The Diary
Дневникът на Христина
Архив за Септември, 2005
Вторник, 6 Септември 2005
Оп... още един дневник "на бял свят" ;)~
17:25След две предложения (на 1 Май от Runtime и на 10 Юни от uaH) най-накрая реших, че е дошъл моментът да ме сдобият с Дневник ;)) Това се случи този следобед. Голяма радост беше. Избрах си цветовете му да са като тези в дневника на Runtime, пък подбредбата - като в този на uaH :)) И много се радвам, защото цветовата комбинация е щадяща зрението ми и ми допада до твърде голяма степен.
Едно смешно нещо беше, че uaH бе забравил "вдясно" да сложи адреса и на своя дневник ;))
Като си избирах как да ми изглежда дневникът, разглеждах дневниците на ей тез "душички" "вдясно" ;)) Спас Генов беше споделил за дневника си в първи клас. Та... аз си имам книжен дневник. Дори първият тефтер вече свърши. Той води началото си от първи клас също - 31 Март 1994г.: "Тази вечер ще имаме Празник на буквите! Госпожата вика всички ученици (във) от I a клас във 4 и Половина, а гостите във 5 и Половина." Помня, че бях решила да правя илюстрация към всеки запис. Има 10 записа. Само три от тях са с картинка ;)) Тогава записвах важни неща, които ми се случват. Не си описвах подробно дните. Например има отбелязано, че "На 2 IV от един магазин във Варна купихме плетени мебели.". Това е всичко за тази дата ;) А "днес на 3 IV се научих да карам колело на 2 гуми." За този ден още е написано, че сме яли коприва. Картинката си е феноменална - момиченце на колело с червен клаксон (бибитка).
"Днес на 26 IV тате ми направи ключ. И имахме концерт."
В края на `94 едната ми баба ми подари друг дневник. Там записвах информация (до 18 Май `96) за домашните ни любимци - от кога са вкъщи, кога са родени малки, кога животинките са починали. След това тази страница я прикрепих в първия дневник.
Има голям скок до седми слас, 23 Януари 2000г.!!!... За онзи период пък помня, че при споменаването на всеки нов човек в дневника ми, записвах адреса и телефонния номер, ако ги знаех, с идеята след време да ги имам за всеки случай. Това приключи много скоро ;) След още два скорошни записа пак има скок - при месец Октомври. А от него - чак при Януари 2002г. И... оттогава вписвам разни неща без големи паузи - забележителни за ден, някои странни телефонни разговори (кратки), някои подробности от разправиите вкъщи, които е добре да ги има "черно на бяло". Също така и размишления на една объркана подрастваща, чието единствено спасение е да изследва психиката си ;))) В противен случай би попаднала в клопките на природата си досега ;)))... и на непоносимата си склонност да се депресира все за едно и също. И добре, че ми го има дневникът, за да си чета писанията и сега, и да си се чудя на акъла.
"С настояща дата" част от размислите ми отиват във Форума - святото ми място наред с библиотеките и залите с орган ;)) Има само един форум - Форумът. Но... някои размишления не са подходящи за него - биха били натоварваща информация. А други съвсем - те си стоят в книжния дневник Том II ;))) - някои от тях, вероятно, не биха били обременяващи за аудиторията, но са лични и ще бъде неприятно за мен да имат публичност :)
Аз изобщо няма да обещавам да вписвам редовно "тук". Нямам такова намерение - ще пиша, когато има какво да се пише след книжния дневник и Форума ;) Целта е да се допринася положително за развитието на Форума в най-голяма степен. А каквото остане като философстване и случки - "тук" ;))
Имам един "лош" навик, който сигурно ще лъсне - пиша пространно. Но "защото така ни харесва!" Поне се старая текстовете ми да са четливи и подредени, за да може човек да се ориентира в тях (аз самата на първо място ;)))
Да видим.
[ Коментари: 7 / Добави коментар ]Коментари
честито и от мен, да си го ползваш със здраве и най-вече с усмивка :)
Благодаря на пожелателите ;)
uaH, та нали "страстите" са тези, които ще се складират в книжния том ;)~ ако изобщо се складират някъде освен в инатата ми "тиква".
Днес действително имаше много усмивки с "откриването" на дневника :)
Честито!
И да пишеш редовно, че обичам да чета :)
Runtime, НЯМА да пиша редовно! ;)~
Илиян е със счупена рака и каза, че няма да пише. ТИ казваш, че няма да пишеш. А аз к'во ще чета? :)
Моя дневник :) шегичка ;)))
Написа Spas на 09-Sep-2005 13:27
Сряда, 7 Септември 2005
Разходка, лица, спомени и предположения.
17:58uaH ;)) като видях, че на твоя дневник си лепнал адреса и на моя, се амбицирах да напиша това, за което си мислех днес.
С моята вече омръзваща ми способност да запомням хора пак видях познати физиономии.
Излязох на центъра и понеже времето е хубаво - много слъчнево, топличко (тъкмо подходящо за атмосфера в сън с летене ;))) - имаше много разхождащи се хора там. Видях един от коминочистачите - най-атрактивният, който съм виждала досега - с много голям корем, черен костюм, бяла риза с картинка все едно има тиранти и копчета, бели ръкавици, черен цилиндър, черни обувки, най-вероятно. Той ми напомня на един също атрактивен господин, който продава цветя. По-едър е. И с по-стегната фигура. Още по-елегантен - с фрак и истинска бяла риза. Пак с бели ръкавици и черен цилиндър. Има и почти бяла дълга брада. Ходи из ресторантите и кафенетата с горд, достолепен вид. Пожелава с артистичен, но естествен тон "Добър вечер!" и независимо дали се поинтересуват от цветята му, без да досажда пожелава и "Приятна вечер!" Дори ги пожелава почти едно след друго и така получават смисъл.
И да се върна на запомнянето на хора. Видях и три момичета от предишното ми училище. Едното е с поне 2 години по-голямо от мен и е вече майка. Поне една съученичка на другото пък, което или да е колкото нея, или между нас двете, също буташе количка по едно време.
С третото момиче е интересно. Мисля, че освен съученичестването ни в 4 клас, сме били заедно и в детската градина. Но не съм сигурна.
Не много скоро сънувах, че ще съм на всеобщо събиране на мои съученици и хора от детската ми градина. Помня, че на мястото дойдоха и някакви възрастни - родители ли да са били. Пък може и учители. Едно порастнало момиче го познах. А от детската градина не съм го виждала. Някак си съм си представила чертите му на порастнал човек.
Към 2-3 клас се опитвах да си представя как ще изглежда един мой съученик, когато порастне. Близко съм била. Познах го след като не го бях виждала 8-9 години. Едно друго момче от 10 години все още не съм го виждала наживо нито съм го чувала, но скоро разглеждах из ужасния за мен sladurски site и видях някакъв човек на неговата възраст, с неговите първо и трето име и сякаш си приличаха, но изглеждаше плашещо. Май никъде нямам списък с рожденните дати на старите съученици, за да сравня с посоченото на страницата му.
Днес видях друг по-скорошен съученик, който също има sladurска регистрация...
Искам с всичките минали съученици да се познаваме.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 8 Септември 2005
Обличане на част от блок за зимата
16:29Dear Runtime,
I am writing to you with the firendly intention to convince you that there is quite a big number of other diaries ;)~ защото, минавайки през дневника на uaH (всъщност аз го помолих да ми отбележи същите дневници, чиито адреси се намират и в неговия), може да се стигне до много други дневници и т. н. Пък и не казах, че няма да пиша, а че просто няма да пиша редовно, но днешният запис опровергава това, защото се подреждат три последователни дни на писане ;)))
Мисля, че днес приключи работата по изолирането на стени от отсрещния осеметажен блок - една странична + втора, перпендикулярна на нея, обхващаща само по един апартамент на етаж. Трябва да се отбележи също, че първият, четвъртият и петият етаж не участват в кампанията по някакви си техни причини.
В какво се състои изолирането:
1) облицоване с леки порести плоскости (с много смешен цвят - светло синьо-зелено), което отне около 4 дни.
2) основно измазване. Интересното тук е, че алпинистите слагат малко от мазилната смес, разстилат я, после отгоре лепват безцветна мрежа, с шпаклите си (мистриите си) /все съм си мислела, че думата е "шпатула".../ притискат мрежата - мазилката се просмуква през дупчиците й и продължават да я разпределят равномерно. Това също им отне няколко дни. Мислех, че дотук ще свършат и се притеснявах, че на места мрежата се отличава. Мина един дъждовен ден на неработа.
3) неочаквано за мен те продължиха да работят - последва два или три пъти фино измазване като последното беше с мече (днес). Много ми беше смешно, когато видях телефонния им номер на страничната стена - залепили са големи цифри от порестия материал ;))))) Много забавно се получи. А и измазването е качествено и красиво, в хубаво сиво (ухилване на Mause ;)~ Наистина изглежда приятно и добре. Аз броях дните на работата им, но днес се обърках и не знам дали всичко приключи за 8 или 9 дни. А все хубаво време им се падна - слънчево и приятно. Мисля, че живущите ще са доволни.
Моята стая има вътрешно изолиране с някакъв мижав стиропор. С него казвам, че в нея зимно време бели мечки могат да виреят, а без него какво ли щеше да бъде. Около половината от стаята ми се намира в част, стърчаща от блока, съответно леглото ми е във въздуха, преувеличено казано, но вярно. Не би се отразила зле подобна външна изолация като тази, на която станах свидетел.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Да знаеш, че на безцветната мрежа и се вика рапица ;)
Написа Spas на 09-Sep-2005 13:30
Петък, 9 Септември 2005
В поговорката трескAта и гредата отстъпват място на цяло пиано. Да... едни хамали на касетки хляб ми го ожулиха последния път при местенето в нов апартамент - щяха да ми го направят на трескИ, миличкото. На едно място се отчупи парченце от лака му!...
18:22Spas ;))) аз на Runtime нали това му казвам - да разрови и да не "мрънка", че аз и uaH няма да пишем (още повече, че за продължавам да пиша четвърти ден поред ;)))
А не знаех, че безцветната мрежа се казва рапица ;) Аз рапица наричам една едра метална мрежа, която се използва за къщички на зайци, примерно - клетките й са с приблизителен диаметър 1.5 см. Нещо такова. А на мрежата против насекоми как се казва? ;)) И тя ли е рапица след като е безцветна? Наистина питам ;)))
Днес реших да напиша за един "съсед" от блок наблизо. Някакъв период бяхме при една учителка по пиано преди 5 години и повече. На празнуването на рождения ми ден преди 3 години, той като дойде вкъщи и вдигна капака на пианото ми, му направи диагноза неакордирано (фалшиво). Да, вярно е, че пианото ми не е настройвано от около 7 години, но почти всички клавиши са му в изправност. Само Ла от първа октава вече е слабичко, защото съм го изтормозила, но другите са добре.
Отвреме-навреме чувам свирене на пиано откъм страната, където живее това момче, и ми става приятно, защото той се (е) занимава(л) много по-стабилно от мен и сега изпълнява спокойно и майсторски хубави и сложни неща. Последния път като чух пианото му, ми се стори много неакордирано - повече от моето 
Така звучат само старите пиана. Така че повече да не ми прави забележки за моето ;)
Да го похваля - изпълняваше "Две очи разплакани, две сълзи горещи" :))
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]Коментари
Аз едно време, на пияно се научих да изпълнявам Радка пиратка само с 3 клавиша :)
П.П. @maeiner: Като искаш да отговориш на някой коментар (примерно на @Spas), не го прави в нов ден, а в коментар след неговия. Така объркваш читателите на дневника ти.
Пиано бе! Не пияно. Никой не се е напил, все още е трезво :))
Добре, Господин [Дезигнер] ;)~ Ще Ви послушам въпреки че... не искам много-много :))
28.08.2005:
"[04:43] <fRan3ELa|m> HIM - Join Me In Death
[04:43] <fRan3ELa|m> po4va s piqno
[04:43] <mariner> Йе-е : )
[04:44] <fRan3ELa|m> ?
[04:44] <mariner> Но бих искала да е piano ; )
[04:44] * mariner plays the piano.
[04:44] <fRan3ELa|m> az li sym spiqno
[04:44] <fRan3ELa|m> :))
[04:44] <fRan3ELa|m> az znam samo tambura kak se pi6e
[04:45] <fRan3ELa|m> i ne e nujno da si tolkova gruba
[04:45] <fRan3ELa|m> za cqla ve4er edna gre6ka ne e lo6o nali?
[04:45] <fRan3ELa|m> gruba!
[04:45] <mariner> Аз казах за пианото, заради пиянството : )
[04:46] <mariner> Изобщо не ме интересува правописът ти.
[04:47] <mariner> Закачам се с пиенето, а не с правописа ти ..."
защото "махмурлушки" истории имаше.
И uaH, ... как си я правил тази магия? Аз мога не с 3, ами с 5 клавиша най-малко.
1,5 е много за рапица, те са с по-малък "диаметър" (но не колкото на мрежата за комари)
примерно това в стъклото на асансьора си е баш рапица ;)
Иначе аз мога да свиря Тих Бял Дунав и началото на Lose yourself и Пинко Розавата
Пантера
Аве що не си сложиш един синтезатор на PC-то и да си свириш на него, няма нужда от настрoйване :)))
Spas, "Тих бял Дунав", "Lose Yourself" и "Пинко Розовата Пантера" имат нещо общо помежду си. Като ги отбеляза, се замислих и поекспериментирах ;)~ Не бях прочела добре какво си написал и бях решила, че си се опитвал да свириш "Тих бял Дунав" докато "тече" "Lose Yourself". И взех, че пробвах. Става... ;)
А... синтезатор, ама с парИ ;)~
Аз отдавна искам да мога да правя записчета и да си ги слушам.Написа mariner на 11-Sep-2005 00:23
Понеделник, 12 Септември 2005
Опити за фотография, ударна доза класическа музика и "Сашо".
00:54Преди няколко дни купих лента за фотоапарат. За първи път щях да използвам стария Beirette, който леля Катрин ми хариза след като си купи цифров. Още преди началото на Юли го подготвих - почистих го отвътре и отвън - имаше пясък. Снощи го разглеждах пак. Изследвах как трябва да се сложи лентата. На другия ми апарат - от обикновените (без голям обектив) - не смеех да слагам лента сама, защото все ми се струваше, че ще направя така, че след като лентата най-накрая е напъхана, където трябва, то ще са изхабени/осветени много пози. Та снощи оставих лентата и "Баретата" на бюрото. Уж щях да ставам рано - преди баща ми да тръгне за работа, та да сложи лентата той. Обаче станах късно-о... :)) Пък не ми се чакаше до вечерта, когато баща ми щеше се върне. И к`во, к`во... Неволята ;))))))) Вземам апарата, вземам и една лентичка да пробвам как се пъха в отворчето за фотолентата - схванах как точно трябва да процедирам. И натъкмих. Уж готово :)))) Не болеше. (Тук е ред на Spas да подхвърли за цифров апарат, пък аз да отговоря като за синтезатора ;))) Излязох от къщи към 13:30ч. В 14ч. трябваше да съм на едно място - после ще напиша на какво. Вървя и уж снимам. Уж, защото през цялото време се опасявах, че вероятно лентата не се е хванала добре и не се върти ;)))) На всичкото отгоре, броячът не беше наред - не ми показваше реално. Затова броях колко снимки правя. Вървя към крайната ми цел и където ми харесат цветя, снимам ги. След половин час бяха направени около 25 снимки ;))))))))
А къде отивах - на тур от конкурс по класическа музика. Пиано. Участници от България, Южна Корея, Китай, Украйна, Руска федерация (Русия, Башкортостан, Марий Ел /не че тези двете са ми ясни ;)). Това събитие е част от Десети Международен фестивал-конкурс "Надежди, талани, майстори", който се провежда смесено в Добрич и Албена.
От 19ч. щеше да има пък концерт от фестивалната част - със Сливенския симфоничен оркестър и Български камерен оркестър "Добрич" - диригент Димитър Караминков. Солист на royala - Дилян Иванов - носител на голямата награда на фестивала-конкурс от миналата година.
Та... съобразявах - възможно е конкурса и концерта да бъдат един след друг. Или да има само мъничко време между тях. Доста музика, но не всеки ден е така затова щеше да се издържи - струваше си търпението и умората на слуха и мозъка. "Значи" конкурсът - от 14:00 до ~ 18:30ч. В 16ч. и нещо имаше малка почивка. Очите ми се бяха изморили. Исках да стоят затворени и така да слушам - по-добре щях да възприемам. Но в залата имаше две камери и не исках "случайно" да попадна в полезрението им - да съм със затворени очи - нямаше да е коректно към музикантите - все едно ми е скучно и са ме приспали ;)~ И геройски почти не оставах със затворени очи.
Аз не знам журито как определя най-добрите, защото всички бяха най.
След като свърши конкурсът за половин час се разтъпках навън и доизхабих лентата (да видим дали наистина е изхабена ;)))) Броях и стигнах до 40-41 пози! Пък лентата е от 36 + началните и крайните. Е ми... долу-горе бройката се получава, но звучи плашещо. Поне установих, че броячът действително е зле, а позите са се отчитали - лентата се е въртяла ;)))))
Преместих се в другата зала - досега бях в една от Театъра, а сега отидох в Органната зала, която е в сграда наблизо. Концертът беше започнал и бе великолепен. Невероятно чувство от пълнокръвна жива музика! Просто... филмите без оркестрите са непълноценни... Този концерт се състоя от три произведения концерти и накрая едно по-малко, изпълнено само от пианиста. И бяха доста големички. Последното - почти 100% съм сигурна, че сте го чували, но едва ли свързвате името му с мелодия - части от концерта в си бемол мажор (B dur) на П. И. Чайковски. (Моля да се забележат инициалите. Е ми истина е. Такъв е заради музиката си.) Целият концерт трая ~ час и 40 минути като само интерпретацията на Чайковски бе около 45 минути. Пианистът триеше/попиваше потта от/ дланите си в панталоните си. Е... някои хора си носят кърпи за целта ;) Нищо. Това му беше единственият косур. Беше блестящ.
"Значи" излязох от залата към 20:45ч. и да съм се прибрала почти 8 чАса след излизането ми от къщи. Събира се музика от около 5.5 чАса :)))) Главата ми на връщане беше пълна с ноти и си тананиках.
А... има един специфичен момент от престоя ми в първата зала. В нея на стената зад royala има огромно картинно платно. На него е изобразена природа. Но фантастична - има митологични същества - един пегас в средата, няколко женски същества, няколко сатири и сатирчета ;)~ , кентаври и минотавър. Картината е много красива и реалистична. Съществата са полуголи. Всъщност почти напълно голи. На повечето гениталиите им са прикрити с плат (на жените) или пък просто са нарисувани в поза, която да не притеснява с откритостта си. Обаче един сатир идва много грубо фронтално ;) - той е голичък и е целият в анфас. Поне не му виждах подробностите от royala ;)) Но не беше така с други хора. По едно време човекът, който обслужваше едната камера, отиде до нея, погледна през окуляра й и скри усмивката си в шепа. Изглежда линията от камерата до пианиста продължаваше в безцеремонния сатир ;) Забелязах, че после местиха камерата явно да я сложат така, че да не го показва. Или поне да не показва "висулката" му.
Имаше нещо странно в образите на кентаврите - имаха пъпове, където се намират човешките. Аз смятам, че би трябвало пъповете им да не са там, а да са на животинските им кореми. Но всъщност това е сложен въпрос ;)) Не съм наясно в коя своя част (човешката или животинската) са свързани с майките си в утробата :)) но със сигурност трябва да имат само 1 пъп. От два няма нужда! Трудно би било с два :))
Така... Runtime Error, дали подскачаш от щастие колко много съм писала? ;)))) Предполагам, че не :) А дали ще заподскачаш поне като видиш, че продължавам да пиша сега? :)~
По време на конкурса по пиано се сетих да запиша един скорошен разговор между едната ми баба и нейна сестра. Бях на гости на баба ми и ги свАрих двете. Винаги ми е много приятно, когато на гости й е поне 1 от сестрите, защото си разказват от своето минало или от настоящето - за селата, където ходят.
Баба ми е Кръстинка. Сестра й - Денка, започва:
- ... Сашо ми помагаше. Пренасяше...
Баба ми я прекъсва:
- Той жив ли е още?
Аз пък се възмущавам ухилена:
- Хм! "Сашо пренасяше" пък ти питаш "жив ли е още"...
Баба ми обяснява:
- Питам, щото той - алкохолик - много пий.
Баба Денка продължава:
- И скоро казал "Парите не достигат..." - замислил се. Той от години не е мислел.
- Ходеше като гламав - без глава беше.
- Той сега не пий и работи. Идва при мене. Казва ми "Денке, тез дърва аз ще ги нацепя." Хубо, ма Сашо го няма ден, два... Дойде циганина с жена си да търси работа... И аз какво - знам, че Сашо ще ми се разсърди, ама нали не дойде. Пък циганите нали са трима, за час и половина нацепиха дървата и ги пренесоха. А Сашо щеше да работи 2 дни и пак нямаше да ги пренесе. И после трябва да му плащам. Пък аз оназ заран бях опекла питки - дадох на циганите по 1 питка, извадих мед, щото малкото искаше. Имах едни стари домати - и от тях им дадох.
И да видиш Сашо иначе как си иска пари. Като дойде Велико да окоси тревата, трябваше да я натоварят, ама не става с вилите да прехвърлят през оградата, защото е високо. Затуй накарах ги да отвържат мрежата към портичката, ама сега няма кой да я завърже - и викам Сашо. А той - сърди се - "Ти" - кай - "все за малко ме викаш, пък то става един час..." - иска повече да му плащам - и той иска като другите да му се плаща на час.
Той вече не пий, пък майка му - баба Мария - все още фирка. И една крива - като отида, се оплаква, че Сашо цял ден все искал да яде. Ще яде ами - човек нали е. Ама нали пушачите като спрат да пушат ядат като луди. И Сашо постно не яде. По една кутия русенско варено изяждал на едно хранене. Аз му викам: "Ти добре ли си?! То е много солено - ще умреш." Той - не. Яде - взима го напреде си и го изяжда. Като е вкъщи да работи, аз го храня. Казвам му каква манджа имам и ако е постна, не иска. Казва, че у тях си щял да яде. И ако му сипеш постно, няма да иска. Затуй предварително му казвам - да знай.
Аз за пчелните кошове още не съм му плащала - първо да свърши работата - сега като отида, има още малко и чак тогава. И той ми иска и цигари - да му купувам, като идвам в града, щото в Крагулево почти винаги няма.
Тук баба ми пак се намеси:
- Ам ти... що не му вземеш един стек. Няма да му казваш. Ще ги скриеш. Пък ще му даваш от тях.
И тъй. Сашо беше обсъден. Една друга фамилия също. Накрая с баба Денка си тръгнахме всяка към къщи.
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]Коментари
Сетих се за един виц :)
Две баби си говорят:
- Той моя зет много добър. Ама толкова добър, че да му завиди човек направо. И като се прибере, като извади ракийката, като пиине, така говори. Пий и говори, пий и говори.
Другата баба я прекъсва:
- А като не пий как е?
- Като не пий не го виждаме...
Радвам се, че си си изкарала весело на музикалния конкурс. Нещо съм мераклия да те чуя как свириш, би ми било интересно.
П.П. Мани го Генов какво говори, аз се изцъклих с четенето :)
uaH, моят репертоар много мъничък и е на ниво 2-3 клас - все още не съм преговаряла нещата до 7 клас. Пък и не свиря гладко и наизуст :) въпреки че нещата са ми от много години - 10.
Сетих се - uaH :)) ако мяркаш из мрежата партитури - давай знак - независимо на чий автор са. Много бих се радвала на песни на Enya.
Тази и утре вечер пак съм на концерти.
Забравих да напиша какви инструменти имаше :))
27 цигулки
6 (виолон)челА
4 контрабаса
1 гонг :)))))
2 флейти
2 тромпета
4 кларинета
2 фагота
4 тубести ;)~
4 тромбона
И като теглим чертата би трябвало да се получава 56 изпълнители :)))))
13:30 до 14:00 - излизаш от вас и снимаш, де що има
14:00 до 18:30 - си на Десети Международен фестивал-конкурс "Надежди, таланТи, майстори" (Забележи таланти, а не талани... а и косур се пише кусур ;)
19:00 до 20:45 - си на концерт
20:45 до 21:10 - се прибираш към вас (при положение че се движиш със същата скорост, както на отиване, но не правиш вече снимки)
21:11 до 21:12 - пускаш PC
21:13 до 00:54 пишеш "Опити за фотография, ударна доза класическа музика и Сашо"
А онова последното за което пишеш, където всички 100% го знаят да не е Симфония №6 защото не се сещам за кое друго може да става дума. Иначе на мен любимото произведение на Чайковски ми е увертюрата "1812" (Между другото тя е посветена на принудителното отстъпване на Наполеон и неговата армия от Москва- какъв патриот, а?).
Spas, хубаво си систематизирал разпределението на времето.
Не знам дали част от произведението концерт е сифмонията, за която казваш. Не знам имена - само мелодии. Имената сега започвам да ги понаучавам покрай концертите.
"В програмата на концерта:
1) [Не знам какво]
2) П. И. Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1 Си-бемол мажор – най-изпълнявания концерт за пиано и оркестър
3) А. Дворжак – Симфония № 8"
Ще запомня, че се пише "кусур".Написа mariner на 15-Sep-2005 17:41
Сряда, 14 Септември 2005
Не! Аз нямам думи.
03:00Аз... отдавна не съм присъствала на такива невероятно въодушевяващи концерти. Помня, преди няколко години бях на концерт на старото ми училище - имаше невероятен ансамбъл от акордеони - като разляха една огнена музика... И ансамбъл от китари имаше...
Не съм дала информация за juryто - 13 члена - България (6), Русия, САЩ, Германия - диригенти, композитори, пианисти, цигулар/ка, флейтист - за другите не знам. Председател - професор Виктор Чучков. Много лъчезарен човек. С чувство за хумор. Един от диригентите е Dr. Ricardo Averbach (Cincinnati, Ohio, USA) /Brazilian-born/. Също много симпатичен/приятен човек. Търсех информация за всеки от журито - да ви покажа снимки. Снимките на българите не са хубави или нямат. Ricardo има. Стара е, но става: 17kb.
Една жена от журито се казва ЕлехтерИя СпарУшич ;) Всъщност и на други са им интересни имената: Тамара ПаддУбная, ВадИм ВойлЕр.
Снощи концертът беше на журито - виртуозен. Но той беше по-спокоен.
А тази вечер... (не е за разправяне...)
Участвали са около/над 350 състезатели в конкурса - 5 възрастови групи. Малко повече от 100 бяха наградени. А в някои дисциплини дори нямаше лауреати, ами само отличени с поощрения, примерно.
Да напиша и какви бяха дисциплините: пиано, орган; акордеон, баян - 30kb (за първи път виждам такова нещо); арфа; цигулка, виола, контрабас; китара, домра - 2,5kb, 9,1kb; флейта, обой, фагот; тромбон; ударни инструменти;
солово класическо пеене, ансамблово класическо пеене, камерен ансамбъл, оркестър, композиция, акомпанимент (интересно - за първи път присъствам на конкурс, на който се оценяват и акомпаниращите на пиано), учител и ученици (това означава да изпълняват нещо заедно).
Първо беше награждаването - около час и половина непрестанно пляскане с ръце - стараeх се възможно най-силно, за да е весело. Пък и ми идваше отвътре. Заболяха ме дланите :) Наградените оставаха на сцената, за да им се направи обща снимка накрая. Беше много празнично. Всички бяха млади и красиви. Оперните изпълнителки (класическо пеене) бяха в много хубави рокли и приличаха на принцеси. Забелязах, че най-често платовете бяха тафта, а тя има забележителни нюанси.
Оф, разбира се, че се даде думата и на кметицата Детелина Николова (намръщване от моя страна). Е ми... в речта й поне половината неща бяха от снощната й реч, пък не помня нейни предишни речи - може от някоя стара да са }:)) Като каже с един тъп тон "Скъпи приятели..." и като зареди едни "банализми", умирам - в състояние е да ми развали удоволствието от концерта.
След голямата обща снимка наградените трябваше да слязат от сцената, за да започва концертната част, но те бяха много заети с правене на снимки един на друг и заедно. Двадесетина минути по-късно някаква жена от организационния орган започна истерично да им подвиква да слизат от сцената, защото концертът започвал. И започна. И с него започна моето разтапяне и разтваряне във въздуха - щях да се възнеса на Небето от удоволствие. ТОЗИ концерт беше виртуозен! Аз много съжалявах, че не съм можела да присъствам на всички части от конкурса-фестивал, защото някои се провеждаха в Албена - там са били по-малките пианисти, китаристите, цигуларите, виолончелистите, духовите инструменти, арфата, акордеоните, пеенето... Но все пак сега щяха да блеснат перлите на конкурса - щях да ги чуя. То беше невероятно. Неописуемо.
Един пианист от Башкортостан, момче по-малко то мен, като че ли, изпълни една моя мечта - изсвири Унгарска рапсодия №2 от Ференц Лист. Много исках да я чуя - има няколко епизода на "Tom & Jerry", в които Tom е на royala и виртуозно изпълнява известни възлюбени произведения (такива епизоди са ми любимите). Тази рапсодия е от тях. Изпълнението беше (е не искам да го определям - думите ми са слаби) магическо. Рапсодията е изключително трудна - Лист е буен композитор. На картинки в учебници го рисуват с разпиляна във въздуха коса от буйно музициране. Бис.
Чух и други известни обичани произведения. Записвах си заглавията и имената на авторите им, но не винаги успявах.
А когато дойде ред на състезателя c grand prix... [Без думи!] Нещата които изпълни, майсторствотo, с което ги изпълни... потресаващо. Първото произведение - "Котка и мишка". Никак не е детско - представете си гонитбата на двете животни - скоростта, движението на звуковете... Може да послужи за пример и въображаемо да се гонят по клавиатурата на royal. Второто произведение - "Полетът на бръмбара" от Римски-Корсаков (чували сте го). Прилича на "Танц на стършели", изпълнено на акордеон от друг участник. Но това за бръмбара е много по-специално - пак си представете -> лупингите на един бръмбар, уж плавното му движение, а изведнъж кривва нанякъде из въздуха... БИС.
Последва "Котешки дует" на две певици - бяха много артистични с мяукането си - също много изненадващи.
И като гвоздей беше последното изпълнение - на сцената се появиха две момиченца (от най-малките, като че ли) - в черни роклички на големи бели болинки. Те изсвириха едно до друго на royal "Радецки марш" от Щраус (това прозведение със сигурност го знаете). Публиката пляскаше на повтарящата се (рефренна) мелодия (не знам в класическата музика как се нарича). Щях да избухна. От очите ми потекоха сълзи на огромно щастие. Изпълнението приключи. Публиката заръкопляска. Пуснаха оркестров запис на произведението. МНОГО тържествен! Станах на крака и все така силно плясках. Виктор Чучков побутна момиченцата към royala - седнаха бързо, хванаха ритъма и продължиха да свирят със записа. Сълзите ми вече шуртяха. Усмихвах се. Не може да се опише. Както бе написал Вадим Войлер от журито в едно свое стихотворение, посветено на фестивала - по време на фестивала Раят е на земята. Над 100 ангели бяха на сцената "преди малко".
Съвсем забравих да обявя резултата от еднодневното "изщракване" на лентата. 38 успешни снимки. Почти всички с фокус, какъвто едва ли съм имала досега. Най-накрая ще снимам с качествен апарат (лошото е, че само дневни снимки ще мога да правя, защото няма светкавица). По-хубави снимки досега не съм правила.
Паметен ден!!!
[ Добави коментар ]Понеделник, 19 Септември 2005
Жив спомен за концертите. Подготовка за тръгване.
15:46Аз все още съм обхваната от настроението на фестивала и концертите. Откакто са свършили, слушам ли слушам един диск с класическа музика ;)
В един Добрички site имаше информация за концерта със оркестрите от Добрич и Сливен и лауреата на миналогодишния фестивал:
"... Дилян Иванов... Музикантът е роден е през 1987 г. в Русе. Учи пиано от 6-годишна възраст. По време на обучението си в Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” 1998-2003 г. в родния си град в класа на Евгени Желязков той завоюва редица първи награди на престижни национални и международни конкурси, а през септември 2004 – Гран при на ІХ-я Международен младежки музикален фестивал-конкурс “Надежди, таланти, майстори” Добрич-Албена. Паралелно завършва майсторски класове на Паоло Поличе (Италия), Божидар Ноев и Юри Буков (България), Раие Комен (Холандия), Тамара Поддубная, Наталия Трулл, Ирина Беркович (Русия). Бил е солист на Русенския симфоничен оркестър, Младежкия симфоничен оркестър – София и Софийската държавна филхармония. През 2003-2005 г. учи в гимназия “Helmhol” в Карлсруе, Германия, като продължава да печели награди от международни конкурси ("Dr. Bittner”, “Seiler”); участва в концертната поредица “Звезди от бъдещето”. Немската преса отбелязва феноменалната му техника, младежки огън, дълбока чувствителност. От пролетта на 2005 г. Дилян Иванов е студент в класа на проф. Калле Рандалу във Висшето училище за музика в Карлсруе."
:) Това за вчувстването в изпълняваната музика и аз успях да го доловя.
С нетърпение очаквам фестивала следващата година, за да чуя отново лауреата от тази.
"В момента" "кърша ръце" по детските ми книжки. Много от тях не съм прочела "на времето". Много от тях са прочетени с увлечение, но, естествено, без сегашното разбиране, което мога да вложа. А... тъкмо свърши гимназиалният курс и се настроих, че ще си изчета библиотеката вкъщи, но май уви, защото ще се местя в друг град за ВУЗ-а ми. И не е близичко да прескачам отвреме-навреме и да си вземам по някоя и друга книжка. Та... сега чета една книжчица. Обмислям да взема доста други детски с мен. Навярно няма да имам много време да ги чета, но малко по малко ще стане номерът. Нямам намерение да вземам много бройки по-сериозни книги, защото бих ги намерила в градските библиотеки "там" вярвам.
А защо искам да си препрочета детските книги - защото от много от тях не помня почти нищо или поне само малко от сюжета. А... сега съм на вълна запомняне на ключови фрази над които да мисля - които да ме забавляват. А точно такива не съм запомнила от детските години, защото възприятията ми са били различни.
Във всеки случай ;)))))) колата ще клекне от няколко кашон(чет)а книги. Знам, че съдържанието им ще ми действа много добре. Когато са в кашони, са удобни за складиране и няма да ми пречат в стаичката, която ще обитавам.
Ех! Много е неудобно човек да се отдели от библиотеката си! :)))))
Една моя познайница шеговито ми предложи с нещо да защипя моя дом и да го пренеса в София ;)))) Лошото е, че целият блок ще трябва да се защипне :))))) защото под, над и до мен има апартаменти - поне да бях в ъгъл на последен етаж, ама не съм :)))))
И пианото не мога да си взема, защото ще умре по пътя - няма да понесе друсането.
Още по-лошо е човек да трябва да се отдели от пианото си! :|
Тъкмо отново бях започнала да си припомням старите свирени неща и...
Май ще мога да го навестявам само по Коледа, Великден и през лятото :|
Пък да не "говорим", че не отскоро ме е "налегнала" тъга по това, че напускам Добрич - няма да мога да ходя на постановките на актьори, които са ми любими отдавна.
Да-а-а... "кофти тръпка"...
[ Коментари: 5 / Добави коментар ]Коментари
Затова сме ние, мога да ти услужвам с някой книги :) не е проблем, стига да си съгласна :) Пиано има в баба ми, но тя го ползва активно, такаче няма как да ти услужа и с него :)
Mause :) предложението за книгите е хубаво.
Също е много хубаво, че баба ти другарува с пианото често ;)
Баба ми е оперна певица и пианистка, и ползва пианото като преподава уроци по оперно пеене :)
Mause :) това е още по-радващо уточнение!
Този Дилян Иванов да не е новия Моцарт ве? Шапка им свалям на хора като него. Между другото това с препрочитането на книгите е много хубаво. От собствен опит знам, че едно е да четеш Малкият Принц на 10 години съвсем друго е като го четох сега и сигурно ще бъде съвсем друго ако го препрочета след 20, 30 години. В Софийскта библиотека има ВСИЧКО.
Написа Spas на 21-Sep-2005 20:29
Сряда, 21 Септември 2005
"Църква за вълци" по авторството на Петър Анастасов.
03:52Тази вечер ходих на театър в Добрич като за последно... Не исках да пропусна. В последствие с потвърди, че съм постъпила много правилно.
"- Заклах го! Заклах го, пустото!
- Вземи се избърши - някой ако те чуе, ще си помисли, че човек си заклал, а не ярето. Ама ти си се въргалял по земята! - целият си в кръв.
- Блъсна ме пустото - помислих, че добре съм го приклещил, а то... удАри ме...
- Ще ти дам пари за него. Да си купиш палто... и да не купиш пак тенекия!
- Не тенекия, а ЛАМАРИНА!... Ще покрия кубето на църквата :) ...
- ... И защо я строиш тази църква?! Вече толкова години стана! Хората ти се присмиват зад гърба! За луд те смятат!
- Кой щял да стъпва в тази църква като е на такова трудно място - човек не може да иде до нея. Само вълците ходят там :| ... Зиме... отивам и като ги чуя "АУ-У-У-У! АУ-У-У-У!"... Молят се!... Такива времена дойдоха - хората се ядат като вълци, а вълците ходят на църква!...
...
- Ти такъв град не си виждала... защото не искаш да тръгнеш с мене на една каруца през една пъстра гора с борове, букове, ели и дъбове... А след гората - бял град. Такава пъстра гора, която всеки трябва да види и ако не види, все едно нищо [на света] не е видял. И защо не се решава човек да тръгне заедно с човека, когото обича, след ТОЛКОВА години?!..."
**********
"- Хайде, слагайте масата да пиете по една ракия преди да идем на гробищата, а ние с Венчето ще приготвим ярето. Сложете по един стол и за баща ви, и за Тинчето..."
**********
В следващия откъс репликите на един и същи герой са обозначени с един и същи знак:
"- Сега заради помена на тате сме се събрали всички. Искам да знаете, че тази къща ми трябва, искам я! Не ми трябват пари, трябва ми къщата!... Горе - в ателието в града, на 22 етаж рисувам!... но какво рисувам... а тук... Тази къща ми трябва!
~ Ето го Асен, той пак иска! Пак е специален! А аз и сестра ти не искаме ли дял от къщата?! Ами мама?! За нея какво?!
- Аз ще ви дам пари. Имам много пари. Не ме интересуват. Къщата ме интересува... Ето това куфарче - кодирано е според рождената дата на мама - който знае рождения й ден, той ще го отвори. Нали всички сме преизпълнени от любов към мама?! Ето!
= А, а... нали всички поравно трябваше да получим пари, а който го отвори пръв, той ще вземе парите!?
- Който го отвори пръв, той ще реши какво да прави с тях.
= Венче, ти си първа.
-> Бате! [към Асен] :"( никога няма да ти го простя това, бате! :"((... Мамо!... прости ми!... Забравила съм! Мамо!... Прости ми! :"((..."
**********
"- Баща ми иска тази къща, защото смята, че в нея има хубава магия, но не е вярно - тук магията е лоша!... Тинчето е първородната дъщеря на баба. На шест години я изгубили от ей този чардак... През нощта излизала по бялата си нощничка, отивала на него, разпервала ръчички и опитвала да лети... Веднъж, когато била на 6 години, не могли да я спасят... долу на плочките..."
**********
"- ... Мамо, аз повече няма да се меся - веднъж опитах да ти оправя живота и така го развалих!...
- ... Стамат преби баща си/ви...
- Мамо, аз за теб го направих... Прибирам се веднъж, ти си отишла на баня, отварям вратата на онази стая... и... там в чаршафите се въргалят тате и онази Петрана!... Нямаше да ме чуят, ЗАЩОТО ПРОДЪЛЖАВАХА ДА СЕ ГЪРЧАТ И ДА ПЪШКАТ!!!... Смазах го от бой! Добре, че не го застрелях, ЗАЩОТО КАРАБИНАТА МИ БЕШЕ ЗАРЕДЕНА!!!... Туй е моят единствен грях, ама заради него цял живот ли трябва да тегля?!!!! А, мамо?! Грешник ли съм?! Лош човек ли съм?!... Хората бягат от мене, защото съм беден или защото съм грешен?!
Ето на Асен все сте му давали пари за екскурзии из чужбина, а аз?! Отидох веднъж на екскурзия... на БАБИНИ ВИДИНИ КУЛИ!!! И то защо?! Трябваше да опазим бика да остиска семето, че е ценно - не се продава... иначе всичките крави на жените в селото щеше да подлуди, когато не трябва! И аз го държа, ама пощуря!... и ми премаза ръчичката!... Докторът каза: "Тая ръка няма да я бъде..." И после ме наградиха... С ЕКСКУРЗИЯ ДО БАБИНИ ВИДИНИ КУЛИ!!!...
- Стамате, ... ти имаш само един грях - ти с този един грях светец можеш да станеш... Но ние...
- Аз, с тая [ампутирана от рамото] ръка , не мога да ви помагам!...
- Аз повече не искам да ми помагаш - веднъж ми обърка живота вече! ... Баща ви... го ожениха насила за мене!... Вече бяха сгодени с Петрана, а го отнеха от нея. Тогава така беше - каквото решат бащите. Той не ме искаше... Ходех веднъж в годината на селска баня, за да могат да бъдат заедно с Петрана - да й се насити. След като биваха заедно той се кротваше, ставаше един такъв ведър, благ, гузен и много внимателен - тогава животът ни ставаше хубав - като на другите семейства. Аз отивах на баня, за да им помогна с каквото мога. А ти, Стамате, след като го преби, той се изгуби и не се виждаше никакъв. А след това ракът го хвана и му видя сметката..."
**********
"- Мамо!... Ти защо се занимаваш с този луд, Господа?! Каква църква строи! Децата от махлата тичат след него, плезят се и му подвикват!...
- Аз... като щях да се женя за баща ви, се имах с Господа. Деня преди сватбата ме оставиха сама. И аз отивам и гледам през плета Господа как пуши... и се промуших през плета, и отидох при него. През плета съм се катерила! Отидох!... Тинчето е негова дъщеря. Той й купуваше обувчици. Буташе ми ги през плета да й ги обувам уж че аз съм й ги купувала, а аз не смеех... През целия си живот съм живяла с друг мъж - с Господа. Цял живот в лъжа! Такъв грях имам с Господа, Господи! Затова ли ми отне Тинчето!? :"( ... Ето, че ние, Стамате, имаме повече грехове от теб. Господа не е луд... Той затова строи църквата - след смъртта на Тинчето... Вие за мен не се грижете - аз няма да остана на улицата - аз ще отида да живея при Господа."
**********
"- ГОСПОДА ЗАПАЛИ ЦЪРКВАТА!!!..."
[ Коментари: 2 / Добави коментар ]Коментари
Светът свърши на 21 Септември 2005...
29. Октомври 2005:
Хе, хе! Spas ;))
Вярно си е, че раздялата ми с Добричкия театър беше апокалиптична.
Иначе светът ще се размърда след като HomeLan решат да ме навестят. А
не ми се вярва това да стане до една седмица.Написа mariner на 17-Nov-2005 00:02
Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Честито и да ни радваш с интересни случки и "разсмисли и страсти" :)
Написа Илиян Бтовски (email) (www) на 06-Sep-2005 20:55