<- Дневника

Архив за Септември, 2006

Сряда, 13 Септември 2006

Две години от

13. Септември по-миналата година...

На гости на малкия Смешко

Когато сутринта се събудих, останах с впечатлението, че съм сама, но по-късно на влизане в другата стая намерих вуйна ми да прибира дрешките на двете ми братовчедки.

Приготвих се за деня. Бях вече облечена и обмислях занимание. Вуйна ми ме предупреди, че ще излезе и ще се забави, защото щяла да вземе от яслата по-малката ми братовчедка Рая.

След като двете се върнаха узнах, че това е било първото посещение на Рая на такова място.

Понеже вече бе обяд, за малката беше време да хапва, а се оказа, че почти нищо не е яла – явно никоя леля не се е постарала да предложи на детето храна, пък и то “не си поискало са`мо”...

Разказът за детската градина започна.

Бяха дали три бурканчета с обедното меню. Вуйна ми доста резервирано огледа и подуши съдържанието на всяко от тях и сипа първо от пилешката супа в купичка, на чието дъно бе нарисувана Малката Русалка Ариел. В това време Рая дояждаше пържена филийка от моята закуста и усилено натискаше с пръстчета малки бучици сирене в сърцевината й, за да си направи сандвич.

Вуйна ми търпеливо поднесе пълна лъжичка към устенцата й. Отначало бе посрещната с отказ, но при повторния опит хапката бе приета спокойно.

- Как е? – вуйна ми задава въпрос за супата.

- Дубле съм ... – отговаря Рая, неразбрала правилно.

- Не ти :) – супичката – поправя вуйна ми. И Рая продължава да яде супа заедно с филийка, гарнирана със сиренце.

- Мамо, къде е Лия?

- Лия е в детската градина. Сега сигурно папка, после ще си облече пижамката и ще легне да спи в легълцето си.

- Пижанката?! – повтаря Рая, което повече прозвучава като “пишанката”...

- Да-а-а-а ... – уверява я вуйна ми.

След това отиде до малката масичка (с Рая бяхме при голямата) и сипа от второто в друга купичка.

Започнахме да се смеем, защото след като вуйна ми отново внимателно разгледа манджичката, сподели, че представлява супата, смесена с брашно. Беше наистина забавно предположението й, че десертът може да е приготвен от същото, но прецедено :)), защото имал такъв цвят.

Това ястие бе по-трудно прието от братовчедка ми и дори нямаше да помогне играта “Къде се е скрила Ариел? Хайде да я намерим - като изядеш супичката Ариел ще се покаже.”

Все пак Рая се нахрани добре, а всъщност й оставаше порцийка мляко с ориз. Вуйна ми й пресипа в кафяна чашка от десерта и й подаде пълна лъжичка. На малката й се услади и малко по малко излапа почти цялото съдържание на бурканчето.

- Мамо, какво правиш? – пита Рая закачливо с тон, с който винаги отправя този въпрос.

- Храня едно момиченце.

Рая се засмива и присвива очички:

- Къде е Лия?

- Лия се приготвя да спинка в детската градина.

- Къде е кака?

- Кака е тук – отговаря вуйна ми все така търпеливо и в добро настроение.

- Къде е мама?

- Ето я мама – посочва себе си.

Рая пак се засмива и добавя искрено:

- Мила мама – и я гали по лицето внимателно. Вуйна ми се усмихва.

- Ти си сладка – казва Рая на майка си. И на мен казва, че съм била сладка, което ме кара да се усмихвам в нейно присъствие за пореден път.

- Ти сладка ли си? – пита вуйна ми малкото сияещо детенце.

- Да. – което пак ни кара да се смеем.

...

Рая е в скута на майка си и забелязва нещо на ръката й:

- Какво е това?

- Рана.

- Пази си ъката... Боли ли?

- Не.

- Боли ли?

- Не! - Боли ли? – Рая задава този въпрос още по-закачливо.

- Много ме боли – отговаря вуйна ми развеселена. – Сега доволна ли си? :)

- Да. :)

Трите се смеем.

Докато трае храненето, вуйна ми с дружелюбен, успокоителен тон разпитва Рая за яслата:

- Я кажи, мамо, ти намери ли си приятелка? :)

- Да.

- Как се казва?

- Кака.

- Леля Ирина ли?

- Да.

- Тя до`бричка ли беше?

- Да!

- А с момченца игра ли си?

- Да.

- А на пързалката пързаля ли се? (В стаята имало хубава пластмасова пързалка.)

- Да.

- А кубчета имаше ли?

- Да.

- ... А ... ти закусва ли?

- Да.

- Какво закусва?

- Ненам.

- :) … Филийки имаше ли?

- Да.

- А боб? :) – същият отговор.

- А кюфтета? ... А кренвирши? ... А пържени картофи? ... А готвени картофи? :) – след всеки кратък въпрос все този отговор.

- Да – отговаря с твърда положителност и искреност Рая, но и с издайническа усмивка.

- А ти изпишка ли се? – новото питане на вуйна ми.

- Аз търсих тебе и паках.

- Добре де, мамо ... Аз нали ти казах, че отивам до магазина, и ще се върна да те взема. И те взех. Нали знаеш как всяка сутрин водим на детска градина кака ти и я вземаме после - така ще правим и с тебе.

По-късно по време на вечерята вуйчо ми също весело се позаинтересува за преживяванията в яслата. Вуйна ми искаше да се порадва на отговорите на Рая още веднъж и отново я запита какво е било сервирано за закуска. Оказа се, че децата са имали изключително разнообразна храна заведнъж – попара, боб, яйца, кюфтета, пържени картофи, пълнени чушки ...

...

- Мамо ... боли ме.

- Какво те боли?

- Незнам – отново закачливо отговаря Рая.

...

Хапването и разпитът са приключили. Време е за тоалетната. Гащичките са събути и Рая виси в прегръдките на вуйна ми, докато самата тя мълчаливо поставя специалната седалка за малки бебешки дупета върху обикновената. Ос`тави малката да се изпиша спокойно.

Рая си бъбри нещо, пее си и в един момент извиква:

- Мамо, напишах се! – да се разбира, че се е изпишала обаче проверката показва обратното, и преди да успее да замрънка двете се озовават в тоалетната да викат Пишото:

- Пишо-о-о-о ...

И тази процедура завършва благополучно. Вуйна ми продължава с домакинската си работа, а Рая остава с мен в стаята да си играе. Хареса си стола, на който седеше преди това, обърна го с краката нагоре и започна да го изкачва и да сяда на него. Откри много интересно минимално пързаляне и веднага след първия опит се изсмя високо и звънко от удоволствие.

Повъртя стола още малко, ка`тери се пак, по наклона му стъпваше предпазливо като избягваше стърчащите бучещи телчета и никога не се нарани. Отново се намери седнала на земята и ме запита:

- Какво правиш?

- ... :) Пиша ...

[ Добави коментар ]