The Diary
Дневникът на Христина
Архив за Януари, 2008
Вторник, 1 Януари 2008
Отпразнуване на настъпването на Новата година
19:28В чест ва неколкократно споменаваното отпразнуване пак в Козлодуй преди 2 години.
Ще направя пряка съпоставка с тогава:
Към 21ч с лелини ми бяхме в ресторанта. Отидохме с колата, въпреки че се оказа съвсем близо, почти в правя линия. Не закъснявахме. Докато се насочвахме към сградата, на няколко стъпки от нас горе на площадката след стълбите гръмна пиратка. Беше ужасно, защото наблизо не се виждаше никой, а трябваше да минем почти оттам. Танцувалната вечер не беше в разгара си, дори все още не беше започнала. Имаше жива музика и една група танцьори до 12ч. За мое щастие след шампанското в конусовидни чаши със захар по ръба пуснаха редовния запис на Дунавско. След това продължихме с Ганкино хоро ("Бяла роза" на Славка Калчева). За мое нещастие, обаче, то преобладаваше през цялата вечер. Тук връзката между двата текста няма да стане особено сполучлива.
Упътиха ни към нашата маса и се оказа, че има празнична томбола само за възрастните. Аз ококорих очи, че съм на 22 години. Седнахме и скоро ни донесоха салатите. Аз не бях яла кой знае какво през деня, но и не бях особено гладна, затова се заех със салатата чак след като видях, че другите си боцкат в чиниите. Разликата с преди две години беше, че менюто бе предварително определено, което по-късно ме възмути доста. Салатата беше странна. Имаше домати, краставици, 1-2 стръка магданоз, маслина, сирене, печен пипер и някакви резени месо, за които познах, че са език, въпреки че през живота си не съм виждала много готвени езици. Също така в чиниите с мезета имаше нещо непознато. Опиталите го го описваха като от масло или крема сирене. Каквото и да беше, щеше да е интересно, защото беше поръсено с парченца сушени/захаросани плодове. И аз си взех едно такова нещо. Не знам как да го определя, но имаше и от двата вкуса. Доматите не бяха читави. (Нямахме свежи салатки.) А, и маруля имаше. Тя беше на дълги, едри ленти и трябваше да я правя на плътни купчинки, за да мога да я набучвам. Лелини ми опитаха да оправдаят това състояние на салатата със стремеж към модерност - нали за запазване на вкусовите й качества марулята се къса. Е, аз съм убедена, че тази не беше накъсана. Просто й личеше. И като се къса, се прави на парченца, а не на ленти. Изобщо салатата трудно я изядох.
Основното ястие на нашата маса първа го получих, защото първа си излапах тъпата салатка. И дойде чиния с 3 продълговати парчета тъмно месо в тъмен сос, отстрани 2 цели варени картофа, едно голямо задушено броколи и цилиндърче варен ориз в лозов лист. Месото не можех да определя какво е, предполагах, че е свинско, защото имаше тлъстинка от едната страна. По-късно споменаха, че е пуешко. Знам ли. Само бяло пуешко съм виждала. А може това да е било от кълка. Изядох и това ястие, въпреки разграничеността на продуктите. Поне картофите бяха хубави и сосът оправяше всичко.
До всеки човек имаше фанта портокал и кола. Аз вече кола не обичам заради сладостта й. А фантата беше разгазирана.
Отново първа получих десерта. В началото ми се причу на съседната маса дя обясняват, че щял да бъде черешови търкалета. Много се кисках по този повод, но разсеяха идилията със земното тарталети. Още от предната нощ ми се ядеше сладолед и торта, та се бях надявала да има десерт. Нещото представляваше прост блат с диаметър ~ 10см, а върху него изсипани много компотени черешовишни, поляти с желе. От пръв поглед на едно от плодчетата се мъдреше застинало червейче. Нямаше как да се погнуся от него, а се учудих. Блатът без плодове на вкус беше осезаемо стар, но хапнах всичко. Почнах да си мисля как ще се чувствам да подскачам с толкова много храна.
И голямото ми хранително възмущение: лелинчо ми хапна своята салата и му донесоха не като моето, а РИБА!, беше леко оранжева, т.е. вероятно сьомга и аз ГЛАСНО ОКОКОРИХ ОЧИ отново. Той предложи да менкаме, а аз отвърнах, че вече съм хапнала доста. Значи не само ни деляха на деца и възрастни с томболата, относно местата, а и с храната! Леля ми успокоително ми рече, че като дойде и нейната риба, ще отдели за мен и братовчедка ми. Опитах я и не беше кой знае какво. Не беше солена. Но ето, че пак отпразнувах Никулден на патерици.
Музиката преди 12ч ме отчая, защото имах чувството, че явно това е вечер на блусове и pop, но в някакъв момент леля ми намекна, че ще има хорА.
Никой да не ми казва, че не се храня достатъчно! Всичко си изяждам с желание! А където липсва силно изразено желание, има... навик? Това не е вярно. Гадните неща не ги ям.
Нямаше как след всяко хоро или група хорА да се връщам на масата и да си почивам и хапвам, защото не остана кой знае какво да се яде освен плодове. Резвах си по малко банан, вземах си грозде. То беше тъпо. Обясниха ми, че в новогодишната нощ човек трябвало да изяде 12 зърна. Е ми аз съм сигурна, че при мен бяха повече. Според леля ми това било добре. Почти не пропуснах хоро. Само в двете Македонски не участвах, защото ги играха по мързеливия приспивен начин.
С хорАта, както и с храната, разочарованието беше голямо. Но храната се прежалва.
Много неприятно ми беше, че още след първото Ганкино лепнаха още едно. ТЪПО-О! Едно от всичките беше на дебилен музикален фон, както единия за Чичово, с който преди време имах нещастието да се запозная. Имаше две Чичови. 2.5, защото едно Дунавско премина в Чичово. В залата на едно място се прехрърляхме върху килим и беше трудно движението по него. Еленино нямаше. Безобразие! Но имаше Гръцко! и бяхме малко можещите. Леля ми не го знаеше и после я учих. Почти безпроблемно се справя, въпреки че е на мнение, че сама не би могла да го подхване. Имаше едно Влашко. Не знам в България колко Влашки се играят, нямам представа това ли е отпреди 2 години, но го заиграх. Като си ида вкъщи, ще го упражнявам и един тънък момент, за да стане по-красиво. И Дайчово се появи. Чудех се как ще го заиграят. Ми много-много не разбрах, ама поддържах ритъма. Водещият обяви, че било за майсторите на дайчовата стъпка...
Вече не съм на мнение, че Правото е универсалното за България, защото на уроците не му обръщаме внимание, никога не сме го играли тъй, както аз го знам, може би защото е твърде лесно.
Към 2-3ч братовчедка ми и баща й си отидоха вкъщи. Към 4ч на братовчед ми много му се приспа, но леля ми го придума да поостанем заради мен. Никакво хоро не пускаха. Накрая отидох да питам водещия ще има ли Еленино. Той отвърна "Ми може" и след като свърши "Everything I Do" ми изпълни желанието. Добре, ЗАЩО цяла вечер нямаше Еленино?! Подхванах го, леля ми беше до мен, но никой друг не дойде. Хората се бяха разотишли, имаше далеч в единия край на залата, но ние си го изтропахме и реших повече да не издевателствам върху братовчед ми - тръгнахме си.
Гръцкото е в равноделен размер и може да се играе на доста неща, например на "Diskoteka Boom" на Adrian Copilul Minune. Преди това пуснаха и "Wild Dances" на Руслана, но аз бях принудена да си седя на мястото, защото никой не се сети, че може да се играе като Право или Дунавско, например, ами възрастните продължиха индивидуално да се мърдат по смешен начин. Ако в такива случаи отивах и казвах на водещия като какво могат да се играят нефолклорните песни, щеше да ме гледа умно. "Съжалявам", че разбиранията ми за празник, включващ танци, се различават от общоприетите.
Като цяло беше много бедно откъм хорА в сравнение с преди 2 години. Какъв беше афинитетът към Ганкино не знам! Вероятно заради некадърността и непукизма на водещия.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Сряда, 2 Януари 2008
Китка
02:32Снощи, като се разхождахме с леля ми в снеговалежната и снегонатрупала вечер, по едно време минавахме надолу по баирче. Говорехме си. Изобщо не се сещах, че обувките ми отдолу са почти гладки. Паднах по дупе. Тялото не ме заболя, но инстинктивно се подпрях на лявата си ръка. Ужас. Така си набих китката, че леля ми като посегна да ме вдигне, нямах никакво желание да ставам преди да успея да размърдам, а ми се щеше да се просна назад със стиснати очи, докато не ми мине. Не беше изтръпнала, но се беше обездвижила, което би ме притеснило. Но аз хич не се паникьосах, ами като се изправих, веднага продължих мисълта си и разговора. Размърдах си китката и по пътя продължих да я разтръсквам лекичко надолу, но ме боли. Надявам се да не съм й направила нещо. Засега няма никакви външни белези и почти никакви на опипване в сравнение с другата. Не знам дали са дотолкова еднакви. И не знам дали изобщо е добре да я пипам. Ама ако не си движа ръката, се изстудява още повече.
Знам, че не бива да се подпирам на ръце, ама просто така се получи.
Нетърпелива съм и искам знак дали ръката ми се оправя или е наранена! Дори няма синьо. Нито оток. Нищо няма.
Пак добре, че е лявата, ама все си е моя!
[ Коментари: 5 / Добави коментар ]Коментари
Не е задължително да има отток или нещо друго, за да е наранена. В повечето случай при такава ситуация е препоръчителен лекарския контрол. А изчакването не е добра идея!
Mause, днес отидох на консултация в университета. Лекарката ми хвана и огледа ръката и каза, че няма счупено - няма оток - нищо ново. Добави, че само ще ме боли известно време като реакция от падането. Интересна формулировка. Много пъти съм се питала какво точно е болката на клетъчно ниво. Всъщност и преди клетъчно, защото след напрежение/блокиране на връзки друго по-конкретно не ми е ясно.
Първата сутрин като се събудих, в ръката ми поне нямаше туптене (преди това се чудех туптенето само от сърцето ли е), ама на втората сутрин - днес, ми се стори, че няма подобрение, но реших, че може да съм спала накриво. К'во няма да е накриво, като станах в 6ч! И двете ми китки пукат. Здравата дори повече. През деня болната не я жалех - не вдигах тежки неща, но не се ограничавах в ежедневните си движения. И сега мъничко е останало от болката.
Може да се каже, че от вчера официално не ме боли ръката. Лекарката не позна, че ще ме боли дълго. Аз за колко време се подготвих... И мисля, че като потвърди, че нищо ми няма на сърцето, въпреки че трябва да се направи кръвно изследване, и като каза, че нищо ми няма на ръката, за това ми мина бързо.
Абе ръката ми ми припомня за падането. Когато се облягам на нея така, както беше при падането - когато си лягам или се намествам да чета в леглото. Също когато мърдам пръстите и китката напрегнати. Пример за пръстите - ... когато си издухвам носа над мивката... Нали трябва да го хвана с два пръста. С кърпичка го хващам с пръсти от двете ръце. Не знам докога ще продължи това. Надявам се в близко време да свърши. Самото напомняне за падането не ми пречи. Пречи ми, че го има.
Мисля ръката ми е добре вече. Все пак се чувствам по-комфортно, когато се облягам на другата.
Написа mariner на 19-Jan-2008 00:56
Събота, 12 Януари 2008
ХорАта: 19 декември - десети урок
01:55Упражнявахме главно Граовското. Много детайлно и с отработване на връзките. После поиграхме и други хорА.
Не бях доволна, че не взехме нищо ново, но по-нататък усилената работа с Граовското даде плод. Всъщност аз си бях виновна, че не взехме нищо ново - нали вече бях ходила в понеделник на новото :D И нарочно отидох и в двата дни, за да съм наясно с Граовското.
Преподавателят каза, че за след Нова Година са ни приготвили малка изненада - нещо ново сме щели да правим и сме щели да имаме малко състезанийце.
ХорАта: 7 януари - единадесети урок
Бяхме малко. Затова преподавателите ни оставиха състезанието за следващия път. Трябваше да сме разделени на отбори.
Пак упражнявахме Граовското и си припомняхме стари работи. Също така научихме и за лека разновидност на Бранковската ръченица.
И най-важното!: новото, голямото ново, не някаква си малка изненадка, бяха променените загряващите упражнения. Уж нямаше много промени, но музиката беше друга - БЪРЗА! И бяха измислили добавки и комбинации. Голямата играчка беше накрая - с ръчениците - редуваха се определен брой тактове от всичките :D И това трябва да се помни :))))))
Тези новости така ме шокираха, че ми се сториха по-сложни от Граовското :))))
ХорАта: 9 януари - дванадесети урок
Без малко пак да нямаме състезание, въпреки че бяхме повече (цели 8). Е, липсваха важни лица (приятели на преподавателите ми), ама какво да ги правя?! И понеже повечето дошли не бяха миналия път, отново се позанимавахме с Граовското след състезанието.
Но нека за състезанието:
Преподавателите разделиха двойките и се опитаха да уравновесят силите. Оформиха се два отбора. Учителят рече на нашата група (по-късно започналите) да пускат да познаваме и съответно заиграваме по познати мелодии, не нови, ама аз се възмутих (засегнах :)))) и разгорещено поисках нови с аргумента, че имаме състезание. Той обаче не ме разбра добре и отвърна, че целта не е съперничеството, а да можем да се оправяме. А аз си мислех, че имаме СЪ-СТЕ-ЗА-НИ-Е, а не да се преструваме, че се състезаваме. И той рече: "Добре, като искаш нова музика, ти ще водиш!" Не мога да отрека, че дълбоко в себе си точно това исках. Ама за съжаление ги нямаше едни от групата на "напредналите", та да видим кой е напреднал }:)))))
Преди събитието вкъщи се опитах сама да открия логиката на ръцете в РЪка и май успях, въпреки че не бях уверена. Също и поупражнявах ръцете на Дунавско, защото бях забелязала, че уж напредналите моми бързат на едно място }:)))))
Опитвах да си представя как щеше се проведе състезанието - дали отборите щяха да се виждат едни-други. За жалост така не си представях да можеше да се получава състезаване. И от тук тръгна лошо с моя отбор. Регламентът беше да чуем - усетим, да се посъветваме кое е хорото и да заиграем. И важно бе кой отбор ще почне първи.
Пуснаха първата мелодия. Стори ми се, че е Право. Затуткахме се, някои от моите подхвърлиха: "Ето как го играят другите" и подхванаха и те - РЪка. ЕЙ, ТАЯ РЪКА ми изяде главата за пореден път! Аз понеже не бях на мнение че е РЪка, отказах да водя. Още повече, че моите се поведоха по другия отбор. Хич не обичам преписване! Но преподавателът ме придума да си водя отбора и РЪката. Направих го, въпреки че я посбърквах. Моят отбор получи една точка - за това, че сме успели да изиграем. Другите получиха още една заради първенството си.
Преди следващите хорА обявих, че се обръщам с гръб към другия отбор и това беше великолепно решение, основано на отдавнашното ми вътрешно усещане за състезанието. Хич не ме интересуваше дали ще гледат от нас! Важното беше, че аз нямаше да се смущавам с играта им.
Второто хоро не помня какво беше, но го усетих и заиграх. Нямах време много-много да давам обяснения на моите кое е пък и не исках другите да чуят названието. Моите ме гледаха в краката, което трябва да е така, но само в началото - за ориентир, ама май нямах силен отбор. И лошо беше, че постоянно ме гледаха в краката, защото и аз се оплитам понякога и отиде цялата работа...
Едно хоро не разбрах кое е. Моите казаха, че било Дунавско. Вярно, че мелодията ми беше позната и въпреки неубедеността си поведох Дунавско и се опитах по-скоро да почна, за да сме преди другите. Май на това хоро двата отбора едновременно сме стартирали. Мъчех се да движа с ръцете но това ми се получаваше само със свободната, момичето до мен бе неуверено. По едно време и аз се обърках.
По-нататък, смея да твърдя, беше успехът. Аз се съсредоточих много. Хуб'о, де, ама не мога да позная това хоро! Не мога и не мога! Господинът ни насърчи: "Не се притеснявайте, изпляскайте си го с ръце". Ама нямам време да пляскам, затова си го изплясках наум и ДАЙЧОВО! ДА-А! Започнах със съмнение, но вървеше и се обърнах към преподавателите дали дългия или късия вариант да направим. Късия, но да бъде не на едно място, ами надясно. Аз по навик на едно място, защото мно-о-ого отвадна така съм го заучила. Добре - направихме го надясно без проблем.
После беше Ширтото. Познавах бързо. Странно защо двете едно след друго, защото в късия вариант на Дайчовото са напълно еднакви. Само дето Ширтото е бавно. Но заиграх. Казах на моите, че е македонското. Попитаха дали "Елено моме" (това не е македонско), а аз недочула припряно отвърнах утвърдително и бързо опитах да се поправя, че е "Лиляно моме", но едната жена ме улесни, като попита дали е Ширтото. И с това се оправихме, въпреки че бях позабравила ръцете. С периферното си зрение мернах, че в другия отбор всички си движат хармонично ръцете. А пък в моя хич не беше тъй.
После имаше Еленино. И не се обърках по време на него! Движехме ръцете! Вече дори не губех време да казвам на моите кое е хорото, въпреки че знам, че понякога човек реагира на името. И с мен се е случвало така. Но бяха важни секундите.
Появи се и Чичовото. Понеже трудно се намира, само на една мелодия сме го учили. Познах го от третия-четвъртия акорд и господинът отбеляза, че почти веднага съм го заиграла. Е как няма! Това е феноменално хоро. Слушала съм само три Чичови, но съм сигурна, че всичките такива са много сходни като мелодия.
Към края дойде Право. Ама нали на уроците го играем като Тракийско, та Тракийско подхванах и хем по-бавния вариант. Ама жената пак си плетеше краката, та се наложи господинът да помага тъкмо като имах намерение да я питам дали с обикновеното Право ще се справи. Той ни посъветва да се насочим към обикновеното. Добре. После помогна на жената да се ориентира в Тракийското. Не забелязах дали тя успя. Успокоих се, че обикновеното Право си е универсално. Не сме му отделяли внимание на уроците просто защото "трябва да ви е вродено" :))))
А-А! По-рано имаше и Пайдушко! Сама си се чудя как бързо и безпроблемно го започнах, та и с ръцете! И тук бяхме пред другия отбор.
По-нататък пак стана нещо. Още по-непонятно от Дайчовото. Не можех да измисля какво трябва да е това хоро. Накрая ми проблесна, че не сме играли Ганкино и го пробвах с голямо съмнение. Голямо, защото мелодията беше бавна. И стана! СТАНА! УА! Не разбрах какво подхвърли едно момиче - другите дали вече са започнали или не. Упорито се обръщах с гръб във всяко начало.
Абе истината е, че в другия отбор силното момиче (от напредналата група) не го сложиха да води. Сложиха едно, което преди урока твърдеше, че е позабравило неща (например Граовското, но пък си спомняше и умееше добре усилено упражняван момент от него).
Друго не се сещам да имаше на състезанието. Ние спечелихме.
Господинът каза, че като понаучим още 5 хорА, пак ще има. ЧАКАМ! :)))))
Възможно е и идният понеделник да има състезание, ако се съберат много хора, но е добре да не съм там - това ще значи, че съм отишла на испански поне на последния час за семестъра. Пък нали ходя на хорА през един път, за да поспестя пари също. А и навярно не биха ме сложили да водя повторно, въпреки че не се знае дали успехът ми не беше плод на случайна концентрация и вдъхновение.
Изводът на нашите преподаватели беше, че се справяме с хорАта и на празници ще можем да се включваме нормално.
След затвърждаването на Граовското си изиграхме Родопското и други. Бях го позабравила. После Гръцкото изтанцувахме. Ех, ТРЯБВА да измисля начин да не залитам на него!
Бях много доволна, че спечелихме. Че аз за себе си пред всички се справих забележително. До вкъщи се чувствах много добре, но навярно защото нямаше как бързо да разглася, съм се изнервила и с майка ми се скарахме. Преди това й разказах. Ама за мен е важно не на нея да споделям. Нека не я освобождавам от вина! Такива ми ги разправяше - такава позиция поддържаше, че, както често става, беше влудяващо!
С нетърпение очаквам да учим Влашкото и Варненското! Не издържа ли, може, ако сметна за уместно, да питам дали Влашкото е тъй, както помня да съм го видяла.
А! Съществено е да вмъкна, че преподавателката ни вече ни каза да не гледаме надолу, а главата да е нагоре. Никога не ни се карат, а говорят много хубаво с нас. Радвам се, че са много търпеливи.
Аз знам, че не е добре да гледам надолу. На празници не си гледам в краката. (Това не е съвсем вярно за тази Нова Година ;)) Но може би на сватбите досега не гледах надолу, защото бях отегчена от Правото хоро.
Досега не можех да намеря РЪка, но отпреди малко имам и скоро ще пусна списък с връзки. Или май няма да го направя за всички учени хорА, защото много прослушване, търсене и избиране ще падне.
Като слушам РЪка и Сборенка, имам чувството, че РЪка може да се играе на мелодията на Сборенка. Сборенката все още не сме я учили, ако ще я учим. За РЪка става и едно нещо, наречено Добруджанска тропанка ;))) Не знам дали името е измислица на изпълнителите (Аксаковската група).
[ Добави коментар ]Сряда, 16 Януари 2008
Ще направя един експеримент.
04:03Ще си нося дрехите и ще ги слагам за пране. Няма да пера, докато не посвършат. Ще пера само бельо и друго най-необходимо.
Вземам тази мярка, защото почти всичките ми дрехи стоят неизползвани.
Всъщност през последните две учебни години точно така правех - събирах много дрехи и чак тогава ги носех на леля ми. Но сега нали имаме пералня и аз много обичам да я пускам. Но сигурно пак ще се изкушавам.
Не пречи експериментът да се проведе, без да се изключва пране, но пък така, както съм решила, е сигурно, че някои дрехи ще ги облека от няма накъде.
И после ще отделя онези, които не ми харесват, и най-вероятно ще ги занеса в Добрич - да има с какво да ходя на гости на бабините...
[ Добави коментар ]Четвъртък, 17 Януари 2008
ХорАта: 16 януари - тринадесети урок
01:01Доста съм доволна от този път.
"Сега ще ви припомня ръцете на РЪка." ЙЕ-Е! Присъствах на това! Най-сетне! Видях принципа - логиката (едно момиче също използва този израз). Заиграхме, ама аз пак имах проблеми. Не чак колкото преди, но си беше далеч от гладко. Само трябва да се поупражнявам тихо вкъщи.
Взехме Каракачанско хоро. И то една завъртулка! Не е сложно - плетеница, ами просто човек тръгва с гръб в посока на хорото, после се обръща с лице и пак отначало. Интересно е. Но мелодията, на която го играхме, беше убийствена. Направо изумително, когато я чух. Бях я чула предната група като приключваше. Беше нещо ориенталско, ама много биещо на кючек. Аз така си бях помислила пак в подобна ситуация като бях чула песен за Гръцко хоро - и двете бяха на гръцки, но нивото на кючека в мелодията на Каракачанското хоро ме втрещи :D Страшна работа. Но тъй де - обяснението беше, че си имаме работа с гръцки каракачани :D Това са мои думи. Господинът друго каза.
Упражнявахме Еленино с ръце.
Дайчово с ръце. Малко се бърках, за свое голямо съжаление.
Играхме още работи, а накрая дойде Чичовото с ръце. Пу! И на това се бърках заради ръцете. Но ще работя по въпроса.
02:24Така-а... Поупражнявах се в коридора. Достигнах до много важни изводи. :) Първо - ако този път бяхме играли и Дунавско, май щяхме да изчерпим знайните ни хора, които са с многократно люшкане на ръцете:
При Еленино е еднообразно - ръцете тръгват отдолу и се прегъват при лактите.
При РЪка ръцете тръгват отгоре.
При Дайчово и Чичово люшкането пак е еднообразно, но различно от Еленино - ръцете не се вдигат догоре.
А пък при Дунавско ръцете тръгват отгоре и такова люшкане пада долу........
При Ганкино ръцете не се движат - скоро научихме, че стоят на поясите на хората наоколо. Но също съм виждала кръстосани ръкохватки, които да вършат същата работа. А колко време е нужно да се подготви такова захващане... Хорото ще мине :D
Имам поводи за гордост. Вече преподавателите ми, особено преподавателката, защото тя е на нашата група, знаят, че се справям много добре. И отбелязват това. Например след като изиграхме Еленино, едно момиче обясняваше на учителката, че му е трудно с ръцете. А тя го успокои, че аз ще й помагам за тази, която е откъм мен (тогава бяхме една до друга). Но ето, че на Дайчово се бърках и в критичния момент просто спирах да си движа ръцете, докато не започне разбираемият. За да не оплитам себе си и момичето.
Не съм сигурна, но в началото май освен лек намек за главите нагоре имаше и Усмивки! :)))
Нека отбележа, че този път не гледах надолу. И беше много разсейващо погледът ми да е към хората! Така по-трудно внимавах какво става със стъпките ми.
А да - да продължа разнищването на проблема коя група е по-напреднала: Някой от нас изкоментира, докато чакахме предната група да приключат, че са големи шемети - че при тях не се чува преподавателите да им отмерват времето. Да, вярно, но се досетих защо - защото на тях им преподава господинът, а той като играе (сред тях), много-много не бърбори. В нашата група, докато преподавателката е сред нас, той е седнал при музиката и оттам "съветва" :D Просто не се сдържа. Не че трябва да се сдържа. И е много забавно, защото го виждаме как се заиграва на стола си - не го свърта от ритъма, тактува, пляска, тананика, подвиква.
Едно момиче ни беше разказвало за състезанието при напредналата група - имало много веселие, артистични изпълнения. Да, там са много хора, но не смятам, че артистизмът бе особено уместен. Или поне не преди да се познае кое е хорото и да се заиграе. Просто не биваше да се разсейваме с излишни работи. Поне аз така виждах нещата. Да - другата група е по-шумна от нас, но това не значи, че ние не сме весели. Там просто са по-възрастни хора, които са свикнали/не се стесняват да подвикват.
При нас се появи нов човек - да се информира и да погледа. Седеше на стол. Както казах, накрая бе Чичовото. Заразно хоро. Човекът досега не бе мръднал особено, но на това затактува :D не можа да му устои. Да, много закачливо хоро, граничи с кючек. Леля ми беше казала, че мелодиите за него са баш кючек. Има разлика с онези песни на гръцки! В тях инструментите и характерни извивки в звученето са ориенталски, а при Чичовото с каквито и да е инструменти подсъзнателно влече на югоизток :D Точно на това хоро господинът най-много е подсвирквал. Танцьорите трудно седят мирно и кротко :D Преподавателката ни повече успява, но също започва да тактува с пляскане.
Радвам се, че вече наистина се поздравяваме не плахо. Дори в съблекалнята и докато чакаме си говорим, не плахо. Хубаво е така.
О, ама как щях за пореден път да забравя нещо важно!
uaH, докато търсех Каракачанско хоро, попаднах на Червенобрежка Копаница ;))
Само дето на сайта продаваха диск в евро :D . О, има и в долари...
В него друго любопитно ми се стори Сръбско хоро.
Дайчовото, дето го играхме тоя път, бе на "... Руме, моме, /х2
малкай моме,
низ гора зелена..." - много игриво.
[ Добави коментар ]Вторник, 22 Януари 2008
На 6 декември от Панаира на Книгата взех за себе си "Франклин има лош ден". Може след няколко месеца, като си дойде леля ми, с апарата й да снимам книжката и наново да я подаря. Добре, ама са увеличили цената с 50ст. - на 2,50лв. Нямаше да разбера, ако подробно не бях описала първото купуване. Едно от малкото неща от математика, които са ми останали в главата, е за процентите, а и с тях доста се плета, но това са... 25%!!! Дори не са 20. И това е книжка от многобройна поредица! И издателството е детско!
Излишно ли е да отбелязвам, че докато други издателства правеха отстъпки - големи и не чак толкова големи издателства и книжарници, големи и малки отстъпки, то при "Фют" нищо подобно! Дори тъжната истина, че има увеличение.
И в последния ден на Панаира те бяха едни от първите, които се бяха изнесли напълно поне половин час преди "затварянето". А аз и в двата дни, в които отидох, все в последния половин час ходих. А, не е съвсем тъй. Три дни съм била. Ама все към края. И мога да ви кажа, че в прогресия оставях все повече пари и общо тръшнах 71-72лв. Като само при "Дамян Яков" дадох 31лв., а при "Ciela" Книгомания ~ 34.
"Ciela" и "Хеликон" правеха от най-зверските отстъпки. На забележителни книги. Едното от "Ciela" ми е Български народни приказки на английски, издание 2007г. Има (само) 15 приказки, цветни картинки. По начало струва 15лв. ..., но намалението смъкна наполовина. Не знам дали ако оригинално струваше 20лв., щях да се реша да взема за 10. Може би да. Няма как 15лв. да не ми се струват много, но книгата е съвсем нова, картинките са много хубави, въпреки че художникът (българин) се е поолял с някои свои идеи - не съответстват на "тогавашната" действителност, дори митологичната. Можеха да спестят хартия, ако шрифтът не беше толкоз голям.
Да се върна на въпроса! "Ciela" останаха до самия край и спечелиха, МНОГО. В това отношение "Хеликон" се поиздъниха.
Но аз се бях изхитрила - ходех в "Хеликон" на кръстовището Витошка-Патриарх Евтимий и шпионирах за интересни работи, а после се намъквах на Панаира. Не всичко набелязано след шпионажа беше осъществено - една книга не беше излязла от печат (на "ФЮТ" :D ), но имаше нейна реклама в другите от поредицата й и в каталога на "Фют", ама кой да види, че той бил чак до някой си януари. Много планират тез хора, брей! Преди да узная, доста обикалях и "Графа" за нея. Разбрах по "мил" начин от самата им "борса".
Та книгата тази вечер я взех и я прочетох. За братовчедка ми е. Исках за Нова Година, но се наложи тогава да й подаря друго от Панаира.
Абе изобщо голяма търговия са това книгите... Понякога така ме хваща яд и ми става тъй тъжно, че (не)съзнателно не влизам в (голяма) книжарница седмици наред.
[ Добави коментар ]Четвъртък, 24 Януари 2008
ХорАта: 23 януари - четиринадесети урок
00:37Днес се изсипа цяла... сюрия новобранци. Започвам да набирам злост. Не че досега нямаше подобно нещо... Обаче няма нужда да ви казвам, че жена с разпуснат смях, не е добро нещо. Разпуснат не значи отпуснат/изявен. За първи път "моята" група беше толкова претъпкана. Наложи се в салончето преподавателката ни, на челното място, да завърта хорАта на кравайче. Което не е лошо, но много се гъчкахме на упражненията - един връз друг.
Дойдоха и предишни хора, които скоро не се бяха мяркали - бяха забравили неща. Това мен не би трябвало да ме интересува, но човек не може пълноценно да си върши работата, ако край него има хора с различни неща в главата. Говоря за ниво. Едно момиче обясняваше на друго, че не можело всички да знаем и можем - човек можел, колкото може. Друго пък успокояваше новите, че ние сме от назадналите! и имали шанс да ни настигнат! ТИ си назаднала! Щото тъй си решила! Ама и аз ще назадна, ако около мен има несериозни хора. И както не мога да се упражнявам на воля вкъщи! Не мога да тропам РЪка, както трябва! И все още това лудо добруджанско нещо ме мъчи. Въпреки че имам някакъв напредък с ръцете.
Днес взехме Варненския кючек! Ех, да му се не види. Да, не е труден като стъпки, ами като техника! Едни работи не ги "стъпвам" правилно. И... трябва да се упражнявам. Лошото е, че ще ми трябва малко по-обширно място от коридорчето...
Какво ли ще вземем следващия път... Хайде Влашкото, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ, ХАЙДЕ :)))))))))
И моята зла "половина" иска новите да се преместят в най-новата група - за баш начинаещите, за да ни е по-широчко. Нищо, че няма да има глъчка.
19:09На Чичово ли кое беше като се наредихме на хоро, преди началото си пуснах ръцете надолу, щото така трябваше! Нали вкъщи правих изследвания къде са ръцете в началото на някои хорА. И момичето вляво от мен се зачуди и не престана да си държи ръцете сковани някъде в пространството между горе и долу!
Сега в коридора упражнявах разни работи по чорапи, докато не ми изстинаха краката. Потренирах Варненското и си го пооправих, но, естествено, с левия крак не правя едно движение толкова добре, колкото с десния. Още работа трябва, за да не играем балет! И не мога вкъщи да не играя на пръсти, зощото имам чувството, че ще тропам. И за Варненското трябва да съм с някакви обувки, защото има завъртане на ходило. Като гледам, досега не съм споделяла, че хорАта не трябва да ги играем на пръсти, освен ако няма такова движение. Аз преди се чудех защо толкова се изморявам на събития с хорА, ами защото не съм стъпвала на цяло стъпало и съм си напрягала допълнително прасците. На урока на РЪката хубаво тропах, пък и другата доста тропаха, та чак господинът весело ни посъветва да си пазим краката. Ще тропам, как няма да тропам, когато вкъщи не може!
[ Добави коментар ]Сряда, 30 Януари 2008
ХорАта - урок 15
Днес успях да ида не за 19:30ч, а малко след 20ч. За първи път закъснявах. Правех си сметката, че като сме до поне 20:45, има смисъл да се появя. След това мислех как най-бързо да се приготвя - якето и обувките си оставих в коридора пред залата, а вътре взех раницата си, за да не се налага да искам ключа за съблекалнята, тепърва да ходя там и да се връщам, нищо, че е в съседната стая.
Изпуснах Граовското хоро, което малко ме натъжава, но... имам чувството, че скоро и то ще ми доскучее... както стана с Елениното. За сметка на това Елениното днес ме зарадва.
Ама нещо си настъпвах краката. Хм.
Също ми е неприятно, че ме нямаше за Варненското хоро.
Ще взема да сменя деня, в който ходя - на понеделник, защото нормално тогава подхващат нещо ново. Пък като почнем училище пак, ще видя в кой от двата ще ми е добре.
Това го реших заради поредната трудност, която имах при хоро, взето, когато ме е нямало. Един вид Копаница - с... ножички. Не е различно цялото, щото все пак е РАЗНОВИДНОСТ, но ми се наложи много бързо да схвана как се прави. Надявам се по-нататък да разсея съмненията и да остане убеденост.
Е, новите нямат намерение да се оттеглят в третата група. Вярно, че не са начинаещи, вижда се, но... наистина ни е тясно. Един играе доста нахъсано понякога. Друга (негова приятелка) пък има чувство за хумор, въпреки че... не я одобрявам. Не ми харесва начинът, по който е дива. Като приятелките си. Но пък появата им може да е за добро, знам ли - да се учим как да играем в претъпкано пространство.
Този път се падах до хора, които правилно си мърдат ръцете и не ми пречат. Е, не се случвах между двама такива човека, обикновено само единият беше добре или биваше, та можех да се упражнявам хубаво. На РЪка, примерно! Ау, какъв късмет! Но дясната си ръка трябваше да държа неутрално, защото момичето внимаваше за краката си. Но поне с лявата се справях и сякаш краката бяха успешни и като цяло представянето се беше подобрило.
На Чичово хоро отляво на мен беше един от новите и почти през цялото време обясняваше на съвсем нова вляво от себе си. Та докато не спря да й говори, не престана да си държи ръката стегната, та едвам можех да я помръдвам, ама нали беше мъж, можех да използвам колкото сила имам, без да се притеснявам, че може да му направя нещо на ръката. Спря да плямпа и си хармонизира ръцете.
На Правото Тракийско беше много смешно. Него господинът обича да ни го припомня и обяснява. Застана в средата и ние се обърнахме към него. Пристъпяше, говореше, лека-полека се въртеше, значи и ние се въртяхме бавно и едно момиче (става ми смешно само като си помисля) възкликна, че сме като някакви насекоми! Не знам как се роят пчелите, ама наистина бяхме като насекоми! Кръжахме (щях да кажа кръгово) бавно, сравнително равномерно разпределени в пространството насекоми.
И добре, че дойдох, защото иначе нямаше да знам за събота! Ще ходим на заведение и музиката ще е наша! Ей, още преди да чуя за нея смятах да подпитам дали ще можем да си я избираме. Какво по-хубаво от това! Само че е малко късничко - от 20ч нататък, та няма да мога да стоя до края, но поне до 22:45. И ще си нося лека блузка и тънкото елече, за да има контрол. По същата причина ще си нося и пролетно-есенните обувки за там и чорапи, за да не се прибера със заврели в ботите ми крака. Миналият път така беше скоро след началото.
Какво друго - притеснява ме, че в куверта са включени и 50гр КОНЦЕНТРАТ. При назоваването му се понамръщих срещу господина (информираше ме) и той рече: "Знам, че не пиеш алкохол, но може да си го намажеш на ръцете", посочи своята между лакътя и китката, било полезно за кожата :D
Бихте ли ме посъветвали как да изпия тези 50гр, без да имам махмурлук, и да успея да ги изпия, защото аз чисто не мога да приемам - ще си натопя устните и после няколко минути ще се мръщя. Питам, защото имам лош опит от бала - там ракията ли к'вото беше я смесих с Fanta и я изпих, та после тиквичката ми беше зле. И съм сигурна, че от заведението са включили алкохол само за да вземат повече пари! Е ми... така ще си го отворят и хвърлят!
Чудя се господинът откъде знае, че не пия алкохол... Дали миналия път не съм питала тъкмо него дали вместо безалкохолно мога да пия чай. Само дето не можах да постигна своето и се наложи да си платя чая. Целта ми не беше да имам разрешение да пия чай :D Както и да е. Дано този път има Sprite, въпреки че отдавна ми се пие 7up. А пък ще трябва да издържа без чай освен ако не пише, че е най-малко 200-250мл. А най-добре почти да не пия нищо, за да не ми се забравих точната дума плиска в стомаха. И много бих искала нещата за ядене да са вкусни и да не са миниатюрни. И какво друго - наистина да има място :) А НЕ КАТО МИНАЛИЯ ПЪТ.
За този шрифт прекалих с дължината, но много ми харесва цветът. Щеше да е по-леко за scroll-ване, ако дневникът беше по-широк, но не е. Хм. Е - когато се отваря индивидуално за деня или месеца, ама тогава пък настройките за цвят и размер са други. Каквото разминаване не се намира в никой друг от дневниците ни.
What if I wrote something in English. Suddenly I felt an impulse (which made me want) to see some English applied to this journal. What a stupid word for дневник. Blog is a bit better but still a little nonsensical.
[ Добави коментар ]Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
ЕЙ! Днес се сетих, че нямаше нито една ръченица! Аз така бях искала да се пробвам с видовете, дето зная.
Написа mariner на 04-Jan-2008 23:41