<- Дневника

Архив за Февруари, 2008

Понеделник, 4 Февруари 2008

ХорАта - урок 16

Но преди това да разкажа за събота. Дълго е.

Къпах се и закъснях с поне 20 минути. Кой знае колко хорА щяха да са изиграли без мен. Не знаех къде точно се намира ресторантът, но бях гледала на карта. Няколко метра преди хотела с ресторанта хора от напредналите се лутаха. Първо се уверих кое е хотелът, после изтичах при тях. Слязохме в ресторанта. Ами да - изглеждаше си като четиризвездно. Посрещна ни учителката ни. С учителя бяха с дънки и черни ризи. Много си отиваха. Тя ни настани на маса с хора, с които се бяхме посприятелили, а аз се наместих точно до жените, до които планирах да седна. При тях щеше да ми е комфортно.

Беше обширно и светло. Мястото ми беше в единия край на сепарето, така че бързо щях да мога да ставам да играя. А най-хубавото беше, че все още не бяха почнали с фолклорната музика! Дори салатите на хората стояха цели.

От другата ми страна седна една от младите жени, които се лутаха. Тя е с коса между рижа и руса и е много симпатична. Като звездичка. Може би заради това, че ги доведох на мястото, разговаряше с мен и ме поощряваше. А сигурно и защото ме беше виждала и преди това. Погрижи се келнерът да дойде и да си поръчам за пиене. На всеки се полагаше безалкохолно. От скромния избор предпочетох Миринда лимон. Келнерът довтаса с бутилка водка в едната ръка и с ракия в другата! Трябваше да избирам! 8| И избрах ракия, разбира се! Поне има някакъв... вкус... Ама му казах да ми сложи мъничко. Той наля към 1/3.

Натопих си устните и жените около мен чакаха какво ще стане. Казваха ми, че няма страшно. Физиономията ми се изкриви, побутнах чашата по-далеко от себе си и те се засмяха. Добре, че видях другите да си бутат лед в питиетата! Първо сложих едно ледче. След малко опитах и все още беше гадно. После сложих още едно. След време трето. Е, вече можех да пия спокойно. Успокояваха ме, че не съм задължена да пия, но отвърнах, че човек трябва да има опит. И на това се израдваха.

Беше станало 21:30. Аз отдавна си бях изяла салатата. Звездичката каза, че не се прави така - човек да си излапа салатата, без да отпива от ракията. Отвърнах, че салатите сигурно са за потушаване на ракията. Дойдоха и платата с панирани работички. Очите ми се ококориха. Имаше триъгълни кашкавалчета с голяма стена около 3см. Имаше по-дългички тънки панирани пилешки парченца със сусам и едни рошави работи, за които Звездичката ми каза, че са риба. Странен вкус. Май панировката надделяваше като вкусово усещане.

Изблещих очи при вида на тази храна, защото другите жени до мен, майка и дъщеря (всички смятахме, че са приятелки, което не значи, че не са) обсъдиха менюто. Аз също го разгледах. Като подчертах, че само ще го разгледам, защото разбрах, че повече не би ми се понравило. Спрях се на следната гледка - Плато Сирена - 500гр - 30лв. Месното беше 25лв. Ами то аз за 30лв. сигурно мога пита синьо сирене да си взема. Много весело.

Та... нали стана 21:30. В чинията ми се мотаеха няколко парченца. Общо си бях взела 2-3 кашкавалчета, 1 рибка и ~ 2 пилешки неща. Зоркото ми око забеляза как господинът се насочи към място, дето досега не го бях видяла да ходи, нито той, нито преподавателката ни - към бара, т.е. към музиката... Пошушнах с наново разширени очи, че май вече ще имаме музика. Е, крайно време беше! Ако още се бавеше, щеше да стане време да си ходя. И бях права за прибежката на господина! Дрънна наша музика, бързо глътнах последното от ракията и скочих. Ширто. Другите около мен го познаха, ама си седяха. Аз ги "задърпах": "Хайде да играем Ширто". Звездичката каза "Още мъничко". Ама че работа. Все пак учителите помогнаха и се събра група. После не знам какво имаше, но до 22ч не седнах!

А, пропуснах да кажа, че наистина си обух скокливите обувки, толкоз са удобни. С тях хубаво се и бяга. Бях с черна памучна блуза, черен панталон, обувките - черни с червен велур. За тях в тоалетната си обух черни чорапи. Малко се почувствах като Mrs Doubtfire ;) Елечето не ми трябваше.

След 22ч стана нещо странно. Започна една музика, която не можехме да я разгадаем. И учителката ни заигра с най-напредналите нещо непознато! Ама че ужас! Смътно знаех, че ще сме от абсолютно всички групи, ама не се бях сетила, че може да има неща, които ние не ги можем. Нашега се сърдех, ама беше малко несправедливо. Поне се амбицирах. И меракът ми растеше с всяко непознато хоро, а те за вечерта бяха цели 5. Едно почти разбираемо; Джунгурица, с Ганкино хоро в един размер; една ръченица; Македонско Малешевско. Брей, че нещо. Една дружелюбна жена беше убедена, че на Джунгурицата се казва "Джамбурица". Не знам дали шеговито наричаше така. Господинът притичваше при нас и ни казваше да не се сърдим, щели да ни покажат хорАта. Аз обявих, че се сърдя :D

Ама на останалите работи играхме. Аз почти не седнах. Само някое Ширто пропуснах, че то е малко мудно. Но... стана 22:50. Дали започналото хоро щеше да свърши преди 23ч, че да имам воля да тръгна. Дори две хора се наместиха в туй време. Отидох към масата на преподавателите и техните приятели. Преди малко тъкмо имаше едно Право хоро, та аз познах какво е и заиграхме, и този път господинът като ме видя, че приближавам, помисли, че пак ще казвам какво е новозапочналото. С мъка на сърцето казах, че е право, но трябва да си тръгвам. Около мен възкликнаха разочаровани, споделих, че ми е било много хубаво и самото място - сбогувах се. Една млада жена (от моята група), чието име не знам, но ще я нарека моята Благодетелка, бързо попита закъде съм и каза, че ще ме закара!!! АМИ ТОГАВА ОСТАВАМ!!! :))))) Беше голяма радост и новият в групата каза "Ами води хорото" и аз подхванах, ама не уверено и преподавателите ни го изгладиха. Ей, че радост! Ау, като отвързана бях :))))) Моята Благодетелка :)))))

По някое време тя се насочи към нашата маса и ме пита дали почналото хоро е Пайдушкото. Права беше. Само дето тя не обича да води хорА. На уроците води понякога, но с нежелание. А е добре да работи в тази посока. И го подхванахме. Учителите ни ни насърчаваха. Те много ни се радват, когато се справяме хубаво. След всяко хоро си пляскаме от радост и защото обикновено в тази обширна зала се събирахме много до края на хорото и беше изключително весело. Аз все се възмущавах как голяма част от хората предпочитат масата, но по-добре така, че ако всички бяха на крака, нямаше да можем да се движим.

Появи се едно Граовско хоро. Заиграхме го. Не знам дали първото Граовско или някое следващо по едно време така се забърза, че никога не сме играли тъй. Беше безумно. Господинът изненадан подвикна весело на учителката ни какво е записала. Едвам можех да се побирам в тактовете. В един момент изнемогвах, някои вече се отказваха, но го доиграхме!

След време дойде друго бързо нещо. Някой предположи, че било Четворно хоро. Де да знам. На мен ми звучеше като Граовско, но беше умопомрачително бързо и не се наемах. Само дето след миг някой от преподавателите ни вече беше на крака и заиграха. Е няма що... За нещастие бях познала. Отидох и аз. ЛУДА РАБОТА ви казвам. И се сетих как на Коледното празненство на Aмерикaнския колеж като влязох в залата, на сцената се играеше нещо прекалено бързо. След малко зацепих, че виждам Граовското... "Болни" хора. Та и ние сега не бяхме наред.

По-натам дойде още едно Граовско. Вярно, че времето беше напреднало и имаше умора, ама Граовско все пак, не някое лениво Ширто или Ганкино, дето няколко пъти го играхме с разни екстри. Никой не стана! Тю, да му се не видят хората! Срамота! Не може да не се играе на Граовско! Отидох напред и заподскачах. Първите стъпки малко зле, но изкарах цялото съчетание. Хората запляскаха... Тогава вече нямаше как да не надойдат. Играехме, по едно време май мелодията не се забърза много, но един тънък момент повече не можех да го правя. Нещо ми имаше и просто не можех! Не вдявах как да си мърдам краката в този отрязъх, а преди нямах такъв проблем с това хоро! Лоша работа! Много лоша! Изчаквах началото и почвах пак. И ПАК на тънкия момент зациклях! Ужас! Пък един от напредналите, дето е веселяк, ама цапнат през устата, май каза: "Водачът обърка хорото". Чш-ш, чичо, не така. На колко хорА стоя отстрани, а? Ами обърках го, да! И не можех да се оправя! Паникьосах се и запроклетисвах, ама подскачах. След мъничко свърши. Пак пляскахме, ама аз вяло.

Забелязах, че на едното от правите хорА някой от най-напредналите изпуфтя отегчено. Ау, колко сме важни! 'Ми стойте си и плюскайте.

На някои хорА господинът подскачаше около нас и на висок глас ни подканяше да подвикваме, ако искаме. Единия път две жени от най-напредналите много странен вой нададоха :)) Аз не бих правила такива работи преди сама да се науча да викам.

Поведох и едно Ширто. Като стигнах до масата на преподавателите ни, някой се шмугна от дясната ми страна и се хвана да играе. А! Учителката ни! На уроците някой като заиграе, а те ни окуражават ние да правим това, после се хващат най-отпред. А тук тя застана на второ място. После май припяваше. На финала усетих, че нещо ме завърта. Тя си беше повдигнала ръката, както държеше моята, аз се завъртях малко тромаво, тя ми се усмихна с "Браво" и аз... се почувствах като погалена. Това беше най-обикновено Ширто. Е, и на него понякога мъничко ми се оплитат краката. Но сега не беше нищо извънредно.

Играхме, играхме, хора си тръгваха, по едно време музиката спря. Аз се разтревожих. Господинът пак отиде до бара, после се върна при масата си. Зазвучаха някакви странни сбирки гръцка музика. Отделните фрагменти бяха толкова кратки, че нищо не можеше да се изиграе на всеки от тях. Около мен казаха, че както обявил господинът, сме щели да бъдем до 12ч Аз нали бях закъсняла два пъти, та не знаех. Отвърнах, че ако имах представа, щях да се подготвя психически. Гостите на хотела негодували срещу късната музика.

Господинът беше казал, че му е била тиха, но аз съвсем не смятам така. Много добре си беше.

Не казах за Гръцкото и Каракачанското хоро. Оказа се, че могат да се играят на еднаква музика. Тръгна песен за Гръцко, повечето с преподавателката ни подхванаха Каракачанското, а на мен другото ми се играеше. Хм-нах и новият предложи да играем Гръцкото. Поведе го. След малко видяхме, че и други го играят и се заловихме за тях, въпреки че не го направихме както трябва - минахме вдясно от тях. Но това май не може да се сметне за нарушаване на правата на водача, защото вече имаше две групи и те просто се свързаха - нашата малка, двучленна, и по-голямата. Някак се сместихме в залата. По едно време чух преподавателката да подканя своята група да редува двете хорА, което беше интересно нещо, но ние си държахме на своето. Вкъщи опитах комбинацията и беше хубава.

А на предно Каракачанско много се израдвах, защото зазвуча "Сватба е" на Николина Чакърдъкова! Голямо чудо е да се танцува на тази гръмка песен! И голямо тропане падна, въпреки че бяхме на (късокосмест) килим.

През цялото време се правеха снимки. Ще ми се да си поискам някоя и друга. Един човек дори ми приличаше на нает фотограф, въпреки че ми изглеждаше невероятно. Нямаше нужда чак от такова нещо, не че е лошо.

Аз главно бях ухилена. Но от умора зяпвах или от трудност се мръщех.

Имаше някои критични моменти - когато не водеха преподавателите и хорото ставаше много дълго, та се налагаше да се вие. Водачът стигаше до... задънена улица, жените свиваха към "изхода" и си отдъхвах, но едно момче се насочваше пак към задъненото, аз превъзбудено отчаяно подвиквах, че трябва да завие назад (надясно), но той не чу - реши да мине като на "Отвори, Кралю, порти" (както остроумно измисли днес едно момиче), положението се затрудни, хорото за миг се разтури, а после остана на 2-3 части. Но го завършихме.

След тази голяма зала, споделих на Благодетелката си, салончето щеше да ни се струва още по-тесничко. На раздяла й благодарих и добавих, че без нея тропането нямаше да е напълно. Каза, че ще се видим в понеделник. Не бях сигурна, но отвърнах отвърдително.

И днес

реших, че ще ида, въпреки че едно момиче беше казало, че може да идва само в сряда, а ми е симпатично. (Е, то беше днес ;) По-същественият ми мотив беше, че подозирах, че ще ни покажат някое от незнайните хорА. Така и стана, въпреки че аз закъснях, ама мъничко, дори хванах част от загрявката. Но се появих на цената на това да бъда с мръсна коса. Срамно ми беше, но си наложих да не мисля за нея.

Новото хоро беше Македонското Арап. Разбираемото от ония пет. Схванахме го почти толкова бързо, колкото Каракачанското. Пак много се зарадваха за нас. Всъщност някои от групата ни в събота вече го поназнайваха.

Упражнявахме и Копаницата с ножичките! Преподавателката ни точно ни показа колко са и как става. На килим е трудно.

Абе аз май така и не написах да се вижда, че при Граовското също както при Ганкино, Копаница, ДЖАМБУРИЦА :D ръцете по принцип са захванати за поясите на съседите. На една Джунгурица най-напредналите си захванаха ръцете кръстосано, въпреки че май не бяха особено ентусиазирани. На шега ги плашеше тази малка сложност.

Хич не ми липсваше храната. Изобщо не ми беше малко. Късното започване на хорАта сигурно е било съобразено с време за начално похапване. Хич не се присещах за яденето, а "скрих" останалите в чинията ми парченца само защото бяха мои или когато нямаше какво да правя, докато играеха непознатите хорА. И Мириндата я изпих умерено, та не ми се заплиска в стомаха. Не ми се приходи до тоалетната. Никакъв чай не ми мина през главата. Всичко беше шест.

Ако не ми прескачат мислите, няма да съм аз!

Урокът го завършихме с Еленино хоро. Благодетелката ми го подхвана, та после отидох при нея и й се ухилих: "Кой не можел да води хора, а". Тя отвърна, че това го обича и заради него се записала.

[ Добави коментар ]

Понеделник, 25 Февруари 2008

ХорАта: 13 февруари - урок 17

От много време забравям да кажа за Пайдушкото. Веднъж разменихме двете му части, за да не почва наляво, а надясно.

Бях пропуснала 2 пъти и със сигурно щяха да са взели нови работи! Кой знае какви!

Вече не помня подробности, но се бъхтихме над Тракийската ръченица... Ле-ле, това чудо-о... Много ме измъчи, защото на сравнително бавна музика трябваше да се уравновесяват подскоци.

Интересно ми е как с въвеждане на ново движение е нужно да се упражнява нова техника.

Също така ме шокираха с продължение(то) на Варненското хоро! Наистина трябва да поработя сама!

Друго много странно беше с Каракачанското хоро. Не обявиха промяната, която явно са въвели мен докато ме е нямало, та човек трябваше да се взира отвреме-навреме в краката на водача, за да улови изменението.

Отново от някакво време се каня да попитам защо в загрявката при ръчениците вече не включваме двойната врабчова.

Някъде на този или на следващия урок преподавателката в крачка ни обясни, че хората не се хващат пред водача. Това не попречи на едно момиче да се хване пред мен, когато се бях оказала първа. Също през този или следващия урок зазвуча Чичово хоро и някой трябваше да поведе. Момичето, дето се оказа най-отпред, не можеше да почне. Леко изгубих търпение, но вече знам как човек може да попадне на челното място, без много-много да иска. Господинът обяви, който може да подхване това хоро, да го направи. Отзовах се с готовност.

ХорАта: 18 февруари - урок 18

Сериозно забравям вече и не ми е приятно. Мога само да кажа за състезанието на 22 март. Ще има отбори от много места. Ще имаме специални тениски. И имам пропуски за шлайфане. Мъничко ми е притеснено. Не прозвуча кой знае колко тържествено.

На Ганкино хоро се случих до преподавателката ни. Добре, че стана така, за да види една нередност в изпълнението ми. Само че ще ми е нужно време да я поправя, защото навикът си е навик.

ХорАта: урок 19

Този път само господинът ни преподава, защото преподавателката ни била болна. Аз още преди около 2 пъти я видях по-пледа от обикновено, а на следния беше споделила с приятелка, че е болна.

Ами какво да кажа. Взехме Лявата - северняшко хоро. Интересно е, но не можах да присъствам на шлайфането. А и ръце щяха да прибавят.

Преди урока се говореше, че взели бързото Граовско хоро. Лошо. Много лошо.

Не се занимавахме с него. След Лявата играхме други работи - за единия кръг на състезанието. РЪката все по-уверено, но трябва да потренирам тропането, приземяването на краката на някои места.

А с Лявата - зле. Един момент го бъркам със Сиртаки и става фатално.

То изобщо на тоя урок голям резил беше. Нали преподавателката я нямаше - като имаше неувереност със започването на хоро, тя не беше при нас да ни поведе. Не че господинът не ни помага, напротив, но неговият метод е друг. Поведох две хора едно след друго. Ама какво ми ставаше. Едното беше Ганкино, но един момент го бърках. Срамота! Второто не помня кое, но или на него или на следващото се изложих, та момиче от "напредналата" група поведе - поне 5 хорА едно след друго, до края.

Трябва да се стегна. До 22 март нямам много уроци. Тея дни пропускам... Затегна се положението. А бях се заканвала едни неща.

От концерта на Рoси Кирилова открих, че хорАта, които се играят за пояса или с кръстосани ръце, могат да се играят и за раменете.

Да можехме да играем навън, а не в някакво си салонче.

ОПА-А... ТЕЯ дни... Защо не е ТИЯ дни?!

А. И вече и да искам, не мога да ходя и в двата дни от седмицата.

Други подробности като че ли тънат в забрава.

[ Добави коментар ]