам на воля вкъщи! Не мога да тропам РЪка, както трябва! И все още това лудо добруджанско нещо ме мъчи. Въпреки че имам някакъв напредък с ръцете.

Днес взехме Варненския кючек! Ех, да му се не види. Да, не е труден като стъпки, ами като техника! Едни работи не ги "стъпвам" правилно. И... трябва да се упражнявам. Лошото е, че ще ми трябва малко по-обширно място от коридорчето...

Какво ли ще вземем следващия път... Хайде Влашкото, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ :)))))))))

И моята зла "половина" иска новите да се преместят в най-новата група - за баш начинаещите, за да ни е по-широчко. Нищо, че няма да има глъчка.

На Чичово ли кое беше като се наредихме на хоро, преди началото си пуснах ръцете надолу, щото така трябваше! Нали вкъщи правих изследвания къде са ръцете в началото на някои хорА. И момичето вляво от мен се зачуди и не престана да си държи ръцете сковани някъде в пространството между горе и долу!

Сега в коридора упражнявах разни работи по чорапи, докато не ми изстинаха краката. Потренирах Варненското и си го пооправих, но, естествено, с левия крак не правя едно движение толкова добре, колкото с десния. Още работа трябва, за да не играем балет! И не мога вкъщи да не играя на пръсти, зощото имам чувството, че ще тропам. И за Варненското трябва да съм с някакви обувки, защото има завъртане на ходило. Като гледам, досега не съм споделяла, че хорАта не трябва да ги играем на пръсти, освен ако няма такова движение. Аз преди се чудех защо толкова се изморявам на събития с хорА, ами защото не съм стъпвала на цяло стъпало и съм си напрягала допълнително прасците. На урока на РЪката хубаво тропах, пък и другата доста тропаха, та чак господинът весело ни посъветва да си пазим краката. Ще тропам, как няма да тропам, когато вкъщи не може!

На 6 декември от Панаира на Книгата взех за себе си "Франклин има лош ден". Може след няколко месеца, като си дойде леля ми, с апарата й да снимам книжката и наново да я подаря. Добре, ама са увеличили цената с 50ст. - на 2,50лв. Нямаше да разбера, ако подробно не бях описала първото купуване. Едно от малкото неща от математика, които са ми останали в главата, е за процентите, а и с тях доста се плета, но това са... 25%!!! Дори не са 20. И това е книжка от многобройна поредица! И издателството е детско!

Излишно ли е да отбелязвам, че докато други издателства правеха отстъпки - големи и не чак толкова големи издателства и книжарници, големи и малки отстъпки, то при "Фют" нищо подобно! Дори тъжната истина, че има увеличение.

И в последния ден на Панаира те бяха едни от първите, които се бяха изнесли напълно поне половин час преди "затварянето". А аз и в двата дни, в които отидох, все в последния половин час ходих. А, не е съвсем тъй. Три дни съм била. Ама все към края. И мога да ви кажа, че в прогресия оставях все повече пари и общо тръшнах 71-72лв. Като само при "Дамян Яков" дадох 31лв., а при "Ciela" Книгомания ~ 34.

"Ciela" и "Хеликон" правеха от най-зверските отстъпки. На забележителни книги. Едното от "Ciela" ми е Български народни приказки на английски, издание 2007г. Има (само) 15 приказки, цветни картинки. По начало струва 15лв. ..., но намалението смъкна наполовина. Не знам дали ако оригинално струваше 20лв., щях да се реша да взема за 10. Може би да. Няма как 15лв. да не ми се струват много, но книгата е съвсем нова, картинките са много хубави, въпреки че художникът (българин) се е поолял с някои свои идеи - не съответстват на "тогавашната" действителност, дори митологичната. Можеха да спестят хартия, ако шрифтът не беше толкоз голям.

Да се върна на въпроса! "Ciela" останаха до самия край и спечелиха, МНОГО. В това отношение "Хеликон" се поиздъниха.

Но аз се бях изхитрила - ходех в "Хеликон" на кръстовището Витошка-Патриарх Евтимий и шпионирах за интересни работи, а после се намъквах на Панаира. Не всичко набелязано след шпионажа беше осъществено - една книга не беше излязла от печат (на "ФЮТ" :D ), но имаше нейна реклама в другите от поредицата й и в каталога на "Фют", ама кой да види, че той бил чак до някой си януари. Много планират тез хора, брей! Преди да узная, доста обикалях и "Графа" за нея. Разбрах по "мил" начин от самата им "борса".

Та книгата тази вечер я взех и я прочетох. За братовчедка ми е. Исках за Нова Година, но се наложи тогава да й подаря друго от Панаира.

Абе изобщо голяма търговия са това книгите... Понякога така ме хваща яд и ми става тъй тъжно, че (не)съзнателно не влизам в (голяма) книжарница седмици наред.

ХорАта: 16 януари - тринадесети урок

Доста съм доволна от този път.

"Сега ще ви припомня ръцете на РЪка." ЙЕ-Е! Присъствах на това! Най-сетне! Видях принципа - логиката (едно момиче също използва този израз). Заиграхме, ама аз пак имах проблеми. Не чак колкото преди, но си беше далеч от гладко. Само трябва да се поупражнявам тихо вкъщи.

Взехме Каракачанско хоро. И то една завъртулка! Не е сложно - плетеница, ами просто човек тръгва с гръб в посока на хорото, после се обръща с лице и пак отначало. Интересно е. Но мелодията, на която го играхме, беше убийствена. Направо изумително, когато я чух. Бях я чула предната група като приключваше. Беше нещо ориенталско, ама много биещо на кючек. Аз така си бях помислила пак в подобна ситуация като бях чула песен за Гръцко хоро - и двете бяха на гръцки, но нивото на кючека в мелодията на Каракачанското хоро ме втрещи :D Страшна работа. Но тъй де - обяснението беше, че си имаме работа с гръцки каракачани :D Това са мои думи. Господинът друго каза.

Упражнявахме Еленино с ръце.

Дайчово с ръце. Малко се бърках, за свое голямо съжаление.

Играхме още работи, а накрая дойде Чичовото с ръце. Пу! И на това се бърках заради ръцете. Но ще работя по въпроса.

Така-а... Поупражнявах се в коридора. Достигнах до много важни изводи. :) Първо - ако този път бяхме играли и Дунавско, май щяхме да изчерпим знайните ни хора, които са с многократно люшкане на ръцете:

При Еленино е еднообразно - ръцете тръгват отдолу и се прегъват при лактите.

При РЪка ръцете тръгват отгоре.

При Дайчово и Чичово люшкането пак е еднообразно, но различно от Еленино - ръцете не се вдигат догоре.

А пък при Дунавско ръцете тръгват отгоре и такова люшкане пада долу........

При Ганкино ръцете не се движат - скоро научихме, че стоят на поясите на хората наоколо. Но също съм виждала кръстосани ръкохватки, които да вършат същата работа. А колко време е нужно да се подготви такова захващане... Хорото ще мине :D

Имам поводи за гордост. Вече преподавателите ми, особено преподавателката, защото тя е на нашата група, знаят, че се справям много добре. И отбелязват това. Например след като изиграхме Еленино, едно момиче обясняваше на учителката, че му е трудно с ръцете. А тя го успокои, че аз ще й помагам за тази, която е откъм мен (тогава бяхме една до друга). Но ето, че на Дайчово се бърках и в критичния момент просто спирах да си движа ръцете, докато не започне разбираемият. За да не оплитам себе си и момичето.

Не съм сигурна, но в началото май освен лек намек за главите нагоре имаше и Усмивки! :)))

Нека отбележа, че този път не гледах надолу. И беше много разсейващо погледът ми да е към хората! Така по-трудно внимавах какво става със стъпките ми.

А да - да продължа разнищването на проблема коя група е по-напреднала: Някой от нас изкоментира, докато чакахме предната група да приключат, че са големи шемети - че при тях не се чува преподавателите да им отмерват времето. Да, вярно, но се досетих защо - защото на тях им преподава господинът, а той като играе (сред тях), много-много не бърбори. В нашата група, докато преподавателката е сред нас, той е седнал при музиката и оттам "съветва" :D Просто не се сдържа. Не че трябва да се сдържа. И е много забавно, защото го виждаме как се заиграва на стола си - не го свърта от ритъма, тактува, пляска, тананика, подвиква.

Едно момиче ни беше разказвало за състезанието при напредналата група - имало много веселие, артистични изпълнения. Да, там са много хора, но не смятам, че артистизмът бе особено уместен. Или поне не преди да се познае кое е хорото и да се заиграе. Просто не биваше да се разсейваме с излишни работи. Поне аз така виждах нещата. Да - другата група е по-шумна от нас, но това не значи, че ние не сме весели. Там просто са по-възрастни хора, които са свикнали/не се стесняват да подвикват.

При нас се появи нов човек - да се информира и да погледа. Седеше на стол. Както казах, накрая бе Чичовото. Заразно хоро. Човекът досега не бе мръднал особено, но на това затактува :D не можа да му устои. Да, много закачливо хоро, граничи с кючек. Леля ми беше казала, че мелодиите за него са баш кючек. Има разлика с онези песни на гръцки! В тях инструментите и характерни извивки в звученето са ориенталски, а при Чичовото с каквито и да е инструменти подсъзнателно влече на югоизток :D Точно на това хоро господинът най-много е подсвирквал. Танцьорите трудно седят мирно и кротко :D Преподавателката ни повече успява, но също започва да тактува с пляскане.

Радвам се, че вече наистина се поздравяваме не плахо. Дори в съблекалнята и докато чакаме си говорим, не плахо. Хубаво е така.

О, ама как щях за пореден път да забравя нещо важно!

uaH, докато търсех Каракачанско хоро, попаднах на Червенобрежка Копаница ;))

Само дето на сайта продаваха диск в евро :D . О, има и в долари...

В него друго любопитно ми се стори Сръбско хоро.

Дайчовото, дето го играхме тоя път, бе на "... Руме, моме, /х2

малкай моме,

низ гора зелена..." - много игриво.

Ще направя един експеримент.

Ще си нося дрехите и ще ги слагам за пране. Няма да пера, докато не посвършат. Ще пера само бельо и друго най-необходимо.

Вземам тази мярка, защото почти всичките ми дрехи стоят неизползвани.

Всъщност през последните две учебни години точно така правех - събирах много дрехи и чак тогава ги носех на леля ми. Но сега нали имаме пералня и аз много обичам да я пускам. Но сигурно пак ще се изкушавам.

Не пречи експериментът да се проведе, без да се изключва пране, но пък така, както съм решила, е сигурно, че някои дрехи ще ги облека от няма накъде.

И после ще отделя онези, които не ми харесват, и най-вероятно ще ги занеса в Добрич - да има с какво да ходя на гости на бабините...

ХорАта: 19 декември - десети урок

Упражнявахме главно Граовското. Много детайлно и с отработване на връзките. После поиграхме и други хорА.

Не бях доволна, че не взехме нищо ново, но по-нататък усилената работа с Граовското даде плод. Всъщност аз си бях виновна, че не взехме нищо ново - нали вече бях ходила в понеделник на новото :D И нарочно отидох и в двата дни, за да съм наясно с Граовското.

Преподавателят каза, че за след Нова Година са ни приготвили малка изненада - нещо ново сме щели да правим и сме щели да имаме малко състезанийце.

ХорАта: 7 януари - единадесети урок

Бяхме малко. Затова преподавателите ни оставиха състезанието за следващия път. Трябваше да сме разделени на отбори.

Пак упражнявахме Граовското и си припомняхме стари работи. Също така научихме и за лека разновидност на Бранковската ръченица.

И най-важното!: новото, голямото ново, не някаква си малка изненадка, бяха променените загряващите упражнения. Уж нямаше много промени, но музиката беше друга - БЪРЗА! И бяха измислили добавки и комбинации. Голямата играчка беше накрая - с ръчениците - редуваха се определен брой тактове от всичките :D И това трябва да се помни :))))))

Тези новости така ме шокираха, че ми се сториха по-сложни от Граовското :))))

ХорАта: 9 януари - дванадесети урок

Без малко пак да нямаме състезание, въпреки че бяхме повече (цели 8). Е, липсваха важни лица (приятели на преподавателите ми), ама какво да ги правя?! И понеже повечето дошли не бяха миналия път, отново се позанимавахме с Граовското след състезанието.

Но нека за състезанието:

Преподавателите разделиха двойките и се опитаха да уравновесят силите. Оформиха се два отбора. Учителят рече на нашата група (по-късно започналите) да пускат да познаваме и съответно заиграваме по познати мелодии, не нови, ама аз се възмутих (засегнах :)))) и разгорещено поисках нови с аргумента, че имаме състезание. Той обаче не ме разбра добре и отвърна, че целта не е съперничеството, а да можем да се оправяме. А аз си мислех, че имаме СЪ-СТЕ-ЗА-НИ-Е, а не да се преструваме, че се състезаваме. И той рече: "Добре, като искаш нова музика, ти ще водиш!" Не мога да отрека, че дълбоко в себе си точно това исках. Ама за съжаление ги нямаше едни от групата на "напредналите", та да видим кой е напреднал }:)))))

Преди събитието вкъщи се опитах сама да открия логиката на ръцете в РЪка и май успях, въпреки че не бях уверена. Също и поупражнявах ръцете на Дунавско, защото бях забелязала, че уж напредналите моми бързат на едно място }:)))))

Опитвах да си представя как щеше се проведе състезанието - дали отборите щяха да се виждат едни-други. За жалост така не си представях да можеше да се получава състезаване. И от тук тръгна лошо с моя отбор. Регламентът беше да чуем - усетим, да се посъветваме кое е хорото и да заиграем. И важно бе кой отбор ще почне първи.

Пуснаха първата мелодия. Стори ми се, че е Право. Затуткахме се, някои от моите подхвърлиха: "Ето как го играят другите" и подхванаха и те - РЪка. ЕЙ, ТАЯ РЪКА ми изяде главата за пореден път! Аз понеже не бях на мнение че е РЪка, отказах да водя. Още повече, че моите се поведоха по другия отбор. Хич не обичам преписване! Но преподавателът ме придума да си водя отбора и РЪката. Направих го, въпреки че я посбърквах. Моят отбор получи една точка - за това, че сме успели да изиграем. Другите получиха още една заради първенството си.

Преди следващите хорА обявих, че се обръщам с гръб към другия отбор и това беше великолепно решение, основано на отдавнашното ми вътрешно усещане за състезанието. Хич не ме интересуваше дали ще гледат от нас! Важното беше, че аз нямаше да се смущавам с играта им.

Второто хоро не помня какво беше, но го усетих и заиграх. Нямах време много-много да давам обяснения на моите кое е пък и не исках другите да чуят названието. Моите ме гледаха в краката, което трябва да е така, но само в началото - за ориентир, ама май нямах силен отбор. И лошо беше, че постоянно ме гледаха в краката, защото и аз се оплитам понякога и отиде цялата работа...

Едно хоро не разбрах кое е. Моите казаха, че било Дунавско. Вярно, че мелодията ми беше позната и въпреки неубедеността си поведох Дунавско и се опитах по-скоро да почна, за да сме преди другите. Май на това хоро двата отбора едновременно сме стартирали. Мъчех се да движа с ръцете но това ми се получаваше само със свободната, момичето до мен бе неуверено. По едно време и аз се обърках.

По-нататък, смея да твърдя, беше успехът. Аз се съсредоточих много. Хуб'о, де, ама не мога да позная това хоро! Не мога и не мога! Господинът ни насърчи: "Не се притеснявайте, изпляскайте си го с ръце". Ама нямам време да пляскам, затова си го изплясках наум и ДАЙЧОВО! ДА-А! Започнах със съмнение, но вървеше и се обърнах към преподавателите дали дългия или късия вариант да направим. Късия, но да бъде не на едно място, ами надясно. Аз по навик на едно място, защото мно-о-ого отвадна така съм го заучила. Добре - направихме го надясно без проблем.

После беше Ширтото. Познавах бързо. Странно защо двете едно след друго, защото в късия вариант на Дайчовото са напълно еднакви. Само дето Ширтото е бавно. Но заиграх. Казах на моите, че е македонското. Попитаха дали "Елено моме" (това не е македонско), а аз недочула припряно отвърнах утвърдително и бързо опитах да се поправя, че е "Лиляно моме", но едната жена ме улесни, като попита дали е Ширтото. И с това се оправихме, въпреки че бях позабравила ръцете. С периферното си зрение мернах, че в другия отбор всички си движат хармонично ръцете. А пък в моя хич не беше тъй.

После имаше Еленино. И не се обърках по време на него! Движехме ръцете! Вече дори не губех време да казвам на моите кое е хорото, въпреки че знам, че понякога човек реагира на името. И с мен се е случвало така. Но бяха важни секундите.

Появи се и Чичовото. Понеже трудно се намира, само на една мелодия сме го учили. Познах го от третия-четвъртия акорд и господинът отбеляза, че почти веднага съм го заиграла. Е как няма! Това е феноменално хоро. Слушала съм само три Чичови, но съм сигурна, че всичките такива са много сходни като мелодия.

Към края дойде Право. Ама нали на уроците го играем като Тракийско, та Тракийско подхванах и хем по-бавния вариант. Ама жената пак си плетеше краката, та се наложи господинът да помага тъкмо като имах намерение да я питам дали с обикновеното Право ще се справи. Той ни посъветва да се насочим към обикновеното. Добре. После помогна на жената да се ориентира в Тракийското. Не забелязах дали тя успя. Успокоих се, че обикновеното Право си е универсално. Не сме му отделяли внимание на уроците просто защото "трябва да ви е вродено" :))))

А-А! По-рано имаше и Пайдушко! Сама си се чудя как бързо и безпроблемно го започнах, та и с ръцете! И тук бяхме пред другия отбор.

По-нататък пак стана нещо. Още по-непонятно от Дайчовото. Не можех да измисля какво трябва да е това хоро. Накрая ми проблесна, че не сме играли Ганкино и го пробвах с голямо съмнение. Голямо, защото мелодията беше бавна. И стана! СТАНА! УА! Не разбрах какво подхвърли едно момиче - другите дали вече са започнали или не. Упорито се обръщах с гръб във всяко начало.

Абе истината е, че в другия отбор силното момиче (от напредналата група) не го сложиха да води. Сложиха едно, което преди урока твърдеше, че е позабравило неща (например Граовското, но пък си спомняше и умееше добре усилено упражняван момент от него).

Друго не се сещам да имаше на състезанието. Ние спечелихме.

Господинът каза, че като понаучим още 5 хорА, пак ще има. ЧАКАМ! :)))))

Възможно е и идният понеделник да има състезание, ако се съберат много хора, но е добре да не съм там - това ще значи, че съм отишла на испански поне на последния час за семестъра. Пък нали ходя на хорА през един път, за да поспестя пари също. А и навярно не биха ме сложили да водя повторно, въпреки че не се знае дали успехът ми не беше плод на случайна концентрация и вдъхновение.

Изводът на нашите преподаватели беше, че се справяме с хорАта и на празници ще можем да се включваме нормално.

След затвърждаването на Граовското си изиграхме Родопското и други. Бях го позабравила. После Гръцкото изтанцувахме. Ех, ТРЯБВА да измисля начин да не залитам на него!

Бях много доволна, че спечелихме. Че аз за себе си пред всички се справих забележително. До вкъщи се чувствах много добре, но навярно защото нямаше как бързо да разглася, съм се изнервила и с майка ми се скарахме. Преди това й разказах. Ама за мен е важно не на нея да споделям. Нека не я освобождавам от вина! Такива ми ги разправяше - такава позиция поддържаше, че, както често става, беше влудяващо!

С нетърпение очаквам да учим Влашкото и Варненското! Не издържа ли, може, ако сметна за уместно, да питам дали Влашкото е тъй, както помня да съм го видяла.

А! Съществено е да вмъкна, че преподавателката ни вече ни каза да не гледаме надолу, а главата да е нагоре. Никога не ни се карат, а говорят много хубаво с нас. Радвам се, че са много търпеливи.

Аз знам, че не е добре да гледам надолу. На празници не си гледам в краката. (Това не е съвсем вярно за тази Нова Година ;)) Но може би на сватбите досега не гледах надолу, защото бях отегчена от Правото хоро.

Досега не можех да намеря РЪка, но отпреди малко имам и скоро ще пусна списък с връзки. Или май няма да го направя за всички учени хорА, защото много прослушване, търсене и избиране ще падне.

Като слушам РЪка и Сборенка, имам чувството, че РЪка може да се играе на мелодията на Сборенка. Сборенката все още не сме я учили, ако ще я учим. За РЪка става и едно нещо, наречено Добруджанска тропанка ;))) Не знам дали името е измислица на изпълнителите (Аксаковската група).

Китка

Снощи, като се разхождахме с леля ми в снеговалежната и снегонатрупала вечер, по едно време минавахме надолу по баирче. Говорехме си. Изобщо не се сещах, че обувките ми отдолу са почти гладки. Паднах по дупе. Тялото не ме заболя, но инстинктивно се подпрях на лявата си ръка. Ужас. Така си набих китката, че леля ми като посегна да ме вдигне, нямах никакво желание да ставам преди да успея да размърдам, а ми се щеше да се просна назад със стиснати очи, докато не ми мине. Не беше изтръпнала, но се беше обездвижила, което би ме притеснило. Но аз хич не се паникьосах, ами като се изправих, веднага продължих мисълта си и разговора. Размърдах си китката и по пътя продължих да я разтръсквам лекичко надолу, но ме боли. Надявам се да не съм й направила нещо. Засега няма никакви външни белези и почти никакви на опипване в сравнение с другата. Не знам дали са дотолкова еднакви. И не знам дали изобщо е добре да я пипам. Ама ако не си движа ръката, се изстудява още повече.

Знам, че не бива да се подпирам на ръце, ама просто така се получи.

Нетърпелива съм и искам знак дали ръката ми се оправя или е наранена! Дори няма синьо. Нито оток. Нищо няма.

Пак добре, че е лявата, ама все си е моя!