<- Дневника

Архив за Август, 2006

Вторник, 8 Август 2006

Интересно ще се получи - един след друг два разказа за

Пътуване към Добрич

21:51

В събота (29 Август) лелини ми ме взеха с колата към 17ч и нещо. За чичо ми се знае, че кара много бързо. А само от мен се знае, че, от карането му ли, от самото поддържане на всяка тяхна кола ли, ми става нещо като лошо, а на мен в превозно средство трудно ми прилошава. Някак-си въздухът в тяхната кола става неприятно замайващ, колкото и да е проветрявано. И може би има резки движения. Затова се приготвих за изпитание, което трябваше да бъде към 5-6 чАса.

Наместих се на задната седалка и до към отсечката Търново-Шумен краката ми изобщо не бяха зле, както обичат да стават. Изобщо не ме хвана никакъв съклет! Такова спокойствие. (Съклет на краката хваща само при седене затова по време на предколедното пътуване бе невъзможно :)) Бях се отпуснала и вегетирах. Вода пих само веднъж, а като огладнях рискувах да изям две вафли с шоколадов крем (без поливка). Риск си беше, защото от такива неща може на човек или да му прилошее или просто да му стане некомфортно от жажда и в комбинация с жега. Когато не се чувствах особено добре си повтарях наум "Спокойно!... Дишай!...". Това се отнасяше и до неприятни мисли. В последствие думите (не)съзнателно се промениха: "Спокойно! Добрич!". По едно време към или след средата на пътя спряхме на Shell и леля ми предложи да купи нещо подхранващо. Май имах нужда от сладко. Плодово мляко. Ама... течно не. Не исках да пия, за да не ми се ходи до тоалетната. Ама за гъсто мляко нямах лъжичка. И защо не айрян. Да де, ама тази сол вътре... Айрян пък каквото ще да става. Противно на глупавите ми мисли айрянът ми се отрази много добре още с първата глътка. Ама и плодовото мляко щеше да е добре :)))))

Видях познати имена на селища. Ново за мен беше "Градище". По пътя към Шабла има "Селце"... Пейзажът беше много хубав особено в близост до София. Зеленината по релефната повърхност беше като горски мъх, като кадифе. И много гъста. Просто като много голям плътен мъх.

Излязох от колата едва при пристигането ни. А то бе към 22ч и нещо.

Като цяло пътят беше неочаквано лек за мен. Обикновено се налага да спираме по няколко пъти да се разведряваме.

Пак се ядосах. И няма! НЯМА да махна тази част от написаното в дневника! Не мога все да тая какво ми причиняват!!!...

Когато се успокоя, ще допиша за някои неща из Добрич, но сега всичко забравих.

След това излияние няма да се получи интересно...

Не можах да заспя спокойно. В гърлото ми имаше тягостна болка, дишах дълбоко, въртях се в леглото, но не успях да се успокоя преди да заспя. Разглеждането на вестник за квартири също ми подейства.

В Добрич времето беше МНОГО горещо. Според баща ми поне в единия от дните температурата е била 35 градуса. И наистина, от (преди) обяд докато се стъмни беше топло. Ходехме по най-оскъдни дрехи. Ако през деня имахме неблагоразумието да оставим прозорците отворени, беше такъв задух, че трябва отвреме-навреме да се излиза от стаята. А навън като се разхождах дори да не бях изморена от дълго ходене, жегата ме караше да се тътря.

Но си беше много хубаво. Много спокойно и въздухът беше чист. От терасата ми се виждаха вдъхновяващите залези, а при нощното пътуване към Добрич и от самия град звездите се виждаха хубаво. Щях да си припомням от мои енциклопедии за някои съзвездия и да ги потърся на небето, но забравих. И беше слънчево, зелено. А пък за нивите да не споменавам, че няколко пъти съм казвала.

Веднъж се появи много силен вятър, както печеше, не знам дали пред дъжд, ама май не валя после. И преди е ставало така. За минути целият град потъна в прах - и това се виждаше добре от терасата ми. А много се радвам, когато въздухът се проясни, и от стаята ми виждам чак зеленото след отсрещния край на града. И не искам... не искам да продадат този апартамент, колкото и да е лош понякога - особено зимата.

Не успях да се видя с всички, с които възнамерявах. Но се срещнах с преподавателката ми по Английски от осми клас. От нея научих, че има още един последовател на Английската филология в СУ - от паралелката, в която бях аз, но от по-малките ученици, едно момиче щяло да се присъединява към нас - учителката ми още преди да започна учебната година в СУ ме нарече "колежка". Знаех за кое момиче става дума въпреки че не се познавахме лично - само се бяхме поздравявали по коридорите. Преподавателката ми й даде моя номер и момичето позвъни да ми каже, че ще пътува вечерта, в която и аз - уговорка за среща на гарата. Видяхме се и беше много приятно.

Връщане

Имахме билети за кушет, а не за истинско спално място. Кушет струва двойно по-малко и има защо. Шест вместо трима човека в кабина със същите размери. Легла от двете страни без мивка. Това за мивката го преживях вътреки че сутринта много исках да си измия очите. Но това, че срещу мен имаше човек, не ми хареса. В спален вагон никой не стои срещу мен и мога да си стоя по бельо. Да не пропусна: леглата ни не бяха постлани. Трябваше сами да си вземем чаршафи от шафнерката. И при нас не се беше случило, но по начало е възможно в кушет да е смесено - мъже и жени, не разделно, както в спален вагон. Изобщо... преживяване. Пак се мятках в леглото си, защото беше шумно - вратата не се затваря плътно, а само се приплъзва. Няколко чАса след полунощ се установи прилична тишина. (Пътуване от ~ 22:05 до ~ 7:30.) Пак като друг път реших да не си гледам часовника "през 5 минути", за да не ми изглежда пътуването много дълго. 22ч, 0ч, 3ч, 4ч, 5, 6:30. Преди 7ч бях успяла да заспя по-стабилно. Помня, че сънувах, че влакът щял да пристигне към 9ч поне :D Тарикатка.

Разделихме се с момичето след като слязохме на гарата и я посрещнаха. Тръгнаха с маршрутка. Чудя се как хората дават по толкова пари за смотания градски транспорт в София. След увеличението, та дори и преди него едвам се навивах да си купя билет, съвсем нямам желание да плащам. Имах тежка раница. Торба с храна... (въздишка). Торба с малко обувки и дрехи. Тръгнах, като смятах в движение да преценя дали да дам 70ст. или да докретам пеша. И установих, че се справям не много тежко. Отначало рядко си почивах, после все повече. До СУ вече бях достатъчно намръщена, но си повтарях, че има още малко. Върнах се към 9 часа. Измих си ръцете. Седнах да похапвам. А! Много важно е, че след като в кушет има някой срещу мен, не би ми било приятно да ме гледат, че ям през нощта или когато и да е било, затова не можах да ям, и, реално погледнато, не бях яла от миналия следобяд! Погледнах какво сте писали, пописах малко и аз. Към 10ч се проснах да спя, като оставих един post недописан. После го довърших. Спах до към 14ч. И пак ядох.

Бях се ужасила колко хубава питка е направила баба ми... Просто страшно хубава. Ама наистина страховито, защото ядях ненаситно в огромни количества, а друг път не се беше случвало чак така. И в деня на връщането ми изядох почти всичките парчета, които донесох. Много беше притеснително, но тази питка беше неустоима. Не обичам да става така. Цял ден ядох тесто - нея - и праскови. И те бяха много хубави, ама не страшни. За днес остана едно парче питка и го хапнах към 15-16ч с две краставички. Толкова много да ме смушава храната, която ме кара да я поглъщам неистово. Това не е никак хубаво. Тук си постигнах някаква уравновесеност, ама като дойде баща ми и ми донесе разни лакомства, дори да не са тежки, направо се тревожа и гледам да не изяждам всичко сама. Ако ми се дава по малко всеки ден, добре, но когато една камаричка се намери наведнъж в стаята ми... лошо!

Тази моя баба е от двойката, която неимоверно ме нервира. И тя готви по-вредно, по-мазно. Още една причина да ме отвращават и да не искам да ходя при тях. Бр-р-р!!! Действително потръпвах след като дядо ми при това мое посещение на Добрич каза пред баща ми с гадна усмивка да съм останела повечко при тях, та да ме понагушели!!! СВИНЕ ДЪРТИ!!! ЩЕ СЕ ИЗПОВРЪЩАМ!!! МНОГО Е ГАДНО!!! СКОТОВЕ!!! МНОГО МЕ БОЛИ!!! КАК МОЖЕ ДА ПРОИЗХОЖДАМ ОТ ТАКИВА СЪЩЕСТВА!!! Плаче ми се. Тези гадняри да ме докосват и да искат да ме целуват по шията!!! МРРРРРРРР!!! При такива мисли се свивам в тикогърчове и гледам отровено. "Хубъв`ту ми мумичи-и-ий!..."

Да ви споделя една тайна, която установих току-що:

Когато въвеждам текст на реда веднага след заглавие, параграфът се получава без подравняване отдясно ;) И, ъм, сигурно забелязвате и друга странност във връзка с това.

[ Добави коментар ]

Четвъртък, 10 Август 2006

"Слънчево реге" с Милица от Фамилия Тоника

17:32

Без да искам, точно в дъждовен ден реших да доразкажа какво възнамерявах за Добрич. Но първо текстът, че не го намирам:

1) О, Sole mio, кажи

колко струват лъчите ти,

за да си нямам проблем

с морския тен?

О, Sole mio, нима

ще мине лятото ей така

в мечти за пясък и плаж

на осми етаж?

2) Don`t worry, душа,

be happy, тра-ла-ла-ла-ла,

да съжаляваш недей,

на балкона се грей,

слънчево реге пей!

3) О, Sole mio, но как

ще се размина със Слънчев бряг

за тези пусти пари?

Май не върви!

x 2 -> 4) Да, да, ама не -

la donna, donna e mobile,

не съжалявай, недей,

на балкона се грей,

слънчево реге пей!

5) О, Sole mio, здравей!

Кварталът слънчево реге пей,

дошло е време за плаж

на осми етаж, на осми етаж...

о, Sole mio... на осми етаж... о, Sole mio!

Тъй! Вече имам текста, но няма да си играя да вадя текста и на "Дъждовно реге" въпреки че и то е хубаво. Тук го намерих. Не е съвсем точен и правилен.

И какво възнамерявах за Добрич понеже съм много бяла - от, кхм, 2004 не съм се пекла като хората. Смятах да се простра на терасата ми, обаче сега като се върнах в Добрич, си припомних, че не само тен мога да хвана там, ами и слънчев удар, и си останах... грозно бяла.

Всъщност... ако тръгнех навън по бански - просто да вървя из града - щях да почернея и дори изгоря. Веднъж така стана в София... За няколко часа вървене и стоене навън основата на врата ми почервеня...

И като цяло тенът ми е там, на ръцете и "на сандали"...

Не стига, че за да ми почернеят вътрешните части на ръцете, трябва да се пека като лемур! Лемурите сядат на слънце, разперват си настрани лапите и мижат... : 1 2 3 4 5 6 ...

[ Добави коментар ]

Петък, 11 Август 2006

Недомислици

13:47

Ето, например, защо се дразня от родителите ми, най-вече на баща ми - забравя неща, уж защото умът му бил зает с неща около работата му...

Този понеделник му обяснявах, че искам да занеса в книжарница за изкупуване няколко учебника. А други бяха за носене направо като скромен подарък за библиотеката в гимназията. И сложих учебниците за книжарницата в един сак. Те бяха от гимназиалния курс + няколко от 7 клас. Тези, които нямаше да бъдат одобрени, щяха също да идат в училище без, евентуално, седмокласните, които просто няма какво да правят там. И баща ми се съгласи още преди да съм доизрекла, че неща за 7 клас не са нужни в гимназия. (Друг е въпросът, че за някои хора, малко преувеличено, може да се каже, че им липсват не само първите 7 години, но и първите 7 класа. В последствие стана ясно, че им липсват цели 12 класа-години довъзпитание. И като цяло 18-19 години не са малко, а?!)

Остана за след понеделник сам да занесе учебниците на двете места. И щях да му се обаждам допълнително да му напомня, че не само Математика, Руски език и География имаше за 7 клас, но и едни работи по Български. Но забравих да му се обадя за Българския. Преди 3.5 чАса ми написа SMS, че в книжарницата получил 36лв. и за училище са останали още 6 освен предварително планираните. Звъннах да му кажа, че се радвам, че е свършил тази работа, и казах за Българския. Отвърна, че и останалите неща за 7 клас също са отишли в гимназията...

Е ми... надявам се някой да ги забележи и да ги използва. Не знам някой ученик дали би се интересувал, но, примерно, някой от преподавателите имат по-малки деца. И се учудих, че човекът, който е приел учебниците в училише, не е направил забележка за седмокласните. Естествено, сама ако свършех всичко това, щеше да е с подобаващото качество ;) но баща ми изяви желание да ми помогне. Той също ми помогна с изтриването на писаното от 4 големи учебника Deutsch на "Летера". Много малоумна серия учебници, а подозирам, че в гимназията ми я използват само защото там работят поне 2 от съставителките. А серията въпреки че е обновявана и "с новия немски правопис" е от поне 1993-4 година - помня ги тези смотани учебници, когато в първи клас с баща ми сме ходили да ми купува нужни неща от една книжарница... Та тези... боклуци отидоха в училище. И, кхм, нека поне да ги дават за вземане вкъщи, а не само за читалня там, `щото конкретно за тези глупости да се дават пари е тъпо...

Добре е, че от книжарницата баща ми е имал поне частична възвръщаемост на пари, давани през годините. Още повече, че МНОГО от учебниците почти не съм ги използвала. Но какво да се прави. Толкова ми е бил акълът.

В Белгия, по-точно в едно училие в Антверпен учениците имат копирни машини в кабинета/кабинетите и си преснимат, каквото им трябва, а и учебници използват само в училище. Имат си материали, които използват вкъщи, но няма нужда да плащат за учебници. И! Как може тук един учебник дори да е по допълнителна - кандидатстудентска подготовка по История - върху цялата история на България - да струва 15лв.! И в него няма автентични картинки - съвсем спокойно може да се преснеме, ама бъди глупава, бъди примерна и си го купИ! Нищо, че ходиш на този ЗИП ей така - за да ходиш на още един, защото така трябва и не е организирана група по това, което искаш - няма желаещи за философските дисциплини. И тази тухла съм я отворила само на 2 урока. Както и да е. Всъщност не съвсем - този ЗИП ми намали оценката по История като цяло ;))) не само за годината, ами и за дипломата. Това с философските дисциплини на куково лято щеше да стане :))))) Нещо, което не го искам, не върви.

Прекалено много имам навика да се ровя в миналото, а почти винаги не е добре. Нали в e-mailите, които получавам/е, се казва, че ако имаш добри отношения с някого, не дълбай в миналото (... да не извадиш нещо конфликтно...).

Да си направя отчет:

Сакът с учебниците тежеше доста.

В училище са отишли:

4 от серията Deutsch

Биология на английски за 9 клас, на български за 10

Математика за 7 и 8

Вероятно Български за 7 с учебната тетрадка

География и Икономика за... 9 (тухла, но поне с по-евтина хартия. Тухлата по История е с бяла хартия!)

1 непредпочитана книжка с тестове по Биология

Не знам дали съм запомнила и чула добре, но може би и тестове по Механика - 8 клас

За книжарницата:

Математики за 9, 10, 11

Вметка: много мислих дали да се освободя от всички тези учебници - нали уж някога може да ми се наложи да погледна нещо в тях. Ама си рекох - има Internet, а имам и учебници от майка ми и леля ми. Нека моите - по-новите - да могат да бъдат реално използвани. Пък и що тетрадки съм изписала - може с тях да се консултирам толкоз много като искам.

География - 7, 10

Литература - 10 (тухла), 11, 12

Биология - 9 или 10

Тестове по Биология - предпочитаните за кандидатстудентска подготовка

Химия за 9

Физика за... 10

Вероятно и помагало по Литература за 9

История - 9, 10, 11 + 11 ЗИП

М! Два сборника на Коста Коларов - единият по Алгебра, другият - по Геометрия - и тях колко пъти съм ги отваряла вътреки че ходех на СИП Математика. Единият беше от 7 до 12 клас, а другият - от 8 до 12.

Това си спомням. Разбира се, не струват само 36лв., но всичките се броят за използвани, още повече, че една голяма част от тях съм ги закупила вече употребявани. Но надявам се и 36лв. ще са от полза за баща ми :)

Смятах да си оставя Литературите - да видя като как са били написани, щото и тях толкова съм ги отваряла, но си рекох "А бе... я се осъзнай... кога ще ти се прище да отвориш учебник по бг. литература след всичките мъчения и то само за едната проверка на стила." Ако нещо искам да прочета за автор, ще използвам учебниците от уроците ми, пак, естествено, Internet и библиотеките!

Оставих си един учебник по Български за 12 клас, защото в него бях видяла интересни неща. Имаше едно есе за chata или за влечението към Internet като цяло. Оставих си и атласи по География и История, защото те могат да се използват и в ежедневието - много пъти съм се консултирала с атласите ми по География - на Света и на България, а този по История може да се използва с каквито и да е помагала по предмета. А! Важното е, че имам и много енциклопедии в Добрич, така че... учебниците не би трябвало да ми липсват.

И за край да преброя от колко неща съм освободила себе си и етажерките ми:

32

без проверка дали първия път съм преброила правилно. Това беше един куп, висок от пода до коляното ми. Щеше да ми е забавно по някакъв начин да претеглим сака. А като си помисля, че почти до последно си носех тетрадките и нужните за деня учебници... С какъв акъл - пак уж за това, че може да ми потрябват в часа... Веднъж Господинът по Математика забеляза колко ми е тежка чантата и както беше на гърба ми я повдигна леко за дръжката и отбеляза, че си правя добра гимнастика... а аз всеки ден се връщах с откъсващи се при раменете ръце... Глупачка. По едно време поумнях и към края на годината от тухлата по География си преснех последните уроци, за да не я мъкна.

А учебниците по Английски, повечето, дори са тук при мен - тях си ги обичам! Имат хубави текстове и картинки. На братовчедка ми дадох тестове към един учебник + 1 книжка за Търновския университет, 2 за СУ и предстои да й дам... 2 книжки с текстове за диктовки, преводи и преразкази + 1 за есета.

Едни други помагала по английски съм намислила за друга моя братовчедка.

В къщи останаха и помагала за преди 7 клас, но те са доста остарели за книжарниците, а и смятам, ако е възможно, със сестричката ми да поработим по въпроса. Имам по Български и Литература за 1-3 клас, тестове по Математика от 1 до 4, вярно, няма картинки, както в забавните книжки, които съм използвала и които на нея са купували, но ако двете се занимаваме, може и да й е интересно.

Преди време й бях отделила разни книжни пособия от моите - имаше за оцветяване.

Като си бях в Добрич, за кой ли път си пренаредих библиотеката!

"Пребърках" гимназиални тетрадки от майка ми и отделих свободни листи. Тая жена... как е писала - не за първи път ми прави впечатление колко е прахосвала - някои тетрадки ги е изписвала наполовина, годината е свършвала и не ги е доизползвала по-нататък, ами направо нови! И всичките листи, които отделих само от тетрадки по Немски, по-малко по Английски + разни други инцидентни, оформиха куп от 4 мои хоризонтални пръста!!! След седми клас прерових моите тетрадки и измъкнах пак почти толкова и ги използвах до края на 12 клас, та още имам малко останали. Кой знае тези от майка ми колко години напред ще са ми много.

Но аз използвам хартията много по-добре от нея! Тук в София не съм си купувала, а съм си служила само с моя отпреди - не ми се е налагало да вземам нова.

Забравих да напиша за пианото

В Добрич за всичките 8 и нещо дни свирих само една вечер - около 3 чАса. Имах време и през други вечери, но беше станало много късно и не исках да тормозя съседите въпреки че нещата са нетемпераменти с 1-2 изключения, пък и аз не блъскам по клавишите. Тук бях чула да се свири на пиано - в блокчето или в квартала. А в Добрич, докато бях навън с преподавателката ми по Английски, чух свирене на пиано и мисля, че не беше запис. Освен това с приятелката ми минахме покрай заведение, което преди нямаше пиано, но сега имаше, и жена свиреше на него и се прехласнах по идеята за няколко секунди. Слънчево, тя на сянка, около нея маси, столове, шум, но и цветя и си свири... Не знам дали съм казвала, но в Халите на главния етаж в пределите на едно заведение имаше малко пиано, но след няколко месеца вече не го видях. Едно момиченце си беше дрънкало на него...

Забравих и за...

15:01

... Не помня за какво, но се сетих за друго - от Добрич си взех луковицата на Гладиолата ми и с нетърпение очаквам Март, за да я сложа в саксия. Взех си и семена и пролетта само да измисля къде да ги сложа! Трябва да видя и как се отглежда манго в саксия. Сигурно може. Имам костилка. В Добрич имам статия за отглеждането на авокадо. След като хората имат саксийни лимони и фурми... е... фурмите ни са много хилави и са само стебло с листа, ама са си фурми! Взех си и малко от подправките ни, а други + билки изхвърлих, защото имаха неканени наематели. Някои взех само за да им се радвам, стари са - карамфил, индийско орехме, чимен - това не го знам що е, но прилича на ситни обли камъчета. Вече правих супа с чубрица. А... баща ми е имал неприятна случка с карамфил, когато е бил малък, и след нея не понася тази силна подправка - едната му леля е правила сладки във формата на круша и от долната страна е забучвала по едно парченце, а поне карамфилът, който имам аз, е под формата на пъпка с мъни-и-ичко стебълце - няколко милиметра, ама е толкова силно... Та, баща ми го е схрускал и...

Имаше и кориандър, но се наложи да го изхвърля. И той е много силен и интересен. Дори 1 семенце е много ароматно.

Много ми беше смешно, като се върнах тук - бях изрязала от стара опаковка как се използва някаква подправка, но не съм запазила името и сега не знам коя е.

22:10

[ Добави коментар ]