The Diary
Дневникът на Христина
Архив за Март, 2008
Четвъртък, 6 Март 2008
Вчера, ... оня ден
01:32забравих да кажа туй-онуй за Лявата. Взехме го без много-много да оттренираме всеки елемент, ами наслагвахме и повтаряхме. Така сме правили с няколко хорА и преди. Например с Каракачанското, май и с Гръцкото. Скоро с Трайкийската ръченица долу-горе...
Не е лошо по този начин, ама аз някои моменти по-бавно ги схващам така.
Не помня дали съм отбелязала една подробност след събирането на ресторант. Бях като леко трескава като се прибрах и дълго време не можех да заспя, защото ми изникваха хороводни мелодии в главата. Сега и да искам, не може да стане освен ако не си пусна някои от старите или не си понапълня колекцията със скоро взети неща.
То има копия на диск с някои от досегашните ни хорА, но аз така и не се добрах. Ще задействам въпроса. Само да мога да отида... чак в понеделник! :|
[ Добави коментар ]Събота, 8 Март 2008
Също
01:06пропуснах други изключително важни подробности за Лявата. Започва с две свищовки. Това са подскачания от крак на крак като у безгрижните герои и децата.
По-нататък има три пъти косички. С и около тях имам проблеми. Косичка идва от коса, наподобява се косене. Господинът ни каза, че из хорАта се намират и мотички :>>> които според мен мъничко приличат на риене с копито.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Вторник, 18 Март 2008
ХорАта: 10 март - урок 20
Две седмици прекъсване, за което единствено можех да съжалявам.
За свое учудване открих, че доста добре си спомням Лявата... Но това не значеше, че можех да го играя добре. И все още не мога. Във въпросния понеделник видях, че кипи усилена подготовка за състезанието. Беше организирано кой ще е водачът и упражненията се провеждаха конкретно съобразно плана за представянето ни през голямата събота. Само че ми липсваше колан за Лявата.
Нехармонично го играя...
ХорАта: 12 март - урок 21
Носех 2 кожени колана, 1 смотан, но единственият ми най-удобен, 1 от плат, но здрав, и едно платнено коланче за халат, което страшно харесвам. Нямах представа за силата, с която се опъва коланът, и по-късно сама се уверих в правотата на думите на преподавателката ни - че трябва да е кожен най-добре.
Ходих при обущар да направи няколко дупки на двата кожени колана.
Пробвахме и Копаницата да я играем на колан, но беше гадно и последва облекчаващото решение ръцете ни да са хванати надолу. Почувствах се като отвързана и толкова по-леко/гладко се играеше така.
ХорАта: 17 март - урок 22
Бяхме в голям салон. Какво усещане, когато влязохме в него... А когато се наредихме няколкото десетки човека... А КОГАТО направихме кръг!, извиках от въодушевление.
Мислехме си, че е много яко в тази зала, ама не беше-е... Едвам, не, изобщо не можех да разбера какво излиза от касетофона! Пълен ужас. А как ще е в спортна зала?... Но нека не си натрупвам притеснение още отсега.
Бяхме с най-напредналите - групата от 2006г. Интересно е с тях, но малко се дразня, защото някои хора много дават акъл. Аз мисля, че двамата ни преподаватели си имат достатъчно. Репетирахме как водачът ще ни кимва с глава. Също и общите за всички участници хорА.
Но за двете, които преподавателите са избрали за нашата група, се тревожа. По-скоро само за Лявата, не за Ръката. На Ръката ръцете ни се движат.
На Лявата записът нещо прескача, и то вече няколко вечери. Силно се надявам да не прави така в събота. Преподавателите ни ни успокояваха/съветваха при такава случка да спрем и водачът наново да даде знак. Обаче в еуфорията някой, АЗ, може да не схване достатъчно бързо!
Малко ми е притеснено, защото от ~ 7,5 години не съм участвала в подобна изява. Последно беше като пяхме.
И... сложното е, че е изключително важно човек между какви хора ще се падне. По едно време се чувствах съвсем не в хармония с тези до мен. Направо резонантно. Може би не е точно казано, но аз така го усещам и правя връзка с рушенето на мостове. Дърпаха ме. Или аз се дърпах.
Но си е вярно, че доста си петлах краката на Лявата. Бях изтощена и положението се влошаваше. Утехата ми е, че на състезанието между групата общи хорА и двете лично наши ще има чакане. Въпреки това пак остава безпокойство, защото на самото Лявата дори да го играя със свежи сили много скоро се изморявам и краката ми натежават - записът е бърз.
Надявам се до събота мускулната ми треска да отмине безследно. В неделя пусках тъпата прахосмукачка (мно-ого ги ненавиждам тези боклуци. В света съществува една-единствена машина за истинско и безболезнено почистване - СИСТЕМА, Rainbow точка И тя е в Добрич точка). Бързах да не наближи 22ч - съседите отдолу да не вдигнат врява, ама, пусто, загледах се във "Войната на световете". Няколко минути гледах филма, няколко - мъчех се с прахосмукачката. А то си беше бая терзание с пътеката в коридора. В банята исках да почистя едни неща и при маневрите с прахоглупачката си ударих странично кокалче на лакътя... Много мило. И това само защото бързах.
Ама истината е, че с миенето (посреднощ) си докарах мускулната треска, защото мих с парцал и на ръка. Имам чувството, че краката ми ще се измъкнат от тялото ми. Мих докато не си разбих колената. Не съвсем буквално - не съм ги удряла. Повече не можех да клеча. И к'во... Изкарах до сутринта. Ама нали ми беше ясно че АЗ ще бъда парцал на хорАта вечерта, легнах, както вече не знам колко пъти става, за половин-един час и... откъртих.
На грандиозната тренировка на еди-кое си омаломощаващо повтаряне на Лявата направо се вкопчих в коланите на хората до мен, защото много си петлах краката. Не можех повече да ги вдигам достатъчно високо и върховете на платненките ми се "закачаха" в пода. Каква ли е настилката в залата...
Намислила съм да нося платненките, но също и може би скокливите обувки. От това се присетих, че сега в сряда имах идея да пробвам с едни други обувки. Важното е да има някаква височина на петата. Платненките нямат. Пък и усещането с обувка е по-друго.
За облеклото също много мислих - за нагоре. Ама няма какво толкоз да умувам освен да измисля два варианта за под тениската. Щото е ясно, че може би на всеки от двата "рунда" ще се изпотя. Във всеки от тях няма да има почивка вежду хорАта. А цял ден ще сме там и трябва да ми е комфортно постоянно. Може би ще има още танцуване. Може би ще ми е треперливо и ще ме избива студена пот.
За вечерта господинът каза, че (сигурно) ще се съберем в същия ресторант. Малко ми е далечно това. Да мине състезанието. А аз колкото се вълнувам за самото него, толкова не мога да чакам да вземем първото ново нещо след него. Кое ли ще е то. Мисля, че е крайно време за ДЖАМБУРИЦАТА.
И нека най-после да отговоря на включването на Ива. Изненада ме. Извинявам се, че не откликнах преди понеделник.
Ива, струва ми се, че си от групата от 2006г. Ако е така, нямам нищо против нея освен чешитлъка, да не звучи грубо. За хорАта - гоним ви. На мен не ми харесва сравняването ни с "напредналата" група. Те са от началото на октомври 2007, а ние - от към края. Аз щях още в началото да бъда, с тях, но нарочно изчаках учебната ми програма да се намести. И това ме забави. Впоследствие двете групи от 2007г. се изравнихме, но все още има разделение, клонящо към неприятно.
Нямам търпение да си получа тениската :))))
Забравих да кажа, че репетирахме и поклон. Е това наистина беше ужас. По-голям и от Лявата с колани. На един от репетираните варианти човекът отдясно щеше да ме изхвърли напред или аз не съм се държала достатъчно здраво на... нозете си.
Както започнах - мога само да съжалявам, че две седмици не сполучих да идвам, защото така не си изгладих Лявата, за да ми е безупречна с колан. Сега в сряда сметнах, че отново ще жертвам часа в Центъра по източни езици и култури (от 17 до 20ч) в името на събота, но се сетих, че може да бъда от 17 до поне 19ч и после да се отправя към хорАта. Това е решение на проблема, но означава, че до вечерта ми предстои учене наред с чистене и подреждане.
[ Коментари: 1 / Добави коментар ]Коментари
Здравей отново,
само да ти кажа, че аз така или иначе не успях да дойда в понеделник на голямата репетиция, така че ще се видим в събота и вечерта също;Р
Иначе да ти кажа, че сега двете групи от 2006та и 2007ма са слети, играем заедно, а аз съм в групата от по-скоро и от теб, започнах този ноември, но с тези, които са започнали в началото на октомври и после ни събраха с тези по-старите, да ти кажа честно и при нас се усеща, това че мислят, че са много по-добри, но както си забелязала в понеделник не е чак толкова страшно положението, само спокойно и не се вързвай :))))
До събота и успех!!!!Написа Ива на 19-Mar-2008 12:02
Четвъртък, 20 Март 2008
ХорАта: 19 март - изпуснат урок 23
01:32Понеже съм супер зле станах късно, не учих, не отидох на училище, измих си косата набързо, не подреждах, почнах, но се спрях, защото не му беше времето, но поне минах с прахосмукачката през стаята при мен. С килима беше по-лесно отколкото с коридорната пътека, но имаше много маневри под и около мебели и предмети...
И каква стана тя - докато си изсуша косата и тръгна - 19:47... Определено нямаше да стигна поне до 20:15 и да има смисъл да остана за половин час. Но не се отчаях - поне щях да си взема тениската да не са я носили напразно и да питам за последни уточнения. Стоварих се пред салончето в 20:33 - пълен провал. Но тъкмо тогава излезе господинът и набързо изкомандва весело да влизам, без да се сменям обувките. Ами чудесно! Пристъпих вътре, поздравих леко неуверено, но ми се усмихнаха, погледнах зад себе си дали оставям стъпки и предадох на преподавателката какво е казал господинът. Щяха да играят Лявата и водачът извика "Ама ела ти да водиш", господинът възрази "Ами ти досега хубаво си водеше". Набързо си сложих колана.
Поозорих се, защото не си бях издухала носа, а при влизане от студено на закътано знаем, че камбите се активизират. Косата ми се навираше в лицето. Ама поне не си петлах краката. Започнах несигурно.
Гледам тук един кашон от Chipicao и си мисля как трябва да излезе извън полезрението ми.
Пак ми беше изморително. Не го играя това хоро... елегантно. И това ме дразни, защото от бързото темпо не ми остава възможност да редя правилно.
После ни попитаха за край кое хоро да изиграем - кое го чувстваме проблемно, въпреки че с всичките се справяме. Помислих си за Ганкиното хоро, защото Правото тракийско, Еленино и Ширто не биха могли да създадат някакъв проблем. То и Ганкиното е ясно. Хайде щели да ни пуснат бързо, защото с другата група на бързо забелязали объркване.
Започнах го трудно, защото трябваше да дам знак на останалите. Изчаках повече, отколкото ми е привично. По тази музика бяхме играли. Играхме що играхме и в един момент зациклих както на Граовското на събирането в ресторанта. Там пак водех. Щрак! и сигналът от черната кутия се обърква. На едно и също място. Беше от темпото, въпреки че съм забелязала, че май и при по-нормално темпо при продължително игране на Копаницата с набиване и ножички в последно време съм склонна да нарушавам ритъма.
И нали е толкова бързо, нямам време за малко по-дълъг миг restart, за да възстановя модела. До края си бях с празно поле и добре, че хорото свърши, защото кой знае колко време щеше да продължи цикленето.
После преподавателката ме поощри, че си знам другите хорца и да не се притеснявам, че съм пропуснала тренировката. Отвърнах, че само бих искала в събота да не се получи като с тази Копаница. Успокои ме, че и с нея се случва такъв блокаж.
Определих го не като забравяне на стъпките. Обаче всъщност е това. Да се обърка сигналът е все едно да го няма.
Не съм във възторг от новослучилия се блокаж, но се радвам, че се появи, за да имам предвид - да визуализирам стъпките е това да ми е като подсказка. Надявам се да действа.
Но... малко ме съмнява при бързо хоро да съумея навреме да измъкна нужния пищов :>>>
Май нещо чух, че силуетите на тениските са на преподавателите ни, но не знам дали не е било шега, че не успели да намерят други подходящи.
[ Добави коментар ]Понеделник, 24 Март 2008
И коя група е най-стилната?
00:54В четвъртък вечерта нямаше как да си изпера тъмните дрехи за съботата, защото братовчедка ми пра по-светли и времето за пералня свърши според гениалния вечерен час.
В петък сутринта към 8:45 нагласих пералнята и я пуснах, после тръгнах за училище. Оставих пред пералнята легена си, за да помогна леля ми или братовчедка ми да се погрижат за дрехите ми. Не че бяха длъжни. Особено след като не оставих бележка и не се обадих през целия ден до връщането си вкъщи. Към полунощ си дойдох и на леглото ми се мъдреше пълният леген. С мокрите дрехи. Ех. Поне не се бяха вмирисали, дори най-горното нещо - памучна блузка, беше почнала да изсъхва. Ама сигурно нямаше важните неща да изсъхнат напълно до следващия ден - черният панталон, тази черна блузка с ръкави малко под лактите и тъмно синята тениска с щампата на групата.
Закачих ги навън, а не вкъщи, за да ги духа вятърът. Знаех, че ще замиришат на неприятно навън. Мислех какво да си приготвя. Резервна блузка за под тениската. Смятах, че под тениската трябва да съм с нещо. Не знаех, че в залата ще е горещо. Резервен потник. Резервни чорапи. Резервни обувки и платненките ми. Мокри кърпи. Дезодорант. Абе само четка за зъби и паста не си бях взела. Плетена блуза за след състезанието.
Притеснено ми беше. Легнах не по-рано от 3ч. Не станах най-късно в 6:30, както планирах, за да мога да си пусна душ. Станах в 8ч. Дрехите бяха влажни :| . Отидох за масата за гладене и ютията. Не помня откога не бях гладила. Може би поне година. Да гладя дрехи, миришещи на гадно навън, е едно от най-прекрасните неща на този свят. Имах чувството, че запечатвам миризмата. Естествено първо подхванах тениската. Май ми отне половин час. После гладих панталона, ама само при седалищната част, защото нямах нерви. На блузата най-малко време отделих.
Нямаше да мога да си пусна душ. Освежих се, колкото можех.
Леля ми стана. Тъкмо си правех сандвич за през деня и щях да хапна друг. Опаковах първия и загризах втория. Бях се натъкмила с дрехите вече. Панталонът ми мокреше на краката... Щях да си представям, че ме е валял дъжд. И к'во направих - седях успоредно на масата... и се накапах със сандвич с майонеза, яйце и кашкавал... ПО ТЕНИСКАТА... Леля ми ми помогна с лекото изтриване. Като ще има екшън, ще е пълен, и без екшън преди събитие няма да съм аз.
В 10:30 трябваше да съм пред залата, а тръгнах към 10. При минимално чакане трамваят щеше да стигне до НДК за около половин час, а след това не знам колко време беше нужно, за да довърши. Е, стигнах за ~ 40 минути. Успокоявах се, че няма чак в 11 без 5 да пристигна, но точно така стана.
Добре, че навън никой не ме чакаше - не беше вързан. Да, ама така трудно щях да намеря групата. За всеки случай имах номерата на GSM-ите на преподавателите. Влязох в залата и се огледах. Нищо обнадеждаващо в тълпата. Избрах номера, който смятах, че е на учителката ни. Не отговаряше. Мернах тъмно синя тениска и си отдъхнах. Намерих изпровизираната им съблекалня, близо до входа и "арената", и набързо се приготвих. Бързо установих, че ще ми е топло с блузата под тениската. Махнах я.
Нашият ред беше в третата група от първия кръг - с четирите хорА. Изобщо не забелязвах какво играят другите около нас. Музиката на Ширтото всеки път беше странна - игрива. Някой можеше да се подведе и да започне да подскача, а изрично са ни казвали, че трябва спокойно да е. 'Ми то звучеше направо като Еленино. Ама се оказа, че не се играе трудно на тази музика. Но на Копаницата се притеснявах. На моменти едва не бърках, но си вадех визуалния жокер. Жалко, че това притеснение си го бях довела аз. И заради него сама щях да се объркам.
После (вторият кръг) играхме може би чак след 14:30. Няма да ви казвам как сме чакали. Следяхме представянето на останалите, разбира се, но беше много изнервящо, макар и весело, и интересно. Най-различни възмутителни неща имаше. Участващите групи няма да коментирам особено, но водещата се правеше на маймуна, а беше към 50-60г. и следователно беше :) противно.
Общо бяхме 37 групи, а нашият номер - 26. Чакане...
Вече ми се спи - шеметно ми е на главата - и ще пропусна някои подробности. Или не - ще спра, за да продължа друг път. И се надявам желанието ми за разказване да не се е изпарило.
Мда... Трябваше да преведа едно нещичко за през деня... Ама като отвикнах да се занимавам с домашни, въпреки че преподавателят е приятел. Срам...
[ Добави коментар ]Glog v3.50 от Георги Чорбаджийски
Дизайн: Илиян Бетовски (c) 28 авг 2005
Здравей, Христина, интересно ми стана, случайно попаднах на тази страница и понеже и аз ходя на хора, всичко, което описваш ми се стори доста познато, не вярвам други да играят 'Ръка'-та и 'Лявата' на 22ри март освен нашата група, така че реших, че сме при едни и същи преподаватели. А това за тениските също ми звучи познато, сега, ако кажеш, че групата се казва 'От извора' направо ще падна. Много интересно описваш хората и начина, по който се чувстваш докато играеш, ще ми бъде приятно да се запознаем в понеделник от 19:30ч., ако наистина съм познала за коя група говориш, защото аз съм от напредналите и не сме се засичали:) Виждам между другото, че не ни харесваш много, искам само да ти кажа, че не сме лоши хора, всеки с характера си, ама нали знаеш, който пее зло не мисли (в случая танцува) и да ти кажа само, че аз изобщо се занимавам с народни танци от ноември и след като вече съм там, значи не сме чак толкова по-напред от вас с изключение на новите хора, които сме научили, а вие не, ама и за това има време, ще видиш:) Лек ден ти желая и до скоро:))))
Написа Ива на 14-Mar-2008 16:45