<- Дневника

Архив за Декември, 2007

Сряда, 5 Декември 2007

Първо

"Спокойствие и САМО спокойствие!"

01:36

Преди малко се опитвах да отворя бурканче с домашно сладко. Справям се почти без проблеми с определен вид прибори от вкъщи (Добрич), но тук няма точно такива, та изпробвах варианти. Не беше як нож, не беше лъжица, лъжичка. Естествено преди всичко това ей тъй просто опитах с ръка. Без успех. След лъжичката не бях усетила да има промяна, ама пак опитах с ръка и стана 8| ... много леко.

А вече тъкмо бях подхванала да проклетисвам наум, че ми е писнало да се занимавам с тъпите буркани. Но пък по-добре от същински класически консерви. Затова от какво се оплаквам.

Реших тук да напиша, че тази вечер във форума доста драсках и то все объркано. Напоследък имам тази лоша склонност и с устната си реч.

И любимата ми междуизреченска свръзка напоследък

ИНАЧЕ

Пропуснах да пиша за хорАта и така вече позабравям какво точно сме правили - няма да знам как съм напредвала. Но да опитам.

Започвам с това, че вече ръченицата няма да ми е скучна, защото освен основната се събраха 4 вида.

А... "оная" вечер и на другия ден наистина се справих с платненките, но видях, че след изпирането на места не ми изглеждат толкова бели, колкото исках, затова с разни други работи ги бутнах в пералнята на 60 градуса, което било разлепящо маратонки, главно заради продължителното киснене във вода, но излязоха читави. Обаче без особено подобрение.

ДА, БЕ :)))) Сетих се какво правихме на

21 ноември - шести урок

Ганкино. Ах... То не беше подскок-врътка - не-знам какво си... 'Ма му хванах цаката. Този път обяснението на части и упражняването на връзките с преподавателката помогна и докато се усетя, вече беше станало тъй, че можех да правя пословичния прескок, който ми вземаше акъла, когато гледах в краката на преподавателя.

Не знам гърците колко народни танца имат, но нас ни научиха на СиРРРтаки! Ако помните - маргарин "Калиакра". Сега с тази гръцка сбирка лягам и ставам - касетофонът ми е до леглото. Ама обикновено заспивам преди номер 5-6 - любимите ми (от общо 9). Тези песни ми харесват повече от една купена сбирка, защото в нея има някакви по-модерни - естрада...

Освен в сряда се събрахме на заведение в петъка (23 ноември) преди рождения ми ден. Чак тези дни се усетих, че сме били на имен ден...

АУ к'во танцуване падна-а... Потих се и се препотих не знам колко пъти и не знам как нямах мускулна треска след това. Но заведението предлагаше ограничен асортимент и реши да го разнообрази, когато мислех да си тръгвам... Само едно Еленино за цялата вечер, щото предишното сме го изпуснали. И само едно Дайчово... Завъртяха едни и същи работи поне 3 пъти. Е, не бяха малко работите, ама пък... За Дайчовото..., дето от толкоз време го чаках, господинът без малко да не ни каже. Ние не го бяхме учили, та щяло да ни бъде трудно... Ама хванахме се няколко ентусиасти и стана много весело, защото господинът точно тогава не си почиваше, ами като скокна... Но подхвана по такъв начин, дето не го знаех, и смотолевих, че го знам по друг начин. Попита дали е Люш. Аз не знаех на кое се вика Люш и отговорих, че се получава квадрат. Разбра ме, пък аз схванах непознатия начин. Ама забавното беше, че по-скоро при този вариант има Люш и то доста силно изразено, защото господинът се юрваше напред и ни повличаше след себе си - нали малко бяхме излезли да танцуваме, та имаше място за ТИЧАНЕ. Това господинът определи като "просто по-вихрено се играе". Да, добре :))))

28 ноември - седми урок

Дайчово на части. А бе... този непознат за мен вариант... Установихме, че прилича на ШиртО, ама... как пък ми се струва, че са съвсем едно и също само че с различна музика - Ширтото е бавно. Трябва да проверя тази мистерия пък най ме е яд, че заради тъпите комшии отдолу не мога да си позволя да се наскачам, наопитвам и наизследвам колкото си ща. Само трябва да се задоволявам с котешки загатнати стъпчици. Все едно някой стои и ме стиска.

Доста сме задобрели. Пускаха ни най-различни от хорАта и трябваше да ги подхващаме без почти никакви подсказки.

Този път ще дам да изтанцуваме на поне една от любимите ми гръцки песни. Избират ни първо бавна и после бърза. Аз имам и от двете.

Вече си точа зъбите за Чичово хоро. Помня, че срещу Новата 2006 го затанцувах - не ще да е било особено трудно, ама пък тогава танцувах и Ситно Влашко затова все пак не мога да преценя Чичовото колко е било трудно. А по някаква причина Ситното Влашко в йерархията ми е най-трудно... може би защото е ситно и е не-българско :D

Ама да ви кажа :D има голяма вероятност за тази Нова Година пак да съм в Козлодуй като преди две години, което значи, ах, какво значи :)))))))) хорА значи и Ситно Влашко, и други.

Само дето това означава, че на братовчедка ми ще й е скучно. Но хайде - ще редуваме така - срещу 2006 - интересна Нова Година за мен; срещу 2007 - за нея; срещу 2008 - за мен :))))) А пък срещу 2009 - нищо не се знае. Братовчедка ми не играе хорА. Не помня дали изобщо. Поне не я радват. Ако я радваха, щеше да играе.

04:47

Един от Skype ми се чудеше как слушам народна музика. Слушам и още как. Само че предпочитам да е нещо, за което знам, че става за хоро. А не просто да слушам за Стоянка. Не че не е забавно, ама аз искам живинка да има. Пък и докато чуя за какво иде реч...

Докато на хороводните си се хопкам на стола пред компютъра със слушалки, които стискат ушните МИДИ (да, пуста съдба съседска и с развалени тонколонки).

[ Коментари: 2 / Добави коментар ]
Коментари

Честит студентски празник и много успехи в студентството;

Написа Ларва на 08-Dec-2007 18:15

Аз и на този поздрав се зарадвах, защото, мисля, го видях още същия ден и все още ми беше празнично.
Щях веднага да разказвам за екскурзията. Ето вече дори ми пратиха някои от снимките, ама съм клюмнала. Започнах да ги подготвям за качване.

Моите успехи никакви не са, та...

Трябва да си лягам, но ми е нервно. Искам да си чета детските книги от Панаира на книгата (за него също имах намерение да разказвам), но трябва работите за училище.

Написа mariner на 12-Dec-2007 01:18


Четвъртък, 13 Декември 2007

ХорАта: 12 декември - осми урок

04:08

Много се опасявах да не са взели някое сложно хоро, което да ми е трудно да схвана. Но тези опасения ще са уместни за идния понеделник...

Защото бяха взели... ЧИЧОВОТО-О :)))) (В моя чест.) Познах го още в съблекалнята, докато другата група приключваха. Почти не ми беше нужна подсказка как се играе - преподавателката като го подхвана, работата се изясни. Лесно е и е забавно, защото е бързо. И изморява.

Едно момиче каза, че тез, дето не можели да играя Чичово, играели Родопско. Шега може би основана на леснотата на Родопското.

Не мога да забравя от Новата 2006г. припев от една лигаво изпята песен: "Хайде, чичо, хайде, бе, чичо, на-на-на-на-на-на хайде, бе, чичо" :D Но тогава Чичовото беше пуснато и в баш неморален вариант. Наистина гаден текст.

Припомнихме си Дайчово. Успокоих се... не... не се успокоих. Все още си е като бързо Ширто, ако не се включи след това една част, която не била разпространена масово... Хм. И тази част я бях позабравила, но бързо си я възстанових.

После упражнявахме Ганкино с едни работи, които го правят близо до любимо. Сигурно миналия път научих, че Ганкино е Копаницата.

След това взехме едно движение от Граовското. Да, беше ни казвано, че е трудно това хоро. И като не мога да скачам вкъщи, не знам какво ще правя. В понеделник най-вероятно ще учат цялото Граовско и аз навярно няма да успея да отида, защото имам испански. Да му се не види испанският. Пропуснах 5 пъти, не един след друг, ама в поденелник наистина трябва да ида, защото вече би трябвало да сме приключили с учебника и ще почваме с други работи :|

Ама като си мисля, в сряда много от нашата група, дори и да са били в понеделник, сигурно ще се нуждаят от основно опресняване на знанията си по Граовско. Затова може и да имам възможност в сряда да го науча обстойно.

Също така упражнявахме Дунавското с участието на ръцете. Май в краткия обзор на събирането ни на заведение съм пропуснала един комичен момент - една от напредналата група явно на това хоро така ми мяташе ръката, че едва не изпусках нейната. Чак накрая се усети да престане, като вижда, че не ги мога. Много са бързи ръцете на Дунавско и е страшно объркващо, защото в един отрязък си следват еднообразно напред-назад, докато при краката не е еднообразно и се получава ръцете да са напред, а краката - назад. За първи път ми се случи да репетираме какво правят само ръцете. Трябва да се механизира.

Аз тъкмо бях почнала да схващам, когато едно ново момиче се хвана до мен. Снизходителна съм само когато не ми пречат! Опитвах се да движа с ръцете, но това момиче не можеше и имах чувството, че ръката й е стегната, та по едно време имах желание да я питам дали няма да благоволи да си отпусне ръката. Аз моите сякаш ги отпуснах оная напредналата като мяткаше, ама вече не съм сигурна, дали така съм й помогнала. Абе ще намеря начин да се поупражнявам.

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари

Poneje stava duma za "4i4ovo horo" iskam da pomolq ako nqkoy go ima da mi go prati na E-mail.
Predvaritelno Vi blagodarq

Написа Vanio (email) на 16-Dec-2007 13:51


Вторник, 18 Декември 2007

ХорАта: 17 декември - девети урок

05:40

Е... аз не сколасах да ида на испански, което почти ме гнети. Сега ще трябва да издирвам колежки да ги моля за материали. Като тръгвах от къщи и пресметнах, че най-вероятно ще пристигна на мястото на урока, когато вече го няма, набързо си взех нужното за хорАта, та поне тях да не изпусна.

Преди започването господинът ухилено ни подхвърли: "Ле-ле какво ви чака днес!". Заради Граовското. Преподавателката ни успокояваше, че е лесно, а той настояваше, че тя лъже ;) Тя ни го показа на части (както винаги) след като първо го изигра. Отначало бяхме много скептични, но като свърши последната част (движението от миналия път), не очаквах да е само това/дотук/там. След няколко частични и почти цялостни обърквания успях да се сборя с Граовското, но вкъщи нещо не ми върви - забравих едни работи.

Също за пореден път установих, че не мога уверено да започвам Еленино.

Но пък този път на Дунавско с ръцете се справих много по-добре.

Да, ама Ръката все още е зле. Още повече след включването на ръцете. Като се хванахме на хорото, не бях усетила (и все още не съм) логиката на ръцете и просто спрях да ги движа, за да мога поне да изтропам нормално, ама и това не ми се удаваше.

И какво друго - беше ми интересно как на непозната мелодия другите се хванаха на хоро, аз се присъединих, без да съм измислила кое точно е, но пък краката ми си знаеха. И ми беше нужно време, за да се сетя, а пък краката си вършеха работата.

Хубаво е Граовското.

И едно насъбиращо се възмущение: не ми е приятно, че на празници ще трябва да играя тези варианти, които водачите на хорото определят. Имам предвид разновидностите откъм дължина на модела. Хубаво е да има разнообразие - че съществуват много хорА, но е некомфортно човек да се окаже на място, където "не играят така" еди-кое си важно хоро.

Гледах записи на професионалисти и повечето хорА почти нямаха връзка с това, което ние учим. Озадачаващото е, че май един нов самоучител е с точно тези хора и вероятно хорА.

Значи не го щем :)))

[ Добави коментар ]