The Diary
Дневникът на Христина
Архив за Декември, 2005
Неделя, 4 Декември 2005
Истината за Тина.
02:47Разбрах я сега на 23 Септември - около 6 години по-късно. Сестричката ми се роди в началото на 1998г. Имахме котка (сиамка - Тина). Заради сестричката ми я държахме на терасата. Бяхме занемарили отношението си към домашното ни животно. Някои от нас бяха груби към нея. Няма да споменавам имена. Не бях аз обаче. Затова когато тя избяга, не се учудих. Някой я намерил и я върнал вкъщи. Отношението към нея не се подобри. Тя изчезна за втори път. Родителите ми казаха, че отново е избягала.
През следващите години, когато виждах сиамски котки в квартала, се молех някоя от тях да е Тина - да е оцеляла. И вярвах в това.
В последно време два пъти баща ми разказва пред други хора неща за мен, когато съм в тоалетната, и си въобразява, че не го чувам. Наивник. Истината за Тина научих в тоалетната. Бяхме на гости на лелини ми. Баща ми разказваше нещо за Тина. Разказа как през (не помня коя година) 1995? тя падна от нашия апартамент (5 етаж) долу. Не знам дали бе паднала на цимента или на пръстта, но си натърти задните крайници. Няколко месеца по-късно все още не можеше да скача добре от ниско-нависоко. Затова се залавяще с ноктите на предните си лапи и се поиздърпваше, колкото може. Оправи се.
През всичките години след като се преместихме на 6 етаж в друг блок и Тина бяга, аз вярвах, че е жива. Сега баща ми разказа как Тина е... УМРЯЛА.
Тя е паднала за втори път. НАТРОШИЛА СЕ Е. Паднала е на асфалта, сигурно. Баща ми каза, че е слязъл да я прибере. Цялата била в кръв. "Грозна гледка". Била полужива. Грешка направих - полумъртва. Сложил я в леген. Завели я на ветеринар. Дал й най-много 1 ден - не помня какво каза баща ми. И не знам дали чух добре - с майка ми плакали двамата.
ТИНА Е МЪРТВА. ПО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГАДЕН НАЧИН. МНОГО Я Е БОЛЯЛО. КОТКАТА МИ СЕ Е ПОТРОШИЛА... СЧУПИЛА СЕ Е ЦЯЛАТА!!!
НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ДА ИМАМЕ ПОДОБЕН ВИД ЖИВОТНО НА ТАКАВА ВИСОЧИНА. НИКОГА. Още преди да знам за... смъртта на Тина предупреждавах родителите ми да не вземат животно вкъщи, защото знам, че няма да се грижим добре за него. Ако зависи само от мен, сама бих гледала животно. Последният хамстер, който някога съм имала, умря заради мен - от немърливост не го бях хранила. Поне това бе моето обяснение - нямъше от какво друго да умре. Бе умрял, докато спи на топчица. Тогава си рекох, че не заслужавам да отглеждам животно, но пък и не бих могла да изкупя греховете си, ако не отгледам истински животно.
Когато излязох от тоалетната, ми беше странно да се правя на нечула. А трябваше, защото баща ми щеше да се чувства зле, че съм научила истината.
С майка ми не ми казаха навреме, когато почина преподавателят й от ВУЗ-а й. Тя учеше във Варна, когато бях малка, и той, заедно със състудентите й, е от първите хора, които познавам. Много бях привързана към цялата група. От него се страхувах, защото приличаше на лошия Цар от книжка с прказка от Елин Пелин. Казваше се Църев (преподавателят). Не е бил добре със сърцето. Когато бях малка, мислех, че е състудент на мама, който просто много се е състарил заради болестта си.
За него им се скарах - ядосах се, че не са ме срещали с него по-късно, когато е бил... жив. Не опознах един човек. Останаха само снимките.
Не помня гласа му. Не помня маниерите му. Помня само как веднъж дойде на гости вкъщи. Трябваше да мина през коридора, но той щеше да ме види - вратата към стаята с него бе отворена - а аз не исках. Затова се опитах да мина под килима, както правят анимационните герои... Видяха ме. Но не помня дали минах.
Помня и когато отидохме у тях на гости. Имаха черен котарак, от когото се страхувах - изглеждаше ми зъл. Не исках да си държа краката под масата, страх ме беше, чо може да ми напарви нещо. Църев и съпругата му имаха едно дете - момче - по-голямо от мен. Отидохме в стаята му и ми обясниха да не пипам мъничките играчки от една витрина, защото момчето не позволявало. Добре - няма проблеми.
И още само едно нещо помня - през или след 1993г. идваха на гости - състудентите и Църеви. Всъщност само съпругата помня, че беше у дома тогава. За него не помня. Той почина няколко години след това. Съпругата му се опасяваше, да не е предал наследствено на сина си своята болест.
"Господи!"
Хрумна ми да направя търсене с ключова дума "Църев":
Вестник "Черно море": 19 Ноември 1998г. 20-годишен спешно се нуждае от $ 75 хиляди, за да живее
"Най-късно до месец-два е наложително да се наберат 75 000 щатски долара, за да бъде спасен 20-годишният Юлиян Църев, син на дългогодишния преподавател във Варненския икономически университет доц. Никола Църев. Младежът се нуждае от спешна трансплантация на сърце, която ще се извърши във Франция. Юлиян обаче може да бъде включен в програмата за трансплантация на сърцето само тогава, когато парите вече са депозирани в банката, а френските специалисти са категорични, че могат да дават някакви гаранции за живота му в това състояние максимум два-три месеца. ..."
24 Ноември 1998г. Културни институти подкрепят животоспасяваща акция
"21-годишният варненец Юлиян Църев, син на доц. Никола Църев, се нуждае от спешна трансплантация на сърце. Операцията да бъде извършена във Франция, разреши българското Министерство на здравеопазването, но със средства на спонсори. 75 хиляди долара ще струва животоспасяващата трансплантация, а досега в специалната банкова сметка са събрани около два милиона лева, бе съобщено вчера на комисия по културата в община Варна. Комисията е внесла предложение на поредната общинска сесия от 16 декември да бъде гласувана сумата 5 милиона лева за подпомагане на Юлиян. Да се включат в благородната акция изразиха желание вчера и представители на културните институти от града, които бяха поканени на срещата. За целта ще бъдат изнесени благотворителни концерти и представления, ще бъдат организирани търгове на картини, средствата от които ще отидат директно в сметката на Юлиян Николов Църев."
17 Февруари 1999г. Драмата на Юлиян Църев - в Интернет
" Свой WEB site в Интернет създадоха организаторите на кампанията за събиране на средства за лечението на Юлиян Църев. Информация за хода на кампанията и дарителите се предлага в страницата на адрес: http://reklama.triada.bg/campaign/youlian.htm.
48 697 551 лева са събрани вече за лечението му, съобщиха организаторите на кампанията. Те благодарят на всички, които са присъствали на благотворителния концерт “И върни Любовта на Земята”, на който освен билетите се продаваха и покани по 20 000 лева. Още 290 000 лева са събрани от касичките, изнесени по време на концерта, а Тони Димитрова, която не можа да уважи поканата за участие, дари 200 долара. 1 039 500 бяха събрани от концерта на “Б.Т.Р.” в Спортната зала и концерт в новобранския център. Писмо е изпратено до Н.В. Мария-Луиза с молба за помощ."
О Б Щ И Н С К И С Ъ В Е Т - В А Р Н А
П Р О Т О К О Л № 11
от заседание, проведено на 26.04.2000
"... Общински съвет - Варна отпуска парична помощ за лечение в чужбина на Юлиян Църев в размер на 2000 лв., като средствата се изплатят от бюджета на община Варна..."
Rock група Denvar: "... През пролетта на 1999 г. групата прави поредица от благотворителни концерти в кампанията за набиране на средства за трансплантация на сърце на 19 г. Юлиян Църев. След около 1 година средствата са събрани. ..."
Вижте втория документ...: "Младежът се следи в нашата клиника от 10-годишен."
Какво да ви кажа. Искам да знам дали е жив...
[ Коментари: 13 / Добави коментар ]Коментари
За Тина как де е съм се примирила. За хората трудно, много трудно. Един човек е n x n пъти по-впечатляващ и ценен от една котка. Не искам това да звучи грубо към животните. Също и:... Хората са незаменими.
Не само хората са незаменими, не мислете че смятам хората за маловажни, но едно животно (било котка, куче или друго) ако наистина се приържеш и свикнеш със него...няма какво да го замени
"Не искам това да звучи грубо към животните." !
Помня всяко специално домашно животно, което съм имала. Помня ги, защото са уникални. Но... загубата на човек я преживявам толкова сериозно, защото поне аз не мога да разговарям с една котка, примерно. Не мога да науча какъв опит е събрала за света. Ограничеността ми в общуването с животно ми позволява да приемам загубата му по-леко. Понеже съм човек, а не котка, докосването до света на друг човек ми предоставя много повече възможности за радост.
И все пак загубата на същество се приема трагично, защото е загуба - нещо отнето от егоистичната ми човешка природа. Или поне аз го приемам като загуба.
И ето че аз тъгувам за смъртта на човека вероятно повече заради себе си, отколкото заради това, че той не е сред нас и примерно семейството му няма да е заедно с него.
Дата: 28-05-06 20:18
Вчера, на 27 май 2006, към 18.00 следобед почина Юлиян Църев- Mimic.
Не мога да пиша сега, не мога.....
Благодаря на майка му Невяна, за това, че ми позволи да отворя тази тема.
.....................................
Фото-Форум беше неговата България...
Сбогом, ще ми липсвате, мой малък, сладък Т.
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
Здравей, Христина. Попаднах случайно на твоята страница и видях, че си познавала Юлиян Църев. Трябва да ти кажа, че той е починал на 27.05. към 18ч. За повече справка виж линка http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Лека му пръст!
Намерих страничката ти от Гугъл. Търсих "Юлиян Църев". Съжалявам, че нося лоша новина :(
Виж тук: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
Здравей, Христина. Искам само да ти кажа, че на 27. о5. Юлиян е починал. Повече информация на линка http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Юлиян Църев е починал на края на май.2006 .... много тъжно, макар да не го познавах ....
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971&phorum_u riauth=
... тази сутрин прочетох във форума, който често посещавам, че Юлиян Църев в починал ...
http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=365971&t=365971
Цял ден мисля за това. Не го познавах лично, но ми е ужасно тъжно .. Завършила съм ВИНС-а във Варна и помня как имаше кутия, в която се събираха средства за трансплантация на сърце за Юлиян .. Средствата бяха събрани, операцията извършена ... и няколко години след това тази трагедия ... ужасно нелепо е! Дано почива в мир!
Благодаря на всички, които са ми написали за Юлиян. !
Чак сега видях съобщенията ви и позволих да се публикуват тук затова имат някои повторения.
Засега няма да пиша какви мисли ми минаха през главата, когато научих от вас. Важното е, че научих.
И всички, които познавате него и(ли) баща му, и(ли) майка му, сте благословени.
Виждайте се с възможно най-много хора. ! Поддържайте връзките с познатите, близките/роднините, приятелите! За да не се съжалявате като мен - че не съм направила нещо, за да познавам тези хора.
Ще си събера мислите да измисля как да се "домогна" до Майката.
Zdravei Hristina,
Toku shto se potvardi sluha, koito chuh tazi sedmica i koito me nakara da iztrapna!
Az biah vav vtroria iniciativen komitet za sabirane na sredstva, koito se sformira sled kato pochina bashta mu. I tazi novina napravo me pronizva v sarceto ... Imah shansa da se zapoznaia s nego i znaesh li... toi beshe edin ot nas :) usmihnat, privetliv, malko pritesnen ot tova kak go vazpriemame ...
.. toi triabvashe da zhivee ...
Celuvam Nevena i ia pregrashtam. Tia se bori neumorno i i se vazhishtavam!
Благодаря, Елица!
Радвам се, че "Tia se bori neumorno" и буди възхищение!Написа mariner (email) на 14-Jan-2008 18:36
Сряда, 21 Декември 2005
Зимно-празнична украса
21:09От много време уж си намислям какво да напиша и до вечерта го забравям. Този път е изключение, защото скоро минах покрай обект на интереса ми - украсата на Орлов мост.
Преди не малко дни през деня видях, че я поставят, и бях любопитна кога ще засвети. И сега в понеделник вечерта бях приятно изненадана! Има много от мои любими лампички - кабелчетата не се виждат и все еднo има само светлинки. Има до Народния театър едно дръвче, украсено така - нощем в отражението му на стъклото се виждат само светлинките! Много ми харесва. Та между всеки два орела от всяка страна на Цариградско шосе има опънат зелен гирлянд. А от средата на това виси нещо, което прилича на зелен кошер! И на него има лампички и цялото прилича на кошер с огромни кацнали светулки! :)))))))))
А от крилете на орлите има ледени висулки и всичко това ми е много забавно.
Ако имах много такива "бели лампички", бих ги провесила от горния край на прозорците ми - целите бих ги покрила с лампички.
А Лозенец - квартал, който много ми харесва, защото къщите в него са като вили, също ме изненада приятно снощи - една къща с двор има голямо - високо иглолистно дърво - с лампички - само с тях е украсено, малко несиметрично, но си е достатъчно хубаво. Тази гледка ми напомни на филми за Коледна украса в САЩ.
[ Коментари: 6 / Добави коментар ]Коментари
А общината вместо да пръска пари за украса на бул. Витоша, който прилича на КАТУН, шарен и мръсен. Да бяха изчистили поне снега от тротоарите..
Снощи минах по орлов мост, но не съм обърнал внимание на окрасите.
uaH ;) къде си гледал, бре.
Runtime, преди доста седмици се отказах да се запиша на спорта, който си бях избрала - туризъм, защото сега вече нямаше да съм жива - я замръзнала, я пребила се по някоя Витошка пътека :))))
С една съученичка обсъждахме, че нямаме нужда от спорт - вървенето по софйиските улици през зимата си е достатъчно предизвикателство :)
Аз май не съм ви разказвала за прекрасността на жълтите павета, когато са мокри най-вече от сняг. Ама сигурно сте си забелязали, че са много доброжелателно хлъзгави - толкова, че не мога да вървя по тях повече от 2 метра. Скоро, като трябваше да пресичам пред Парламента, се отказах, а заобиколих по тротоара, защото или щях да се изтърся няколко пъти или да забавя движението :)))))) Или и двете.
Бул. Витоша заедно с Мария Луиза са ми много омразни. Това един приятел го оформи така (работи в кафене на "Витоша"): "Тук идват всякакви боклуци - направо от гарите и това е първото място, на което се отбиват." А това са ВАЖНИ улици и трябва да има контрол не само на тъмните субекти, които се движат по тях, но и тази артерия да има приличен вид. Винаги е свинска - минавала съм по нея през лято, есен, зима. Със сигурност е така и през пролет.
Някъде четох, че бул. Витоша е 20-тия по ред, най-скъп булевард в света. Предолагам този булевард би се самоиздуржал добре ако я нямасхе общината :).
Колкото до жълтите павета ... питай ме мен как се кара по тях в сняг с 2 тона кола с летни гуми. Като на ски писта с найлонов чувал съм.
Доколкото си спомням, Витошка е вторият скъп булевард в Европа. Нарежда се след "Шанс за мезе" :)
М... на Витоша имах неблагоразумието да търся photo ателиета и да проверявам ценоразписа им за снимки формат 9х13. Най-забавнотата цена беше 39 стотинки за бройка. Е... все пак си намерих близо до мен хубаво ателие и за по 20 стотинки. В Добрич photo "Плутон" ми предлагат за 15 стотинки, но чак сега си направих сметка, че през всичките години, в които съм използвала услугите на веригата му, съм скапала лените. Е... силно казано е, но е вярно.
Аз пак да кажа нещо за лампичките на Орлов мост. Забелязах преди няколко дни, че тези от страната на Борисовата градина светят и денем - и то към 12ч. А сигурно и по-рано. Странно. Но е красиво, когато започне да се стъмнява. И много хубаво се полюшват от вятъра. През деня излизам с фотоапарата и ще се опитвам да направя снимки на заснежените орли и зелени блещукащи гирлянди!Написа mariner (email) на 07-Jan-2006 02:55
Петък, 23 Декември 2005
"Да бъде светлина!"
00:13Най-после след 2 вечери мъчение си оправих осветлението. Едната крушка изгоря - 100W. Остана 40W - прекалено недостатъчна. За подкрепа й включвах една нейна идентична нощна другарка, но така не можеше да се продължава. Тази вечер взех нова крушка и още едничка от 40W, но мъничка - за новата ми нощна лампа, много симпатична. Направо се радвах, че имам нормална светлина. През миналите вечери от недостига й ме боляха очите и компютърът нямаше пръст в това.
Онази вечер бях при вуйчо ми и вуйна ми. Преди да тръгна прочетох приказка на едната ми братовчедка - книжката беше от поредица на издателство "Фют" - "Франклин има лош ден". Много хубава идея имаше в нея и реших, че ще подаря книжката на една моя бивша съученичка, но небивша приятелка. Днес в Internet проверих за адреса на издателството. Може ли да съм толкова недосетлива - ул. "Николай Ракитин" 2 :)))))) Голям смях. Бързо след железарския магазин отпраших към вкъщи (Полиграфията) :))))))) За първи път щях да оглеждам терена, ама трябваше да бързам, та да не затворят - беше към 18ч. Минах покрай изложбената зала на "Хеликон" - на едно място имаше поне 50-ина "Хари Потър VI" :))) Забавно. Много хубаво зелено. Продължих нататък. Стигнах до главния вход. Някакви явно служителки излизаха. Наистина край на работното време. Огледах се - имаше табло със списъка на издателствата - на кой етаж са борсите им, дъра-бъра. Видях, че борсата на "Фют" била на първия етаж. Някакъв мъж, приличащ на охранител, излезе от входа небрежно и разсеяно. Не знаех дали може да се влиза, още повече имайки предвид часа, но нищо не ми пречеше да опитам. Влязох. Никой не ме спря. "Фют" беше наблизо. Врата - отворена. Влизам - светеше само при входа - вътрешността на помещението вече бе с изгасени светлини. Чувах някаква жена да говори сигурно на друга, но не се виждаха. Огледах се, пристъпих напред и ги изчаках да се появят. Сигурно много щяха да се изненадат.
Втората жена се появи и като ме видя, направи много учудена физиономия тип "Ти пък откъде се появи точно сега?!". Беше толкова учудена, че чак явно й стана смешно и бе леко усмихната. Не помня дали каза "Добра вечер" или "Кажете", но аз изтърсих "Може ли да попитам за една книга :)" - "Питайте... ама..." с интонация тип "Е ми какво да Ви правим, дошла сте късно, ама какво пък толкова" - "Питайте, ама по-бързо". "Има една поредица за едно костенурче..." Бях му забравила името. Тя се усмихна тип "В края на работното време ни занимават с точно това?!" и отвърна "Фханклин" със забавно "р", леко непълноценно; интонация тип "Така. И?". Попита "Коя точно?" и все още ме гледаше със същата усмивка на учудване и невярване. "Франклин има лош ден". И каза: "А сега ми дайте 2 лева, за да нямаме и ние лош ден". Другата прибави: "Борсата работи до 16:30ч. Кой ви е пуснал?!" Е ми кой - никой }:))) Сама си влязох! Дадох им точно 2лв. И бях много щастлива, че успях да купя книжката. А жената ми я бе дала толкова бързо, все едно не е сред купища най-разноцветни и разнообразни книжки, а само тази ме чака на бюрото :)) Започнах да я слагам в торбичката при крушките, но жената ми каза "Там няма да се събере, ето ви голямо пликче - имаме големи пликчета" - все със същата усмивка. Не търпеше възражение ;)))) Взех си партакешите и се изнесох да не ги бавя повече. Не забравих "Приятни празници!" - "И на вас" :)))))))
Колко скучно щеше да е да отида утре в работното им време. Не че днес знаех кога им е работното време :))))))
[ Добави коментар ]Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Доста тъжни историй :(
Написа Илиян Бетовски (email) (www) на 04-Dec-2005 11:21