<- Дневника

Архив за Ноември, 2007

Събота, 3 Ноември 2007

Идиотите пишат по повече от половин час, отварят няколко new tabs от едни и същи сайтове, ама на различни страници, за да си сверяват информацията, в един момент им писва бавното зареждане на Програмата.bg и я затварят, но се оказва, че освен това са си затворили и писането в процес. Затова сега на всеки две изречения ще запазват, идиотите. И така сума пъти трябва наново да посочват кое да им се редактира.

18:35

Навярно се знае за увлечението ми към хорАта. Примерно от тук и тук.

Преди 8 септември тази година отдавна не бях ходила на сватба, затова Ганкино го знам или от лятото на 2005г. ИДИОТИТЕ, когато с приятелка отидохме на ~ редовното събиране на майка й и колежките й да танцуват ЩЕ СЕ ОТКАЖА ДА ПИША В ТОЯ ДНЕВНИК в зала на работното им място. А може да е било и към края на учебната година тогава - по физкултура преподавателката ни занимаваше малко, но не й беше приятно и спряхме.

От много отдавна искам да ходя на обучение по хорА, но все съм си мислела, че няма да мога да си позволя. Първата година наистина нямаше да ми е финансово възможно. Една гимнастика струва(ше) 15лв. на месец и заниманията бяха два дни в седмицата ЩЕ ВЗЕМА ДА ПИЯ ЕДИН ЧАЙ, ЧЕ И БЕЗ ТОВА СЕ ИЗНЕРВЯМ ОТ ГЛАД. Нямах представа как е цената, въпреки че кандидатстудентските и гимназистки курсове са доста по-скъпи, но има огромна разлика, нали.

В началото на тази учебна година се уверих, че от Университета предлагат само Спортни танци и Акробатичен rock'n'roll. За моя радост мернах обявление за хорА на табло там. Имаше адрес на site и го посетих. Беше странно. Сетих се за друго място - на Раковски съвсем близо до кръстовището с Дондуков. 20:15ч. Два пъти в седмицата. Един месец - 30лв. Задължителни са всички посещения. Иначе нередовно - по 5лв. Първо не ми хареса атмосферата, въпреки че не се запознах с инструкторката, а и цената, естествено.

Реших да опитам с първото. Провежда се в училище на центъра ДОРИ ДВА ЧАЯ ЩЕ ИЗПИЯ - ЕДИН ЗА ГЪРЛО И ЕДИН С ГИНКО пак два пъти седмично, но има от 18:30 и 19:30ч. Успях инцидентно да изхвърча до там за първи път на 22 октомври, понеделник. Иначе ходя в сряда. Води се от млад мъж и млада жена, харесах си ги. Няма да плащам чак 30лв., няма да е и 15лв., а 20. Засега само този месец ще е 25 заради инцидентния понеделник. Всеки път се припомня материала от миналия. Моята група преди мен е имала само 1 събиране и не е честно за другата група да се казва, че са по-добри само защото са почнали от началото на октомври. ОЩЕ НЕ СЪМ ПИЛА ОТ ЧАЙОВЕТЕ, А ЗАПОЧНАХ ДА СЕ УСПОКОЯВАМ.

Първо мъничко правим упражнения за загряване на фона на "Лаленце се люлее". После си припомняме ръчениците, които също стават за подготовка - Обикновена, Врабчово и Кръстосана. Врабчовото е подскачане на два крака, като на 3 се вдига назад ляво копитце, а на следващото 3 - дясното.

Да отбележа за бъдещите поколения, за да не се бъркат като мен - Право е различно от Дунавско! Дунавското още се нарича Свищовско. Добре, че не го играем на новогодишната мелодия, защото с "Многая лета" ме разплакват. Правото има разновидност Право Тракийско - в един размер са и могат да се редуват.

Още първия път научихме ЕЛЕНИНО!!!!!!!!! НА-А-А-АЙ-ПОСЛЕ!!! Това дяволско хоро, дето толкоз време ме мъчеше, вече не мога да го забравя, едно от любимите ми е и ми доставя голямо удоволствие. Можем да му видим логиката, защото първо ни показват на части, после поетапно се свързва и упражняваме всяка връзка, след това се хващаме на хоро без музика, а накрая - с. В друг ден учим с движенията на ръцете, за да не се получава обърквация, ако е наведнъж.

Учихме едно македонско - ШиртО. Играе се на "Лиляно моме" и ми е скучно, защото песента е бавна и дълга и ме изморява. Все още малко го бъркам.

После учихме едно родопско - СвОртено. То е лесно, но аз не мога да го правя добре. Надявам се по-нататък да изгладя положението с Ширтото и Свортеното. Свортеното направо го учихме с ръцете, за да ни помагат.

Разполагаме се на площадка, но се надявам скоро да можем да бъдем в салон, за да не се гъчкаме и да не трябва да внимавам да не се удрям.

Нямам търпение да дойде Дайчово, а после да видя как беше Пайдушко, о, и Чичово - в списъка за напредналите го има - хвърлих един поглед. Поинтересувах се за влашки, ще има едно... само едно за съжаление. Предстои и Гръцко, което било побългарено.

[ Добави коментар ]
Събота, 10 Ноември 2007

ХорАта: 7 ноември - четвърти урок

02:22

Вече сме си в малкия салон! И съблекалня не ни е учителска стая! Да - има сериозна връзка с една стачка, нали. И добре, че новата основна настилка на салончето е успяла да изсъхне. Ето защо вече е крайно време да си изпера белите платненки и да ги използвам, а не да се мъча с есенно-зимни обувки.

Този път докато чаках групата преди мен да приключи, упражняваха Ганкино... Мали-и... Тях ги води мъжът. При нас главно е жената. Той как го играе това Ганкино :| На едно място, дето нормално се оправям с един прескок ли как му се вика, ама не, той прави някакви допълнителни бързи работи и... ужас. Чух едно момиче да коментира, че и според нея го играе по различен начин :D Ама не ми харесва така. То може да има сума ти интерпретации. Ама важното е, че са в реда на един и същ ритъм.

Увеличихме загряващите упражнения с едно весело за раменете и друго за главата.

В началото набързо си припомнихме Дунавското без специално участие на ръцете, не знам дали са го учили с това. Както отбелязаха ръководителите ни, задобряваме. И аз така видях - един човек, който в началото изглеждаше тромавичко непохватен или непохватно тромавичък (сега не мога да преценя на кое да се наблегне), сега е прибран.

Обаче повече няма да се хващам до жена му! Упражнявахме Еленино с ръце. За първи път ми беше и както каза гореспоменатото момиче, като включи ръцете, оплита краката. Дето толкоз много си обичам Еленино, бърках го! После опитах самичка да схвана как се включват ръцете и разбрах. А вкъщи затвърдих. Сега чакам да дойде срядата, та да бетонирам. А жената - тя на Еленино е по-тромава от мъжа си (на нея повечко време й отне да се оправи с това хоро без ръцете), и таки си държи ръцете, че ме завлича.

Като повтаряхме Родопското, ръцете си ги движех, както трябваше, ама тя внимаваше за кратака си и главно аз трябваше да движа, а е изморително. И когато мога, ще се хващам до ръководителката ни. Поне нейната ръка да не се налага да вдигам и свалям.

В нашата група има само двама мъже. И до двамата не обичам да се хващам, защото единият намирисва на пот, а на тромавия е ясно какво му е. Пък и... на мъжете ръцете им са по-груби и такива лапи как ли трябва да ги държа, че да не ми се изплъзват при няколкоминутно хоро.

А на едно момиче като му видях маникюра, ми се отщя да съм до него, ама нямаше как - нелакирани дълги нокти. Не бяха чак мръсни, ама не бяха и като след скорошно пране.

Съвсем друго момиче и ръководителката ни така хващат за ръката, че нито дланите се изпотяват много - нито се стискаме, нито се изпускаме.

Ново нещо - Пайдушко. Това и Дайчово уж ги бяхме учили между 5. и 6. клас, ама почти нищо не помнех. Бързо го схванах, но ми е странно, защото поне сега първия път не усетих някаква завършеност, ами е циклично. Не че всичи останали не могат да се играят до безкрай, ама поне в рамките на повтаряемия мотив накрая има нещо като миниатюрна пауза. При Пайдушко не откривам такава.

После - Бранковска ръченица. Забавна. Това е хоро. Някой попита от кой регион е - било от северозападна България. Друг подхвърли от следващия път да имаме карта и да отбелязваме. Оттам пък ръководителят припомни, че ще започваме да обръщаме внимание на размера и да пишем по дъската. Това за дъската не знам дали беше сериозно. Поясни, че ще пляскаме с ръце като в детската градина. Аз не съм убедена, че това ми е нужно, защото става и с тананикане. Нима на сватбите ще пляскаме с ръце... За няколко хорА знам размера, ама за други сигурно ще ми е нужно първо за мелодия да се сетя и оттам да измъдря какъв е размерът. Просто не смятам, че е необходимо да помня всичките. И без това имам любими мелодии за някои хорА.

Между другото подочух какъв е мотивът на тромавите семейни да започнат да учат хорА - като се заженел синът им, да можели да играят - жената тъй каза. Брех! Аз имам малко по-различни мотиви.

Това, което ме зарадва, беше нещо за което си бях мислела преди урока - да ни пускат "непознати" хорА и да познаваме кои са. Естествено си представях как се справям изпъкващо добре, но това е някакъв вид комплекс. И ръководителят каза за това упражняване, без да съм го питала.

Също така си припомнихме Правото Тракийско. Редувахме три варианта.

Изобщо много съм доволна особено от този път, въпреки че се притесних на Елениното, но поне го играем май всеки път, а това е чудесно.

[ Добави коментар ]
Петък, 16 Ноември 2007

ХорАта: 14 ноември - пети урок

01:12

Салончето има настилка. Можем предоволно да си тропаме и да компенсирам, и противодействам на караниците със съседите отдолу.

Въведохме още един вид индивидуална ръченица Врабчово - със смяна на крака, но не както при обикновеното подскачане на два крака и на 3 да се вдига назад ляво копитце, а на следващото 3 - дясното; ами ето тъй: едно е подскок на два крака, на две лявото копитце е назад, а на три дясното е назад. Не знам как звучи, но поне като за първи път е объркващо!

Припомнихме си стари и скорошни.

И!

За първи път почувствах истинска трудност! При РЪката! Баш добруджанското. Не в смисъл, че това е най-добруджанското от абсолютно всички, ами от тези, които сме учили. Може би защото не съм била на най-подробното разучаване, припомнянето на части пак ми беше супер неразбираемо. Всъщност понякога стъпките на части ми изглеждат по доста различен начин, отколкото в действие.

И вече НА-И-СТИ-НА отивам да накисна платненките! Ето, отпих малко мляко и ставам!

Така.

Правя си разни експерименти...

Иначе платненките за половин час или малко повече бяха накиснати. Остава в други дни да измия останалите... 4 чифта обувки.

Има

още нещо за хорАта - упражнявахме Пайдушкото с ръцете... На косъм и на това да зацикля. Преподавателят ни съобщи, че с другата група всички ще отидем на заведение към края на астрономическата година. Щял да запази място на просторно, за да се натропаме от сърце свободно.

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Хайде сега да ти честитя ден дена:).Бъди здрава и жива ти и семейството ти.Не ме бива много по съччиненията но ти желая всичко добро.

Написа Ларва на 24-Nov-2007 14:39

Ларва, зарадвах се на твоята честитка и заради това, че си я направила в дневника ми :)
Благодаря!

Написа mariner на 30-Nov-2007 02:40